Решение № 6857 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адв. Ангелова като процесуален представител, против решение 2248 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело 529/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Д. К., чрез пълномощника си адв. Овчарова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 AПK. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение са отменени заповед НК-004/22.05.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на С. Д. К. на длъжност главен инспектор в отдел Контрол по храните при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Хасково, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, както и заповед ОСОС-029/22.05.2024 г. на същия орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение поради наложеното на служителя дисциплинарно наказание уволнение . За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Приема за неоснователни възраженията на оспорващия за допуснати нарушения на процедурата във връзка със задължението за неговото изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл и за нелегитимност на сформирания дисциплинарен съвет. Излага съображения за неспазване на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, считано от най-късния момент на извършване на дисциплинарното нарушение - 26.09.2022 г. до издаването на оспорения акт на 22.05.2024 г. Счита, че деянията са неясно и неточно индивидуализирани, поради което обосновава извод за липса на ясно описание на извършените нарушения, с посочване на датата и мястото, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават и служебните задължения, които са нарушени. Излага съображения за недоказаност на посоченото дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Приема за незаконосъобразно и определянето на най-тежкото наказание от дисциплинарно наказващия орган без конкретна обосновка или съображения за тежестта на нарушението или настъпилите от него последици за държавната служба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложеното в касационната жалба, от съда са обсъдени всички писмени и гласни доказателства по делото, вкл. заключението на съдебно-химическата експертиза. Приетите за установени факти и обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Проверката на съда относно законосъобразността на оспорените индивидуални административни актове е извършена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. От данните по делото е видно, че С. Д. К. заема длъжността директор на ОДБХ Хасково, с присъден ранг първи младши от 26.06.2020 г. (датата на запознаване и връчване на длъжностната характеристика, поради липса на представен акт за назначаване) до 25.08.2023 г., когато е преназначен на длъжността главен инспектор в отдел Контрол по храните при ОДБХ Хасково. Със заповед РД11-1053 от 22.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено да се образува дисциплинарно дело за провеждане на дисциплинарно производство срещу служителя във връзка с установени пропуски и допуснати от него несъответствия по повод изпълнение на служебните му задължения, както и превишаване на кръга на служебните му правомощия в периода от 20.07.2021 г. до 25.08.2023 г. като директор на ОДБХ Хасково. По образуваното дисциплинарно дело е постановено решение от 21.05.2024 г. на дисциплинарния съвет, с което е направено предложение до органа за назначаване за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за БАБХ и чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е в изискуемата писмена форма, но не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 ЗДСл. От органа по назначаване са повторени констатациите на дисциплинарния съвет на БАБХ по решение от 21.05.2024 г. относно постъпил сигнал за изчезване на продукти за растителна защита от склад на ОБДХ-Хасково през лятото на 2022 г., некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения и превишаване кръга на служебните правомощия от директора на областната дирекция във връзка с този инцидент. От посочените в акта фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание не става ясно какво точно действие на служителя се приема за осъществено, респ. в какво се изразява бездействието от негова страна, нито кои конкретни задължения, възложени му с длъжностна характеристика са нарушени. Излагат се съображения за предположение за извършено престъпление безстопанственост по чл. 219 от Наказателния кодекс, съответно се цитира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на служителите в БАБХ, според която при изпълнение на служебните си задължения служителят следва да опазва повереното му имущество с грижата на добър стопанин и да не допуска използването му за лични цели. Въпреки това, като правно основание за налагане на наказанието е определено единствено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, т.е. само за неизпълнение на служебните задължения на служителя. В акта не се сочат и конкретните задължения на служителя, които не са изпълнени във връзка с констатираните нарушения, като липсва и препращане към съответните точки от изброените в длъжностната характеристика преки задължения на директора на ОДБХ, подписана от наказаното лице на 26.06.2020 г. Предвид изложеното настоящият състав споделя изводите на административния съд за допуснати нарушения във формата на административния акт, водещи до неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Правилен е и изводът, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и цялостното служебно поведение на държавния служител. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на К., което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС, макар и при описанието на фактическата обстановка да не се определят конкретните задължения, които не са изпълнени от него. От наказващия орган не се коментират тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта единствено е констатирано, че нарушенията са извършени от служителя при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите се за държавната служба негативни последици, без да се обоснове това заключение с доказателства. