Решение № 14440 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2009 г.

Решение № 14440 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 145 във вр. с чл. 146, т. 4 АПК. Образувано е по жалба на Национален институт по метеорология и хидрология при БАН /НИМХ/ със седалище и адрес на управление гр. София, представляван от ген. директор ст. н. с. д-р К. Цанков срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 37/16.07.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт, които се поддържат в съдебно заседание от пълномощника, адв. Долапчиев. По-конкретно жалбоподателят счита, че въз основа на Закона за далекосъобщенията - чл. 226, ал. 2 и Закона за електронните съобщения - чл. 149, ал. 2, такси не се дължат от държавни органи, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, свързани с техните функции. Счита, че попада в изключението. НИМХ е един от научните институти към БАН и неговата дейност обслужва важни обществени нужди, пряко свързани с функциите, съгл. чл. 6, ал. 1 от Закона на БАН, защото честотният регистър се ползва само за метеорологични цели, т. е. само и единствено за обществени нужди. Моли да се отмени изцяло обжалваният АУПДВ, алтернативно да се вземе предвид заключението на вещото лице. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез юриск. Ковачев е взел становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НИМХ при БАН не може да бъде определен за държавен орган и да се ползва от чл. 149, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, поради което АУПДВ е законосъобразен. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и частично е ОСНОВАТЕЛНА. По делото няма спор, че на жалбоподателя Национален институт по метеорология и хидрология при БАН, създаден с Разпореждане № 15/02.11.1989 г. на Министерски съвет, Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/ е издала индивидуална лицензия № 120-01105 от 09.05.2001 г. за изграждане, поддържане и използване на обособена мобилна радиотелефонна мрежа - PMR с изменение от 16.06.2006 г. С влизане в сила на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, съгл. § 9, ал. 3 от ПЗР на операторите, които към влизане в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, КРС служебно издава, в случая Разрешение № 00199/29.04.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. На основание чл. 222, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията /ЗД/ и чл. 143 от ЗЕС във вр. с индивидуалната лицензия, съответно изменена и във връзка с т. 2.3 от разрешението от 29.04.2008 г. и т. 1 от Приложение 2 към разрешението на НИМХ при БАН е определено задължение за заплащане на годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. Размерът на таксите, сроковете и начина на плащане са нормативно определени, съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЕС с Тарифа за таксите от 07.04.2004 г., съответно изменяна и допълвана, които се събират от КРС. С АУПДВ № 37/16.07.2009 г. на КРС на жалбоподателя - НИМХ при БАН е определен размерът на задължението за такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотен спектър по периоди, считано от 01.01.2004 г. до 30.09.2009 г. общо в размер на 87 750,00 лв. По делото, по искане на жалбоподателя и по негова поставена задача е назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда като неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице, с приложен към него табличен вид на дължимите такси по закон и тарифа, размерът на таксите е правилно определен с АУПДВ, но от общия размер от 87 750 лв. следва да се приспадне сумата от 6750 лв., представляваща такса за първо тримесечие на 2009 г., защото с пл. нареждане от 04.12.2009 г. е преведена дължимата годишна такса в размер на 9000 лв. за 2009 г., в резултат на което вещото лице е дали заключение, че крайното задължение възлиза на стойност 81000,00 лв. При тази безспорна фактическа обстановка извеждането на правния извод за законосъобразността на обжалвания по основание АУПДВ следва от основния довод на жалбоподателя, че не дължи такси на осн. чл. 226, ал. 2 от ЗД и чл. 149, ал. 2 от ЗЕС, защото счита, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за БАН, НИМХ при БАН като държавен орган осъществява научна дейност, която обслужва важни обществени нужди, пряко свързани с функциите му. Или разрешаването на правния спор е в зависимост от това, дали НИМХ при БАН може да се определи за държавен орган, който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, свързани с неговите функции, за да бъде освободен от заплащане на такси, съгласно изключението, взето с нормата на чл. 149, ал. 2 ЗЕС. В ЗЕС не е дадено определение на понятието "Държавни органи" по смисъла на този закон, поради което от общото понятие за държавни органи, едни от които са териториалните органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 3 и 4 и ал. 5 от Закона за администрацията /ЗА/ и в частност тези по ал. 4 следва, че НИМХ при БАН не може да се определи за държавен орган. Държавните органи на изпълнителната власт са органи на власт и подчинение, какъвто не е БАН към която се числи и НИМХ. Съгласно чл. 6 от ЗБАН научните институти и другите самостоятелни звена на Българската академия на науките извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност, а НИМХ е един от научните институти към БАН и неговата дейност обслужва обществени нужди, пряко свързани с функциите, една от които са метеорологичните изследвания. БАН обаче не е орган на власт и подчинение, респ. не попада в изчерпателно визираните в ал. 4 на чл. 19 ЗА органи на изпълнителната власт, които съгласно ал. 5 на чл. 19 издават индивидуални административни актове. След като жалбоподателят не е държавен орган, който при това да осъществява електронни съобщения за собствени нужди, свързани с функциите му, то той не може да се ползва от изключението на правилото за плащане на такси по реда на ЗЕС и доводът му, че оспореният АУПДВ по основание е незаконосъобразен е неоснователен. В дадения ход по същество на делото пълномощникът на жалбоподателя фактически алтернативно е оспорил акта и по размер на задължението, определено в оспорения АУПДВ, приемайки, че то следва да се определи по заключението на вещото лице. При това и с оглед приетото заключение на вещото лице размерът на задължението по процесния акт следва да се намали със сумата 6750 лв., представляваща такса за първото тримесечие на 2009 г. защото за 2009 г. дължимата годишна такса от 9000 лв. е преведена, заплатена и крайното задължение следва да се определи в размер на 81000,00 лв., над който размер до определения 87750,00 лв. актът е незаконосъобразен и за разликата следва да се отмени. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,