Решение № 2299 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15216/2014 г.

Решение № 2299 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15216/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на "Фатокем" ЕООД гр. София, бул. "Г. Делчев", бл. 24А, вх. Г, ет. 1, ап. 73, представлявано от управителя Стефан Томов, против Решение № 1667 от 16.10.2014 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 2467 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 4787/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG 001007Н0016166/20110725 на началника на МП "Пристанище Бургас - Център", с което е определен нов размер на дължимите публични държавни вземания в общ размер на 42 290,92 лв., от които мито в размер на 2 849,79 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 25 607,42 лв. и ДДС в размер на 13 833,71 лв., потвърдено с решение № 4402-1263/17.09.2013 г. на началника на Митница Бургас. Разликата между реално платените и подлежащи на плащане задължения са както следва: мито 1 424,89 лв., антидъмпингово мито 25 607,42 лв. и ДДС- 5 406,47 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът не съобразил доказаното натоварване на процесната стока в Малайзия. Съдът основал фактическите си изводи единствено на писмо от 26.07.2013 г. на Агенция "Митници", придружено с копие от доклад на Генералния директор на OLAF във връзка с приключено разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, като игнорирал останалите доказателства. Без основание е пренебрегнато обстоятелството, че търговската кореспонденция е водена единствено между жалбоподателя-вносител и неговия доставчик в Малайзия GOLDEN FIBERGLASS SDN BHD, от когото са издадени фактурите и който е получил плащането. Без мотиви съдът не е признал сертификат за произход FORM A KL 2011/16264 от 15.06.2011 г., който е официален свидетелстващ документ от Министерството на международната търговия и туризъм на Малайзия, който дори не е оспорен по съответния ред. В самия доклад от мисията на OLAF се съдържа списък на дружества, ползващи се от фалшиви транспортни документи и сертификати, между които доставчикът GOLDEN FIBERGLASS SDN BHD не е. Доставчикът е бил легитимиран да издава сертификати за произход, поради което жалбоподателят е бил напълно добросъвестен. Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно декларирането на стоката при износа й противоречат на тези в мотивите на потвърдения административен акт. Съдът игнорирал грубите процесуални нарушения при издаването на акта като невръчване на заповедта за последващ контрол и писмения констативен доклад по чл. 84л, ал. 1, т. 1-11 ЗМ. Иска се отмяна на съдебното решението и на оспорения митнически акт, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба Началника на Митнически пункт "Пристанище Бургас-Център",

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният администратвен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът между страните по делото пред първоинстанционния съд по същество е бил относно произхода на внесената с ЕАД № 11BG001007Н0016166/20110725 стока, с оглед тарифирането им за целите на митническото облагане и основанията за налагане на конвенционално и антидъмпингово мито. Не е било спорно, че процесната стока е изнесена от Малайзия за ЕС в рамките на Общата система за преференции (ОСП), както и че е декларирана за допускане до свободно обращение като стока с произход Малайзия. Стоката е придружена със сертификат за произход реф. № KL2011/16264, според който изпращач е Gold Fiberglass SDH, Малайзия. В кл. 11 от сертификата, секретарят към Министерство на международната търговия и промишленост, е удостоверил, че въз основа на извършения контрол, декларацията на износителя е точна (л. 19-21 от делото). Агенция Митници е отправила запитване до митническите власти в Малайзия относно редовността на издадения сертификат за произход, като последващата проверка е показала, че сертификатът е издаден от Министерство на външната търговия и индустрията на Малайзия, изпълнени са изискванията за придобиване на произход, като стоката е изцяло получена в Малайзия. Независимо от този отговор, митническите органи, въз основа на констатациите в доклада на OLAF, са приели, че процесната стока е с произход Китай.

С оспорения митнически акт е определено публично задължение в общ размер на 42 290,92 лв., от които мито в размер на 2 849,79 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 25 607,42 лв. и ДДС в размер на 13 833,71 лв.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, мотивиран е и съответства на процесуалните разпоредби, регламентиращи издаването му.

По приложението на материалния закон съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е относно произхода на стоката, предмет на внос по процесния ЕАД. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че стоката не е с произход от Малайзия, както е декларирано, тъй като не е получена или произведена в тази страна по смисъла на чл. 23, § 1 от Регламент 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността. От доказателствата, събрани при проведеното разследване на Европейската служба за борба с измамите на ЕС /ОЛАФ/ в Малайзия, съдът е приел, че произходът на стоката е от Китай.

Решението е неправилно в частта, в която са потвърдени задълженията за антидъмпингово мито (А30) в размер на 25 607,42 лв. и допълнителен размер на ДДС (В00) за сумата над 284,89 лв и правилно в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на "Фатокем" ЕООД относно установените допълнителни задължения за конвенционално мито 2 849,79 лв при ставка от 7 % и за ДДС в размер на 284,89 лева, изчислен върху данъчна основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Съображенията за това са следните:

AС - Бургас е обсъдил подробно фактите по спора и е направил законосъобразен извод, че не се доказва произходът на стоката от Малайзия и основание за ползване на преференциално мито от 3,5 % по Общата система за преференции по Регламент № 732/2008 г. на Съвета.

По делото е установено, че с посочения ЕАД за режим допускане за свободно обращение е декларирана стока "стъклофибърна мрежа" - 103 400 кв. м., 16 900кг. бруто тегло, с износител - "Gold Fiberglass Sdn. Bhd. ", държава на произход - Малайзия и получател "Фатокем" ЕООД. За стоката в кл. 33 е посочен тарифен код 7019590010 (код по ТАРИК). Към ЕАД са приложени проформа фактура № GFSB452/11 от 18.04.2011 г. и фактура № GFSB452/11 от 5.06.2011 г., издадени от "Gold Fiberglass Sdn. Bhd. " Малайзия; опаковъчен лист/Packing list от 5.06.2011 г.; Сертификат за произход от Малайзия /Certificate of origin form А; Коносамент/Bill of landing MSCUM 7016720, платежни нареждания SWIFT, документи за товарене и движение на контейнер и др. Дължимите митни сборове, окончателни антидъмпингови мита и ДДС са взети под отчет с рег. № 1007/25.07.2011 г. и ЕАД е регистриран под № 2797/14/08/2013 (л. 63-64 от делото). Съдът е основал решението си на представения по делото доклад от мисията на OLAF в Малайзия по повод разследването за заобикаляне на антидъмпинговото мито върху китайски мрежести тъкани от фибростъкло от Малайзия. Мисията е проведена по покана на Министерство на международната търговия и промишленост (ММТП), като на екипа на мисията на ЕС е оказана помощ и съдействие от малайзийските власти, ММТП, Пристанищната агенция на Кланг и Кралските малайзийски митници. По време на мисията е установено, че Пристанищната агенция на Кланг управлява FCZ (Свободна търговска зона) в Port Klang - пристанището, от което е изпратена стоката. Според обяснителната бележка от 16.01.2013 г. - анекс 1 (л. 306-310 от делото), FCZ е открита на 1 април 1993 г. и се състои от северно пристанище, южно пристанище и западно пристанище. В границите на FCZ е стриктно забранена всякаква производствена дейност, на територията на зоната са разрешени само обичайни търговски операции като търговия, разделяне, опаковане, преопаковане, сортиране, оценяване, етикиране, последващо етикиране, или поправки на складирани или транзитни стоки. Независимо от това, за да се извършат подобни търговски операции е задължително да се получи писмено разрешение от администрацията на пристанище Кланг. Всички стоки, които влизат или излизат от морското пристанище в Port Klang, минават физически през свободната зона, в т. ч. и товарите за трансбординаре. Стоките, които влизат в FCZ Port Klang от чужбина се вписват в регистър ZB1 (внос), а тези, които излизат от зоната за чужбина, се вписват в регистър ZB2 (износ). При изпращане на стоките от FCZ Port Klang за чужбина, изпращачът е задължен да подаде декларация ZB2, в която да посочи номера на съответстващата декларация ZB1, тоест ако стоките са вписани в регистър ZB1, и след това в регистър ZB2, те просто се трансбордират през страната и запазват своя оригинален произход.

Правилно съдът е приел за установен произходът на стоката от Китай. При поискване на 15.10.2012 г. Пристанищната агенция на Кланг е предоставила на мисията на OLAF извадки от архивите за движението на стоки, класифицирани по тарифни кодове 701959000 и 701911000. Видно от анекс 3 към окончателния доклад на ОЛАФ (всички анекси към доклада на OLAF са записани на технически носител и приети по делото), процесният контейнер ТТNU 9608480 фигурира в архивите на Свободната търговска зона (л. 386 от делото). Стоките в посоченият контейнер са идентифицирани и с подадените ZB1, в които стоките са декларирани с китайски произход. Доколкото стоката по процесния ЕАД е била само в Свободна зона - Малайзия, в която не е допустимо да се извършва съществена обработка на стоките, която да им придаде Малайзийски произход, правилно митническите органи са приели, че не е доказан преференциалния произход на стоката.

С основание съдът е съобразил констатациите от доклада на мисията на OLAF по отношение на посочения изпращач на стоката Gold Fiberglass SDH. BHD, при правилна преценка на доказателственото значение на този документ, съобразно и цитираната съдебна практика на ВАС. За изпращача е установено, че ММТП му е издало 276 сертификата за ОСП за преференциален произход от Малайзия, за 3 505,09 тона от процесните стоки. Според регистъра за експорт на Малайзийските митници, Gold Fiberglass SDH. BHD е декларирало за експорт за Европейския съюз 3 296 тона мрежи от фибростъкло, от които 2 996,80 тона са регистрирани паралелно в данните за ZB1/ZB2 на FCZ в Port Klang като трансбордирани в ЕС от Китай, тоест експортните декларации не отразяват реални транзакции, а са подадени за придаване на по-голяма правдоподобност на декларацията за произход от Малайзия с цел неправомерно получаване на сертификати по ОСП. Въз основа на регистър К1 (внос) Малайзийски митници е установено, че Gold Fiberglass SDH. BHD не е внасяло никакви суровини за производство на мрежи от фибростъкло в Малайзия. При сравнение на пратките, съобщени от държавите членки като внос от Gold Fiberglass SDH с данните за трансбордиране от ZB1/ZB2 на FCZ в Port Klang, е установено, че 202 контейнера са били трансбордирани от Китай, но в ZB2 като изпращач е посочен Sunshine Logistic, вместо Gold Fiberglass SDH.

При така установените факти, при разследването на OLAF, съдът е приел, че несъмнено се установява китайският произход на процесната стока, поради което правилно митническите органи са приели, че стоката не следва да се ползва от Общата система за преференции.

1. При тези доказателства правилно е прието от съда, че произходът на стока от Малайзия, установен от представения сертификат, е оборен, чрез събраните по делото писмени доказателства, поради което стоката не попада в Общата система за преференции на ЕС и подлежи на облагане със стандартно мито от 7 % по общата митническа тарифа на продуктите. На това основание решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установено допълнително задължение за внасяне на мито (А00) в размер на 2849,79 лв. /от които 1 424,89 лв. платени/ е постановено в съответствие с фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

1. По отношение на установените задължения за антидъмпингово мито при ставка от 62,9 % в размер на 25 607,42 лв., решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За последното касационният съд следи служебно, дори и да няма конкретни оплаквания в касационната жалба. Въведените с Регламент № 672/2012 антидъмпингови мерки са неприложими към процесния внос. Това е така, защото:

Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност /основен регламент, приложим за дъмпинговия внос на всички видове стоки/. Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент.

Според чл. 13, § 1 от основния регламент, обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. За да се установи дали е налице заобикаляне на действащите мерки, според § 3 на чл. 13 се провежда разследване. То се открива по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в § 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно чл. 14, § 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет.

С чл. 4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г., обн. L OB бр. 204 от 9.08.2011 г., в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на ЕС се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по КН еx 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 10 и 7019 59 00 10), и са с произход от Китайската народна република. Според чл. 2 ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди налагане на мито, за продукта, описан в § 1 и произведен от всички други дружества, извън изброените, е 62,9%.

По Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9.11.2011 г., обн. L OB бр. 292 от 10 ноември 2011 г. и в сила съгласно чл. 4 от деня след обнародването, се започва разследване в съответствие с чл. 13, § 3 от основния регламент, за да се определи дали с вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите над 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11), се заобикалят мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. Съгласно чл. 2 от същия в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент на митническите органи се възлага да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос в Съюза. Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на регламента. Според т. 3 "Мерки" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, обн. L OB бр. 196 от 24 юли 2012 г. и в сила съгласно чл. 4 от същия от деня след обнародването, след обсъждане на резултатите от разследването е направено заключение, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, е било заобикаляно по смисъла на чл. 13, § 1 от основния регламент чрез претоварване в Малайзия. Прието е, че следва да се разшири обхватът на мярката, установена в чл. 1 § 2 от регламент № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62,9 %, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди налагане на мито. Съгласно чл. 1, § 1 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което е наложено с чл. 1 § 2 от Регламент № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, като тези мрежести тъкани са класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11). Според § 2 митото се събира върху регистрирания съгласно чл. 2 от Регламент № 1135/2011 и чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. В случая следва да бъде съобразено тълкуването на чл. 14, § 5 от основния регламент, към който препраща чл. 2 от Регламент 1135/2011, което тълкуване е дадено в решение на СЕС от 6.06.2013 г. по дело С-667/11. Тълкуването е дадено в отговор на българско преюдициално запитване, касаещо друг вид стоки. Според т. 29 от мотивите на това решение задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос в случай на заобикаляне има за цел да осигури ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивно прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. В т. 38 и диспозитива на решението, е прието, че чл. 14, § 5 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито. Следователно, по аргумент от противното, ако вносът не е бил засегнат от регистрационния режим, не могат да бъдат наложени ретроактивно антидъмпингови мита.

С процесния ЕАД на 25.07.2011 г. е осъществен внос на стъклофибърна мрежа с посочения тарифен код с деклариран произход от Малайзия, съобразно представен сертификат за произход и посочено в товарителницата място на товарене Порт Кланг, Малайзия, т. е. безспорно изпратена от Малайзия. Вносът обаче е осъществен преди влизане в сила на Регламент № 1135/2011 и Регламент № 672/2012, т. е. дори преди въвеждането на регистрационния режим. Следователно и предвид чл. 1, § 2 от Регламент № 672/2012, вносът попада извън времевия обхват на този регламент и в случая антидъмпингово мито в размер на 25 607,42 лв. не се дължи. В тази част касационната жалба е основателна и решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалбата на дружеството митническият акт, в частта му, с която е определено антидъмпингово мито в размер на 25 607,42 лв. бъде отменен.

1. Законосъобразността на определените задължения за ДДС в случая е в зависимост от законосъобразността на определената данъчна основа при внос съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /ред. ДВ бр. 63/2006 г./. Съгласно цитираната норма данъчната основа при внос по чл. 16 от същия закон е митническата стойност на стоката, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на ЕС, както и дължимите при внос на територията на страната. В разглеждания случай не е спорно, че митническата стойност на стоката е в размер на декларираната - 40 711,32 лв. Предвид законосъобразността на установеното задължение за мито и незаконосъобразността на установеното антидъмпингово мито, от определената с оспорения административна акт данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 69 168 лв., следва да се изключи антидъмпинговото мито от 25 607,42 лева, по съображенията изложени по - горе за неговата недължимост. По този начин данъчната основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС е в размер на 43 561,11 лв. /Това е сборът от 40 711,32 лв. и 2 849,79 лв./ При тази основа дължимият ДДС при ставка от 20 % е в размер на 8 712,13 лв. След приспадане на внесения ДДС по ЕАД в размер на 8 427,24 лева, допълнително дължимият данък е в размер на 284,89 лева. За разликата до пълния размер от 13 833,71 лв., съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено и в тази част. Вместо него следва да се постанови ново по същество, като по жалбата на дружеството се намали установеното задължение за ДДС.

Решението подлежи на отмяна и в съответната част за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 96,05 лв.

Разноски

При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 5624,71 лева съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,