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по тези въпроси обуславя извод за немотивираност на акта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител. Не се установява същият по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ - Хасково до датата на издаване на заповедта да е наказван, а атестационните му оценки са високи и сочат на изпълнение на длъжността, надвишаващо или отговарящо на изискванията. В случая само е определен видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание също обуславят извод за незаконосъобразност на оспорения административния акт по чл. 146, т. 2 АПК. Правилно съдът приема, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазването на едногодишния срок по чл. 94, ал.1, предл. второ ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание, считано от момента на извършване на нарушението. При изследван в дисциплинарното производство период на неизпълнение на служебните задължения на директора на ОДБХ от лятото на 2022 г. до 26.09.2022 г., когато е съставен приемно-предавателния протокол за приемане на стоката - препарати за растителна защита от дружеството по транспортиране и унищожаване, едногодишният срок безспорно е изтекъл към датата на издаване на оспорените заповеди на 22.05.2024 г. Същото се отнася и за сключения на 20.09.2022 г. договор между ОДБХ- Хасково и "Еко юнивърс про" ЕООД с предмет: "извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди". По отношение на констатираното нарушение, изразяващо се в това, че дружеството не разполага с разрешение за дейност по третиране на отпадъците, а само за съхранението им, едногодишният срок от извършването му също е изтекъл. Представените по делото доказателства за ползване на отпуск от оспорващия пред първата инстанция и настоящ ответник през част от този период (общо 39 работни дни) във връзка с правилото на чл. 94, ал. 3 ЗДСл, че сроковете спират да текат докато служителят е в законоустановен отпуск, не водят до извод в различна насока, тъй като едногодишният срок е надхвърлен и при тяхното съобразяване. Изводът на съда, че заповедта за уволнение не е съобразена с материалния закон също е правилен. Това е така, защото дисциплинарно наказващият орган от една страна не прецизира какви конкретно са извършените от служителя нарушения, съставляващи действия и бездействия, а от друга - не доказва приетото в мотивите на акта неизпълнение на служебни задължения. Отделно от липсата на посочено нарушено конкретно служебно задължение, твърденията на подателите на сигнала, дали сведения в дисциплинарното и разпитани като свидетели в съдебното производство, са недостатъчни за формиране на правен извод за извършено дисциплинарно нарушение. От изложеното от тях не може да се определи количеството на оставените за съхранение в склада, иззети от ГИП Капитан Андреево при официален контрол препарати за растителна защита. Според единия от тях те са около тон, според другия два тона. Съответно становището им за установяване на изчезнала от това количество стока при разпечатване на помещението, в което са съхранявани, в късното лято (месец септември) на 2022 г. също не дава яснота за обема на липсващите продукти. В дисциплинарното производство не са разпитани охраняващите склада лица и не е изследван видео материал от охранителните камери във връзка с потвърждаване на твърденията на двамата служители подали сигнала за изчезнали препарати. Видно от приемно-предавателен протокол от 26.09.2022 г., подписан именно от тях, видът и количеството на конфискуваните агрохимични вещества за определен период са предадени по приложен опис в количество от 1861,1 литра течни препарати и 1717,15 кг други, т.е. в пълното документирано количество за налични в склада материали. Следователно, в случая не само не е изготвен опис на липсващите иззети продукти, а самите податели на сигнала са съставили протокол за предаване на всички съхранявани и налични продукти в склада за тяхното унищожаване, без да са отразени несъответствия. По делото не е представен какъвто и да е акт или документ, който да подкрепя твърденията на двамата служители за изчезнали препарати за растителна защита, което прави констатациите на наказващия орган за допуснато нарушение в това отношение напълно недоказани. Обстоятелството за извършено от наказания служител разпореждане за промяна мястото на съхранение на процесните препарати за растителна защита също не се установява безспорно от приобщените към преписката доказателства. Независимо от изложеното, евентуално решение на К. за съхранение на иззетите продукти на различно място не води задължително до извод за допуснато от него дисциплинарно нарушение, доколкото в кръга на служебните му правомощия като директор на ОДБХ Хасково е да определи мястото на съхранение на тези препарати, а и въпросната сграда, в която са били оставени, също е стопанисвана от ОДБХ. За конфискуваните стоки е издадена от него заповед за определяне на служител, който да уточни и организира тяхното приемане и транспортиране, което опровергава извода на дисциплинарно наказващия орган за липса на положени усилия за стопанисване на иззетите продукти. Предвид изложеното, правилно съдът достига до извод, че не е доказано описаното в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание неизпълнение на служебни задължения при осъществяваните от служителя действия/бездействия, които да съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Оспорената заповед не е съответна и на целта на закона. Дисциплинарно наказание може да бъде наложено само при доказани дисциплинарни нарушения и проведено при спазване на административнопроизводствените правила производство. Ето защо, като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и отменя същата, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. При незаконосъобразност на акта по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, правилно е отменена и издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с посочено основание наложеното дисциплинарно наказание уволнение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника С. Д. К. за присъждане на направените разноски в касационното производство, които Българската агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати в размер на 2000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,