Решение № 14124 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 873/2017 г.

Решение № 14124 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 873/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Н. Б. моли да бъде отменено като неправилно решение № 2368/23.11.2016 г. по адм. д. № 2576/2016 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата за обявяване за нищожен РА № 181301444/26.07.2013 г. на ТД на НАП - В. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Моли РА да бъде обявен за нищожен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В. по съображения в писмен отговор и писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако другата страна претендира адвокатско възнаграждение над 645 лв. моли да се приеме, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата за обявяване нищожност на РА № 181301444/26.07.2013 г. на ТД на НАП - В., издаден от Н. И. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - В. Илиева е овластена със заповед за определяне на компетентен орган № К 1301444/30.05.2013 г., издадена от М. В. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. РА не е бил обжалван по административен и съдебен ред преди подаване на жалбата до АС - В. за обявяване неговата нищожност. Съдът е приел, че М. В. редовно е овластена да възлага ревизии със заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - В. и в изпълнение на правомощията си е издала заповед за възлагане на ревизия № 1204369/10.12.2012 г., с която са определени ревизиращият екип и вида задължения, за които да се извърши ревизия на Н. Б. Съдът е приел, че на основание § 35 от ЗИДДОПК всички образувани и висящи производства се довършват по досегашния ред, който е спазен с издаването на РА от редовно овластен актосъставител с цитираната заповед за определяне на компетентен орган, издадена от началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП - В. в кръга на възложените му правомощия с цитираната заповед на директора на ТД на НАП. Решението не е съобразено с трайната практика на Върховния административен съд, обективирана в решение № 6526/3.06.2015 г. по адм. д. № 9906/2014 г., решение № 165/9.01.2017 г. по адм. д. № 392/2015 г., решение № 13500/7.11.2017 г. по адм. д. № 13475/2016 г. и други, в които тричленните състави на ВАС приемат предвид чл. 114, ал. 1 от ДОПК, че ревизионното производство започва от връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а в решение № 12347/18.11.2015 г. по адм. д. № 11581/2014 г. тричленният състав на ВАС приема, че докато не е връчена заповедта за възлагане на ревизията не е налице висящо производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ЗИДДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. В случая цитираната заповед за възлагане на ревизия е връчена на ревизираното лице на 10.01.2013 г. Със ЗИДДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г., е изменен чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като според § 36 законът влиза в сила от 1.01.2013 г. Към влизане в сила на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК на 1.01.2013 г. не е било налице висящо ревизионно производство по издадената заповед за възлагане на ревизия, поради което в нарушение на процесуалните правила РА е издаден от Н. И., овластена по старата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която не е приложима в случая. РА следваше да бъде издаден от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията Н. И. РА е издаден от непълен състав по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в нарушение на процесуалните правила относно компетентността на актосъставителите, поради което съдът следваше да го обяви за нищожен. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови обявяване на РА за нищожен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,