Решение № 586 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2036/2012 г.

Решение № 586 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2036/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на н. о. х. д. № 1573/2012 г. на Районен съд, гр. Плевен и отмяна на определение от 12.07.2012 г., с което е одобрено споразумението по делото. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че с одобреното споразумение е допуснато нарушение на закона, тъй като наказанието на осъдения М. С. Б. неправилно е било отложено по реда на чл. 66 от НК. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият М. С. Б. и неговият служебен защитник адвокат Р. В. настояват за правилното приложение на закона. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 12.07.2012 г. по н. о. х. д. № 1573/2012 г. Плевенският районен съд, ХII наказателен състав одобрил споразумение, с което за извършеното на 24.11.2011 г. в [населено място], област П., престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на М. С. Б. било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Процесуално допустимото искане на Главния прокурор е основателно. Постановеното осъждане не е първо за М. С. Б. С присъда № 286/13.07.2011 г. по н. о. х. д. № 203/2011 г. на Районен съд, гр. Червен бряг, влязла в сила на 21.07.2011 г., Б. е бил признат за виновен в извършеното на 8.06.2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е било определено наказание от шест месеца лишаване от свобода, а изпълнението е било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Присъдата е влязла в сила преди осъществяване на престъплението - предмет на атакуваното споразумение. Извършителят вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съставът на Плевенския районен съд е пренебрегнал обстоятелството, че в конкретния случай не може да приложи института на условното осъждане по чл. 66 от НК, тъй като не са налице законовите основания за това. Длъжен е бил да предложи на страните в процеса промени в споразумението, отнасящи се до ефективното изпълнение на санкцията: първоначалния режим за изпълнение и вида на затвореното учреждение. Събраните по делото данни още тогава са налагали необходимостта от привеждане в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, на отложеното от Червенобрежкия районен съд по н. о. х. д. № 203/2011 г. наказание лишаване от свобода. Като не се е съобразил със законовите изисквания съдебният състав е допуснал съществено нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. То налага възобновяване на първоинстанционното съдебно производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който отново да реши въпросите, свързани с виновността на дееца, наказанието и неговото изпълнение, както и с приложението на института по чл. 68 от НК. При повторното разглеждане на делото съдът може да съобрази и обстоятелството, че разглежданото деяние и престъплението по н. о. х. д. № 3370/2011 г., също на Плевенски районен съд, се намират в условията на еднородна реална съвкупност по чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК (освен ако не са вписани и други осъждания в новото свидетелството за съдимост). По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд