Решение № 12105 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2013 г.

Решение № 12105 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Динка Костова Иванова от с. Синьо бърдо, Врачанска област, за отмяна на влязлото в сила решение № 19 от 15.11.2012 г. по адм. дело № 522/2012 г. на Административен съд - гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Р-418 от 8.08.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Мездра. Искането за отмяна е мотивирано така: "Когато има няколко законови норми по даден въпрос в сила е нормата на по-висшия закон (...) В случая АС - Враца не са се съобразили със закона. Моля Ви да отмените решението на АС - Враца по адм. д. № 522/2012 г. и постановите решение по най-добрия вариант на соц. статус." Очевидно целта на искането за отмяна е да замести неподадена касационна жалба срещу посоченото по-горе решение на Административен съд - гр. Враца. Но такава възможност е изключена от самата същност на отмяната като особено съдебно производство. А тя е особено съдебно производство, защото се развива след като съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила и с това редовното инстанционно производство, което това решение завършва (финализира), е окончателно приключило. Като особено, извънинстанционно производство, отмяната на влязло в сила съдебно решение може да бъде основана само една или повече от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Прилагането на подзаконов нормативен акт, за който се твърди, че противоречи на закон, не е сред основанията по чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския административен съд. Този довод инвокира касационно основание по чл. 209, ал. 3 АПК, но поради това, че посоченото решение е влязло в сила, искането на Динка Костова Иванова за неговата отмяна не може да бъде разгледано като касационна жалба. Поради това и защото това искане не е основано на нито една от хипотезите по чл. 239 АПК, то следва да бъде отхвърлено като неоснователно (лишено от правно основание). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,