Решение № 13077 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение17.12.2025 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 685 от 29.04.2025г., постановено по адм. дело 415/2024г. по описа на Административен съд- Шумен.
ОСЪЖДА "Глоб Строй" ЕООД, представлявано от управителя Д. Й. К., ЕИК 200006539, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [адрес], да заплати на Община Шумен сумата от 2 000 /две хиляди/ лв- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Глоб Строй" ЕООД, представлявано от управителя Д. Й. К., чрез пълномощниците адвокат Л. Дамянов и адвокат С. Атанасов, против решение 685 от 29.04.2025г., постановено по адм. дело 415/2024г. по описа на Административен съд- Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 243 по Протокол 12 от 26.09.2024г. на Общински съвет- Шумен. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт. Алтернативно се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по изложените в нея съображения от процесуалните представители адвокат В. Бакалова и адвокат С. Атанасов, които молят същата да бъде уважена ведно с присъждане на разноски, съобразно приложен списък. Представена е писмена защита и допълнителни писмени бележки с дата 17.11.2025г. Ответникът- Общински съвет- Шумен, в депозиран писмен отговор чрез пълномощника адвокат В. Велева и в съдебно заседание с наведени доводи от адвокат И. Ганчев, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендирани са разноски, съобразно приложен списък. Представени са и писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество- за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд от "Глоб Строй" ЕООД е решение 243 от 26.09.2024г. на общински съвет Шумен, с което не е дадено съгласие на Кмета на Община Шумен да продаде на дружеството без търг или конкурс, по реда на чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, следния недвижим имот: поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Шумен, с площ 1784 кв.м., за който е отреден УПИ IX-"ООД" в кв. 513 по действащия регулационен план на гр. Шумен. Въз основа на установените по делото факти, административният съд формира извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и съдържание на индивидуален административен акт, предвидени в чл. 59 от АПК, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и накратко се свежда до следното: Поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Шумен, с площ 1784 кв.м., за който е отреден УПИ IX - ООД в кв. 513 по действащия регулационен план на гр. Шумен е собственост на Община Шумен, като за имота на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС е съставен АОС 2595/2007г. В имота е изградена сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Шумен, за която е съставен Акт за държавна собственост 6372/12.02.1993г. С него е актуван комплекс Стария орех , находящ се в парцел II, кв. 513 по регулационния план на гр. Шумен, като в акта е посочено, че сградата в парцела е построена през 1966г. По делото е приложен Строителен протокол 152/28.05.1966г. на Градски общински народен съвет - гр. Коларовград за определяне строителна линия и ниво съгласно чл. 233 от Правилника за плановото изграждане на населените места. С Договор за изкупуване по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия / ЗППДОбП/ от 24.10.1997г. Общински съвет-Шумен е прехвърлил на ЕТ С. С. - А. собствеността върху комплекс Стария орех заедно с правото на строеж върху дворното място. Установено е по делото още, че в периода 1998г.-2013г. за обекта са издавани Разрешение за строеж 257/04.09.1998г. за Изграждане на навес от дървена конструкция на тераса на ресторант Стария орех по одобрен проект; Разрешение за строеж 231/06.07.2001 г. за Благоустрояване на пространство около търговски обект Стария орех по одобрен проект; Разрешение за строеж 232/06.07.2001 г. за Изграждане на витрини и ремонт на покрив по одобрен проект; Разрешение за строеж 176/27.05.2008г. за Остъкляване на покрита тераса на комплекс Стария орех по одобрен проект и Разрешение за строеж 149/01.07.201Зг. за Слънцезащитно съоръжение - навес пред покрита тераса на комплекс Стария орех по одобрен проект. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], [заличен текст] на Служба по вписванията - гр. Шумен към Агенция по вписванията - гр. София, Глоб Строй ЕООД, гр. Шумен, се легитимира като собственик на сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Шумен, на един етаж, със застроена площ 655 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, построена по силата на отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Шумен. Изпълнена е процедура по заявление с вх. ОС-08-001/09.02.2024г. на "Глоб Строй" ЕООД за придобиване право на собственост на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 48, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, върху общинска земя, представляваща ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Шумен с площ 1784 кв.м., в качеството на собственик с [идентификатор] със застроена площ 655 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за обществено хранене, построена в ПИ. Въз основа на докладна записка 61-02-254 от 12.09.2024г. на кмета на община Шумен, с Решение 243 по Протокол 12 от 26.09.2024г. Общински съвет - Шумен гласува да не бъде дадено съгласие кметът на Община Шумен да продаде на дружеството без търг или конкурс по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Шумен. Въз основа на гореизложените факти, правилен се явява изводът на административния съд за законосъобразност на отказа на общински съвет- Шумен да проведе процедурата по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗОбС, продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Предвиденото в алинея 3 на цитираната разпоредба изключение от това правило, съгласно което продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, не може да бъде тълкувано разширително, в каквато насока касаторът изгражда защитната си теза. По делото не са ангажирани доказателства, че е изпълнено второто кумулативно изискване, въведено в чл.35, ал.3 от ЗОбС, а именно, притежаваната от Глоб Строй ЕООД сграда да е законно построена. Не са представени нито разрешение за строеж, нито архитектурен проект или акт за узаконяване, в каквато насока са и формираните от решаващият съд изводи. Тази констатация не се променя от обстоятелството, че дружеството е представило няколко разрешения за строеж, индивидуализирани по- горе, които се отнасят до допълнително извършвани строителни дейности в сградата, поради което и не установяват нейната законност. В мотивите на съдебното решение обосновано не е спеделена застъпената от дружеството теза, че издадените разрешения за строеж доказват законността на изградения комплекс по аргумент от чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. В разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ законодателят е предвидил особен вид санкция, която да гарантира премахване на незаконното строителство, а именно - разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, което е извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Все по съображенията, изложени от административния съд, към които съставът намира за удачно да препрати, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, се споделя извода за неприложимост на реда, визиран в чл. 145, ал. 5 от ЗУТ, доколкото тази разпоредба регламентира възстановяването на изгубени одобрени инвестиционни проекти, какъвто не е разглежданият случай. В касационната жалба, а впоследствие и в писмената защита, дружеството, чрез упълномощените процесуални представители се домогва да обоснове тезата, че след като се легитимира като собственик на сградата, която е била обект на правна сделка, видно от представения по делото нотариален акт от 2023г., то същата следва да се приеме за законно построен обект. Тази теза не може да бъде възприета. Нотариалният акт установява единствено собствеността, но не и законността на сградата. Посочените от касатора решения на ВАС в обратния смисъл са изолирани от трайно установената съдебна практика, която е в подкрепа именно на това разбиране. Нещо повече, в конкретния случай касаторът настойчиво акцентира върху намиращия се по делото строителен протокол за определяне на строителна линия 152 от 28.05.1966г., който, обаче, не доказва законността на сградата, при липсата на издадено разрешение за строеж. Необходимо е да се подчертае, че в този протокол, в графата, в която следва да се посочиразрешението за строеж, въз основа на който е издаден,липсва отбелязване, тоест, такова не съществува. липсва и посочване на преписката, по повод на която е извършена процедурата. Както бе посочено по- горе, представените разрешения за строеж не са такива за първоначално застрояване на сградата. Те са издадени много по- късно и са за допълващо застрояване- изграждане на навес, преустройство на витрина и ремонт на покрив, остъкляване на тераса, слънцезащитно съоръжение. Изложеното налага извода, до който е достигнал и административният съд, а именно, че към момента на изграждането не е съществувало издадено по съответния ред разрешение за строеж, нито е налице издаден по- късно акт за узаконяване. Удостовереното от общинската администрация и от Дирекция "Регионален държавен архив"- Варна, отдел "Държавен архив"- Шумен, обстоятелство, че визираните книжа не се съхраняват, означава, че не съществуват, доколкото не се представят и от касатора, чийто праводател също е имал задължение да ги съхранява. А и негова е тежестта да докаже фактите, от които черпи права- че за строежа има издадени строителни книжа. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, при липсата на доказателства, установяващи по несъмнен начин законността на строежа, за дружеството остава открита възможността да придобие собствеността върху земята по общия ред, визиран в чл.35, ал.1 ЗОбС. Неснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение с недопускането на съдебно- техническа експертиза. Административният съд е извършил правилна преценка, че законността на строежите следва да бъде установена и доказана със строителни книжа, а не посредством експертно становище на вещо лице. Налага се изводът, че като е приел, че жалбоподателят не е собственик на законно построена сграда в общинския имот и, следователно, не може да закупи земята по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС, съдът е постановявил решението си в съответствие с доказателствата по делото и закона. Решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в доказания размер от 2 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,