Решение № 16372 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2019 г.

Решение № 16372 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К., против решение № 5806/15.10.2018 г. постановено по адм. дело № 9544/2017 г. на Административен съд С.-град, трето отделение, 66-ти състав, с което е обявено за нищожно издадено от него уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/22.20.0916/83022/10.03.2017 г., изх. № 01-2600/3691/12.07.2017 г., и преписката е върната за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - "С. плод" ЕООД, със седалище гр. С., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "С. плод" ЕООД, против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/22.20.0916/83022/10.03.2017 г., изх. № 01-2600/3691/12.07.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по схема "Училищен плод", на дружеството е изплатена финансова помощ в размер на 6 549. 52 лв и не е одобрена такава, в размер на 6 288. 83 лв, на посочено основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20 а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл. 19, ал. 2 във вр. чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". С определение № 832/05.02.2018 г. по адм. дело № 9544/2017 г., АССГ е оставил без разглеждане, като просрочена жалбата на "С. плод" ЕООД против уведомителното писмо, на основание чл. 159, т. 5 АПК и прекратил производството по това дело. Срещу съдебния акт е подадена частна жалба от дружеството, във връзка с която, с определение № 5858/08.05.2018 г. постановено по адм. дело № 3419/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, определението на АССГ е оставено в сила в частта, в която е прекратено производството по жалбата в частта, по която се иска отмяната на административния акт като незаконосъобразен, и отменено - в частта му по жалбата, с която "С. плод" ЕООД оспорва уведомителното писмо с искане да бъде прогласено за нищожно, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по това искане. С процесното решение № 5806/15.10.2018 г., АССГ прогласил нищожността на административния акт, като приел същия за издаден от некомпетентен орган. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗПЗП, компетентен да издава индивидуални административни актове е изпълнителният директор на ДФЗ, както и че заповед № 03-РД/1218/27.06.2018 г., с която е наредено на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да организира и пряко да ръководи дейността на Дирекция "Селскостопански пазарни механизми", не установява валидно делегиране на компетентност, тъй като чл. 20а ЗПЗП, в редакцията, приложима към момента на издаването й, не визира изрично възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор за издаване на актове от вида на оспореното уведомително писмо. Отбелязано е, че едва с промяната на разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в редакцията й обн. на 03.01.2018 г., е предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира правомощията си за издаване на актове по заявки и искания за плащане. При тези данни, съдът прогласил нищожността на атакуваното уведомително писмо, мотивирайки се с това, че законодателната промяна има действие за в бъдеще и не санира издадената преди нея заповед за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 20 а от Закона за подпомагане на земеделските производители /редакция, обн. ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. /, изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. В ал. 5 на разпоредбата /в приложимата й редакция/, е регламентирано, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Другояче казано, с цитираната разпоредба се регламентира компетентността на изпълнителния директор да издава актове, с които да контролира и управлява средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и от националния бюджет. Процесното уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в условията на делегирани му правомощия. В тази връзка, в касационното производство е представена и заповед № 03-РД/1218/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, по т. III от която, на основание чл. 20 а, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и чл. 10 и чл. 13, ал 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на ДФЗ и във връзка с оптимизиране работата на Дирекция "Селскостопански пазарни механизми", на заместник изпълнителния директор са делегирани правомощията му да организира и ръководи пряко дейността на дирекцията, да взема конкретно изброени решения и подписва общи и специфични документи. Между тях е и това да подписва уведомителни писма за одобрение/отхвърляне на заявка за плащане. Уведомителното писмо за одобрение на заявка за плащане, съдържа частичен отказ за изплащане на финансова помощ, по подадена заявка за плащане по Схема "Училищен плод". Настоящият състав приема, че правомощието за издаването му от заместник изпълнителния директор на фонда, изцяло попада в обхвата на делегираните права по т. III от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, както и тези, визирани в чл. 20 а, ал. 4 ЗПЗП и в приложимата в случая редакция на разпоредбата, уреждаща възможност изпълнителният директор да делегира правомощията си по произнасяне по подадени заявления за финансово подпомагане. Това, че законодателят впоследствие е прецизирал текста на чл. 20 а, ал. 4 ЗПЗП /видно от редакцията му обн. ДВ бр. 2/03.01.2018 г. /, не налага извод за нищожността на уведомителното писмо, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, както неправилно е приел АССГ, доколкото такава възможност е налице още с въвеждането на новата ал. 4 на чл. 20 а, в редакцията на ЗПЗП по ДВ бр. 12/13.02.2015 г., действаща към момента на издаване на процесния акт. Поради това, касационната инстанция счита, че представените по делото писмени доказателства и приложимата в случая правна уредба, опровергават направеният от първоинстанционния съд извод за липсата на компетентност за издаване на писмото, а оттам и че е било налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Поради това, атакуваното съдебно решение, с което административният акт е прогласен за нищожен, като издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, следва да бъде отменено, а жалбата на дружеството, разглеждана единствено в частта й, обективираща искане за прогласяване на нищожност - да бъде отхвърлена, като неоснователна. При наличие на влязло в сила определение на съда, с което първоначалната жалба е приета за просрочена в останалата й част, с която уведомителното писмо се оспорва като незаконосъобразно, делото не следва да бъде връщано за проверка на законосъобразността на оспорения административен акт му с оглед останалите основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода от спора, основателно е и своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв, определено от съда съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение