Решение № 6278 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10889/2017 г.

Решение № 6278 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10889/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. К." ООД гр. Р., подадена чрез пълномощник адв. А. Г. срещу Решение № 1308/13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 746/2017 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 53-ОП от 21.03.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП В.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че фискален бон за покупка на стойност 65 лева е бил издаден на 17.03.2017 г., но с отразен час на издаване - 14.48, поради факта, че часовника на фискалното устройство бил със 75 минути напред според отразеното в протокола за проверката и със 89 минути напред според твърденията на касатора. По този начин счита, че към 13.27 часа, когато е отразено в протокола на проверката извършеното плащане в действителност е бил издаден фискален бон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на АС - В. и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., в писмен отговор чрез юрисконсулт Александрова оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - В. е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 53-ОП от 21.03.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., с която на "Т. К." ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - ресторант "Понтон", находящ се в гр. Р., понтон 10 - пристанище "Пристис", стопанисван от "Т.-К." ООД и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС . С обжалваното решение на Административния съд - В. е отхвърлил жалбата на "Т. К." ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № 53-ОП от 21.03.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В.. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка от 17.03.2017 г. и АУАН от 21.03.2017 г., АС - В. е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 17.03.2017 г. за извършена консумация от проверяващите инспектори по приходите на стойност 65,00 лева, заплатени в брой в 13:27 часа не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Посочил е, че обстоятелството, че проверяващите са констатирали, че часовникът на фискалното устройство в заведението е напред със 75 минути не променя направените изводи за установените факти, доколкото при извършеното плащане в брой на консумираната храна не е била издадена изискваната от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ касова бележка на лицата, извършили плащането. Приел е, че този извод не се променя от показанията на разпитания по делото свидетел П. Б. - служител на дружеството, както и от представения по делото фискален бон с час на издаване 14:48, тъй като същите са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, които установявали издаването на представения фискален бон след започване на проверката по часа, вписан в протокола и по часа 14:44 посочен в изваденият от проверяващите по време на проверката междинен отчет от ФУ. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 17.03.2017 г. и АУАН от 21.03.2017 г., правилно съдът е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект на 17.03.2017 г. за извършена консумация от проверяващите инспектори по приходите на стойност 65,00 лева, заплатени в брой в 13:27 часа не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Неоснователен е довода на касатора, че нарушението не е установено, тъй като с оглед отразеното в протокола на проверката, че часовника на фискалното устройство е със 75 минути напред, а представеният по делото фискален бон с отразен час - 14:48 сочели на издаването на фискалния бон към момента на плащането. В случая е установено с протокола от извършената проверка плащане на 65 лева за консумация на храна в 13:27 часа. Дори да се приеме, че часовника на фискалното устройство е със 75 минути напред, то няма данни до 14:42 часа да е издаден фискален бон. Такъв не е издаден и към часа 14:44, посочен в изваденият от проверяващите по време на проверката междинен отчет от ФУ. Следователно обоснован е извода на съда, че фискалния бон е издаден в последващ момент, които не променя изводите на съда за констатирано от проверяващите нарушение. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,