Решение № 108 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2010 г.

Решение № 108 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. Д. А. и А. Г. А., чрез пълномощника им адв. Ж. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № II-114 от 28.10.2009 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр. дело № 158/2009 г., с което е прието за установено, че Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М. са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент среден, на втори жилищен етаж с площ от 83 кв. м., в сградата, изградена в III-5674, в кв. 29 по плана на [населено място], ул. "К. Б. I " № 72 и е осъден [фирма], представляван от собственика Й. Е. П. да предаде владението върху недвижимия имот. Твърди се, че процесният недвижим имот е семейна имуществена общност, закупен от молителите на 30.08.2005 от едноличния търговец, поради което е следвало да участват в развилото се производство. Тъй като не са били надлежно конституирани в процеса молят за отмяна на атакуваното решение. Претендират разноски. Ответниците по молбата за отмяна - Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М., чрез пълномощника си адв. А. С. са депозирали отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК, с който считат молбата за отмяна за недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност оспорват молбата за отмяна и молят да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да се установи, че страната, в следствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Фактическият състав на разпоредбата визира основания за отмяна, които могат да се заявят от страна в производството, по което е постановено атакуваното решение, т. е. от конституирана страна, но лишена от участие в производството, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие. В конкретния случай молителите не са били страна - ответник в процеса, по който е уважен с влязло в сила решение искът по чл. 108 ЗС срещу едноличния търговец, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, поради липса на легитимация, като подадена от трето неучаствувало в производството лице. Молбата за отмяна следва да се разгледа по реда на чл. 304 ГПК, с оглед въведените в нея твърдения, че предмет на ревандикацията с атакуваното решение е недвижим имот, семейна имуществена общност, закупен от ответника - едноличния търговец, което обуславя участието им в процеса, тъй като са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение, макар и неконституирани в производството. Молителите не притежават качеството на необходим другар на ответника, поради което молбата им за отмяна на това основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Искът за собственост е предявен срещу суперфициара по договора за учредяване право на строеж от 2004 г. - ЕТ, а установителния иск за собственост и срещу суперфициентите по него, тъй като именно той е предмет на спора. С уважаването на исковете на Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М. е прието, че правото им на строеж по отношение на спорния имот се е трансформирало в право на собственост върху конкретния обект. При това положение придобиването от молителите на този обект от строителя - ЕТ не може да се противопостави на ищците и не следва да участват като главна страна-необходим другар в неделимо правоотношение. Твърденията в молбата за отмяна, касаещи правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 - чл. 309 ГПК, тъй като с него не се дублира касационното обжалване на решенията. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК причини, а допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по пътя на инстанционния контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение