Решение № 6090 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2009 г.

Решение № 6090 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на РДНСК - гр. Благоевград, чрез пълномощника юрк. Даниела Чинкарова, и от Жулиета Иванова Миланова от гр. Благоевград, срещу решение № 368 от 09 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 99/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което са отменени заповед № ДК-10-60/20 декември 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград и потвърденото с нея разрешение за строеж № 184/28 май 2005 г. на главния архитект на община Благоевград. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците Иван Спасов Стоев и Елка Николова Костова, чрез пълномощника им адв. Лена Сандъкчиева, е постъпило писмено възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на двете касационни жалби. Останалите ответници - Кирилка Христова Маркова, Иван Любчов Миланов, Ромео Иванов Михайлов и община Благоевград, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд Благоевград Иван Спасов Стоев и Елка Николова Костова са оспорили заповед № ДК-10-60/20 декември 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград, с която са оставени в сила одобрените на 12 април 2005 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 184/28 май 2005 г. на главния архитект на община Благоевград за "Преустройство и промяна предназначението на мазе (югозападно) в магазин за видеотехника" в жилищна сграда, реализирана в УПИ ХIV-956, кв. 106 по плана на V м. р., Благоевград. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед на началника на РДНСК - гр. Благоевград е допуснато нарушение на материалния закон, поради което е отменил както оспорената заповед, така и потвърденото с нея разрешение за строеж. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. В случая е била приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която извън случаите по ал. 1, сред които е и изискването да не се променя предназначението на собствени обекти или помещения при техните преустройства, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. Промяната в предназначението на собственото на касаторката мазе е изисквала предварително съгласие на собствениците, каквото не е било налице. При постановяване на решението си съдът подробно е мотивирал изводите си относно неприложимостта на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, като съображенията му се споделят напълно от касационната инстанция. В тази връзка неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба на началника на РДНСК - гр. Благоевград относно приложимата в случая редакция на нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Въпреки че към датата на издаването на оспорената пред административния съд заповед цитираната норма е съществувала в редакцията, обн. в ДВ, бр. 61/2007 г., тази редакция неправилно е била приложена от административния орган. Последният е контролирал законосъобразността на издадено през 2005 г. разрешение за строеж и е следвало да приложи нормата в действалата към онзи момент редакция, която е предвиждала възможност за преустройство на жилища и обекти за нежилищни нужди, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост. Преустройството обаче не включва промяна на предназначението на помещенията, какъвто е настоящия случай. С оглед горното и при липсата на инвокираните в двете касационни жалби отменителни основания, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,