Решение № 8319 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2009 г.
ВАСII отделение13.06.2011 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението № VI - 13 от 4.03.2009 г. постановено по адм. д. № 433/2001 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8319 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Берч Бохос Геврекян от гр. Бургас е обжалвал решението от 4.03.2009 г., постановено по адм. д. № 433/2001 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменена заповед № 300/30.03.2001 г. на зам. кмета на община гр. Бургас, с която е одобрено ЧИ на ЗП за парцели II, III, IV, VII, и VIII, от кв. 31 ЦГЧ и заповед № 301/30.01.2001 г., с която одобрен ЧКЗСП за същите парцели като незаконосъобразна. Ответницата Дафина Мануелян изразява писмено становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на окръжния съд е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗТСУ (отм.), чл. 61, ал. 1 ППЗТСУ. Установено е било от доказателствата по делото наличие на съсобствен имот- парцел III - 2156 в ЦГЧ - Бургас. В този случай съдът законосъобразно е обвързал нормата на чл. 241, ал. 1 и 4 от ППЗТСУ (отм.) относими към конкретния случай. Строежите в съсобствен парцел могат да бъдат разрешени по искане на един или повече от съсобствениците при условията и реда, изрично посочени по нормата на чл. 241, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) като в този случай те не са налице. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда изведени от възприетата съдебно- техническа експертиза и другите доказателства относно проектирания строеж, който засяга съществуващата сграда и предвижда нейното застрояване и пристрояване, която е в режим на съсобственост, то законосъобразни са изводите за приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ППЗТСУ за задължително дадено съгласие от останалите съсобственици с нотариална заверка на подписите им. Нормата има императивен характер и нейното нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, както правилно е прието. Наличието на заверено съгласие на съсобствениците по чл. 241, ал. 4 вр. с чл. 58, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) е необходима процесуална предпоставка при проектирано застрояване, надстрояване или пристрояване на заварена сграда и, а липсата на такова не дава възможност на административния орган да издаде административния акт, а издадения такъв е в нарушение на материалния закон. Оспорения акт е бил незаконосъобразен и поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В процесната заповед не са изложени съображения относно необходимостта от допускане на намалени отстояния за парцела, без обозначаване на техните размери и място и не е посочено в която от хипотезите на чл. 100, ал. 1 ППЗТСУ попада конкретният случай. Безспорно налице са допуснати съществени нарушения на тези правила. Липсата на мотиви в административния акт не могат да бъдат замествани от тези на съда и правилно съдът е счел акта за незаконосъобразен. Административния акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, но в нарушение на административнопроцесуалните предпоставки и материалноправните такива и законосъобразно е отчетена неговата незаконосъобразност, а не нищожност. Възприемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със установените факти обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тези закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в нормата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва решението да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 58, ал. 3 ППЗТСУ