Решение № 8054 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2014 г.

Решение № 8054 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РД "ГП"/, гр. Елхово, срещу решение № 24/28.02.2014 г. по адм. дело № 289/2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена по жалба на Атанас Василев Вапцаров, жив. в гр. Свиленград, заповед № 3171/05.12.2013 г. на Директора на РД "ГП", гр. Елхово. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Атанас Василев Вапцаров, жив. в гр. Свиленград, чрез процесуален представител в писмен отговор на касационната жалба и писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - гр. Ямбол, е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на основание чл. 224, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 228, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на Атанас Василев Вапцаров - началник на 04 група на ГКПП "Капитан Андреево" при ГПУ Свиленград, РД "ГП", гр. Елхово, е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна като издадена при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалното право. Съдът е изложил мотиви, че в заповедта липсват задължителни реквизити - а именно обстоятелствата, при които е извършено нарушението на Вапцаров, като са изложени единствено обстоятелства за извършени от други двама служители нарушения. В справката, цитирана в оспорената заповед, също се съдържат единствено обстоятелства за извършените нарушения от Колева и Димитрова, но не и за твърдяното нарушение на Вапцаров. Липсва преценка на възраженията на Вапцаров след запознаване със справката. Отделно от това предвид събраните свидетелски показания и доказателствата в дисциплинарната преписка, не се установяват факти, от които да се направи извод, че Вапцаров не е упражнил контрол над подчинените си. Дисциплинарно-наказаващият орган освен чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, е нарушил и чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като не е направил анализ на цялостното поведение на служителя. Отделно от това липсва основание за квалифициране на поведението на Вапцаров като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. Решението е правилно. АС обосновано е констатирал, че оспорената заповед не съдържа всички изискуеми от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР реквизити - а именно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Такива не се съдържат и в цитираната в заповедта справка. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Отделно от това предвид установените обстоятелства за извършения инструктаж от страна на ответника по касация на подчинените му, както и съдържанието на дневника за проверки за извършени проверки на процесната дата над подчинените му, приет в касационното производство, липсват каквито и да е било факти, които могат да бъдат квалифицирани като неупражняване на контрол над подчинените. Обосновани са изводите и за допуснати нарушения на чл. 229, ал. 2 и 4 от ЗМВР. Правилен е изводът на съда за противоречие с материалното право, поради липса на състав на доказано нарушение. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане а претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски за касационното производство - 200 /двеста/ лева заплатен адвокатски хонорар, платими от РД "ГП", гр. Елхово на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение