Решение № 11731 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на А. К. М. от гр. Стара Загора, чрез адв. Делева, срещу Решение 455 от 19.12.2023г., постановено по адм. дело 84/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени издадената от Директор на ДСП Стара Загора Заповед ЗД/Д-СТ-007 от 20.01.2023г. Ответникът Директор на ДСП Стара Загора, чрез ст. юриск. Терзиева, счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на А. М., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като майката А. и детето Б., род. на [заличен текст], точно са насочени за ползване на социална услуга [заличен текст] в Център за обществена подкрепа гр. Стара Загора, ул. Родопи 48 и това съответства на интересите на детето, респ. съобразена е и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че очевидна и навременна е била предприетата от ДСП Стара Загора мярка за закрила по отношение на [заличен текст] Б., постановена при несъгласие на неговата майка, упражняваща родителските права. В тази връзка следва да се посочи, че от приетата по делото съдебно-психологична експертиза с в.л. Овагимян, а и от събраните множество писмени доказателства, вкл. и от изслушването на детето в о.с.з. на 08.03.2023г., се установява, че през годините на израстване Б. е бил подложен на постоянен стрес във връзка с крайно влошените отношения между разделените си родители, всеки от тях изграждащ след раздялата им нова семейна среда (майката А. първоначално с В., от когото има и друго, по-малко дете, а впоследствие с М., а и бащата С., живеещ с приятелка, имаща свое дете). От събраните писмени доказателства, а от посочените там факти, се установява, че родителите са страни по множество дела(издръжка, промяна на режима на лични отношения, за неизпълнение на съдебно решение), като част от тях засягат сферата на детето, в резултат на което на Б. са направени и редица съдебно-психологични експертизи или същият е бил изслушван или разпитван в тези съдебни производства. Липсата на оказвано съдействие за изпълнение на съдебното решение за осъществяване на режима на лични отношения с бащата ефективно е довело до обективно наличие на отчуждение на детето от този родител, като последен ред на възможност за преодоляването му, са именно използваните от държавния орган в тази сфера органите на ДСП по местопребиваване на детето, предприети действия за преодоляване на дефицита във връзката с бащата. Прието е от административния орган, че от създалата се през годините ситуация не може да се постигне адекватен контакт с този родител, а и няма заявено желание от страна на майката, която полагат грижи за детето, за промяна на съществуващото положение. Именно и поради това актът, освен към детето, е насочени и към майката -за ползването на социални услуги въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"(визираното в него основание по чл.20 ал.4, т.1 от ППЗЗДет.). В касационната жалба няма никакви аргументи и доводи, касателно неправилността на акта по отношение насочване на майката към ползване на предоставената с акта социална услуга. Аргументите са насочени единствено към ползването на психологическо консултиране в ЦОП Стара Загора от детето Б., с оглед негативните му преживявания от предишни срещи центъра и лошото, стресиращо отношение на работещите там с него специалисти. Касаторът счита, че тези срещи увреждат психичното здраве на детето и всъщност директно обвинява работата на институциите за състоянието на Б.. В тази връзка следва да се посочи, че от пълното и неоспорено заключение на вещото лице, се установява, че детето е имало проблеми с установяване на доверителна връзка с работещите с него специалисти в посещавания ЦОП(с адрес в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 205), но новият Център, който последващо е започнало да посещава, се отразява добре на детето(при интервюто му с експерта, то не съобщава за трудности по време на срещите). Освен това самата защита на касатора, още в устните състезания пред първата инстанция, отбелязва, че майката няма принципно несъгласие за работа на сина и със специалисти, стига те да не вземат страната на другия родител, вкл. да създават представа за възможното му настаняване в приемно семейство. Следва да се отбележи, че тук първостепенният съд правилно е оценил безспорно доказаните факти, като същите са обсъдени и с заключението на приетата по делото експертиза. В тази връзка следва да се посочи, че административният съдия се е позовал само на експертното заключение по това дело, тъй като останалите представени експертизи(по други дела) не са били изготвени в настоящия процес и нямат процесуалната стойност на доказателствени средства от същия вид в него. В тази връзка първоинстанционният съдия е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,