Решение № 360 от 23.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 977/2015 г.

Решение № 360 от 23.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 977/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитник на подсъдимия Д. У. е подал касационна жалба срещу потвърждаването във втората инстанция на осъдителната присъда спрямо него. Потвърждаването е във Варненския апелативен съд и е станало с решение № 83 от 12.V.2015 г. по внохд 53/15, а потвърдената с него присъда е № 31 от 19.ХII.2014 г. по нохд 189/14 на Силистренския окръжен съд. Първоинстанционната присъда е осъдителна по обвинението, че У. е извършил престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26 НК: че продължавано в периода 27.IV.2011 - 14.IV.2012 г. е затаил истина относно своите доходи на земеделски производител в годишните си данъчни декларации за 2010 и 2011 г. по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; така избягнал плащане на данъчни задължения в големи размери (чл. 93, т. 14 НК) - общо за двете години 9 139 лева (3 588 + 5 551); за това е наказан с лишаване от свобода за 1 г. условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок и глоба 1 000 лева. Присъдата има и гражданска част за обезщетението в същия размер (9 139 лева) по предявения от министъра на финансите иск в полза на държавата. Касационният жалбоподател е оспорил потвърждаването на присъдата с позоваване на всички основания, предвидени за това в чл. 348 НПК, като е изложил и аргументите, за които е сметнал, че ги подкрепят; искането по изхода на делото е обаче само за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, разбира се, след като бъде отменено нейното решение. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание, а според участващия прокурор е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, макар и не във всичко. I. Касационната жалба е основателна поради следното. Оспорената с нея отговорност е за избягването да бъдат платени данъчни задължения, чийто размер е бил установен само предполагаемо. Сигурното им установяване се е оказало невъзможно поради липсата на документи, които да удостоверяват стопанската дейност на подсъдимия като земеделски производител на зърно. Тази липса в ревизионното производство по Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс е била преодоляна чрез извършване на т.нар. данъчна ревизия по аналог (чл. 122 и 123 ДОПК), като специално за изчисляване на доходите на Д. У. послужили и официални статистически данни. В последвалото досъдебно производство по наказателното дело бил запазен вероятностният характер на изчисленията, залегнали в издадения след ревизията акт; вероятността им обаче станала в по-висока степен достоверна, след като в обвинителния акт прокурорът взел предвид допълнителните изчисления, които направили вещите лица по назначените в този етап агротехническа и счетоводна експертизи. Върху техните именно изчисления почиват и съдебните актове за отговорността на подсъдимия. Даже само скицирана, така посочената особеност в доказателствената дейност по делото е достатъчна за ВКС да приеме, че потвърждаването на осъдителната присъда срещу подсъдимия У. е станало при съществено нарушение на процесуалните правила относно забраната в чл. 303 НПК, че "[п]рисъдата не може да почива на предположения". Предположенията при доказване на наказателната отговорност могат да се смятат за процесуално допустими само по изключение, и то при определени условия - когато например се установява нейната липса (вж. напр. р. 80/07-I, Бюл. 10/07) или пък когато самият предмет на наказателната отговорност е някаква вероятност (вж. напр. р. 624а/93-92-I, Сб., с. 223). Нищо такова обаче не може да бъде открито по сегашното дело - единствено неубедителните опити от държавните органи в процеса да се обосновават с обективността на статистическата наука, укоримостта в поведението на обвиняемия да не документира стопанската си дейност, допустимостта на останалите използвани доказателства и с други подобни доводи. Излишно обстойни са на свой ред и защитните доводи, но те са поне отговор на упоритостта в подкрепа на обвинителната теза, а може би и на незаконосъобразните (чл. 103 НПК) опити за прехвърляне върху обвиняемия на тежестта на доказване (вж. напр. посл. абз. от мотивите на СОС - л. 153 от неговото дело). II. Освен излишно и обстойно мотивирана, касационната жалба (редактиран всъщност вариант на допълнителното писмено изложение към въззивната) е в някои отношения и неоснователна. Между тях - напр. че по делото са използвани "негодни" доказателства или пък че липсвал отговор на възраженията на защитата, най-съществено е неоснователното оспорване на процесуалната допустимост на предявения от държавата чрез министъра на финансите граждански иск. Разбирането е в пряко противоречие с междувременно издаденото тълкувателно решение № 4 от 12 март 2016 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, респ. с т. 2 от него (вж. повече в сайта на съда). III. При новото разглеждане на делото, което поначало следва от основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (във връзка в случая с ал. 3, т. 1 - заради ролята на посочената в р. I по-горе забрана, на гаранция за правото на защита), въззивната инстанция е задължена (чл. 355, ал. 1, т. 3, във вр. с 354, ал. 3, т. 2 НПК) отново да обсъди възможността да бъде издадена исканата от жалбоподателя оправдателна присъда; да я обсъди включително с оглед на изискването по чл. 304 НПК "деянието [да] не съставлява престъпление" изобщо (трайна практика на ВКС - за нея виж решенията, посочени в р. 16/04-I, Бюл. 3/04); в случая е уместна съпоставката най-малко с "формалното" престъпление по чл. 313, ал. 2 НК, като се обсъди, разбира се, и наличието на съответните процесуални изисквания за приложението на друг наказателен закон. Ръководен от всичко изложено, ВКС - I н. о.