Решение № 4963 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2016 г.

Решение № 4963 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. З от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-П. против решение № 63/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 834/2015 г. по описа на Административен съд- П., с което е отменено решение № 2153-14- 18/10.09.2015 г., на Директора на ТП на НОИ-П. и потвърдените с него задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ-П.. С решение № 63 от 16.02.2016 г., постановено по адм. д. № 834/2015 г. по описа на Административен съд-П., съдът е отменил решение № 2153-14-18/10.09.2015 г., на Директора на ТП НОИ-П. и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ-П. (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-П.) Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на ТП НОИ-П., представляван от юрисконсулт Ж. Т., в която се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на административен съд-П. и отхвърляне на жалбата срещу решение № 2153-14-18/10.09.2015 г., на Директора на ТП на НОИ-П. и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ-П., като правилни и законосъобразни. Ответникът по касацията-ТД "П." ООД от гр. П., представлявано от управителя А. Г., чрез адвокат Найденов от АК-П., оспорва твърденията на касатора и иска оставане в сила на решение № 63/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 834/2015 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменено решение № 2153-14-18/10.09.2015 г., на Директора на ТП на НОИ-П. и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г. Поддържа, че пред първоинстанционният съд са събрани писмени доказателства, от които се установява, че лицето Х. Б. Х. е бил в трудово правоотношение за периода от 1.04.1995 г. -31.12.1996 г. с осигурителя "П." ООД. Твърди че качеството му на работник се установява и от представените доказателства за участие в приватизацията на обособена част от имуществото на дружеството. Счита за доказано, чрез събраните от съда писмени и гласни доказателства, че Х. Б. Х. е бил в трудово правоотношение с "П." ООД за спорния период като е работил на длъжност "шофьор на ИФА" и за него са правени осигурителни вноски за втора категория труд. Твърди че постановеното решение на съда е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. Предлага оставяне без уважение на касационната жалба, като неоснователна и оставяне в сила на оспореното с нея съдебно решение, като правилно и законосъобразно, съобразено с чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение № 63 от 16.02.2016 г., постановено по адм. д. № 834/2015 г. по описа на Административен съд - П., първоинстанционният съд е приел процесните актове на НОИ, като издадени от компетентни органи по материя и териториален обхват, в изискуемата писмена форма, съдържащи правни и фактически основания, при спазване на изискванията на процедурните разпоредби на чл. 117, ал. 1, т. З от КСО . Приел е, че решението на директора на ТП НОИ-П. е мотивирано и издадено в срок, така както изисква разпоредбата на чл. 117, ал. З от КСО. Относно дадените предписания № ЗД-1-14- 00052635/10.08.2015 г., издадени на основание чл. 108. ал. 1. т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) до осигурителя ТД "П." ООД -"да анулира изготвения Образец УП-3 със № 22/28.07.2011 г. и да се изготви нов образец УП-3 от осигурителя, като се изключи периода от 1.04.1995 г. -31.12.1996 г.", съдът е приел, че са такива по чл. 108, ал. 1, т. З от КСО и са направени от надлежен контролен орган при ТП на НОИ-П.. Съдът обаче е приел, че при издаване на потвърдителното Решение № 2153-14-18/10.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ-П., не са спазени материалноправните разпоредби на закона, по повод на дадените предписания и се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в която изрично е посочено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Изрично е посочил, че тези документи се издават въз основа на изплащателни ведомости и други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл. 40, ал. З от НПОС). Позовал се е и на разпоредбата на чл. 347 от КТ, в която е посочено, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила, поради което е направил извода, че неправилно административният орган не е възприел, не е ценил записа в трудовата книжка, както и всички други доказателства, свързани с участието на Христов в качеството му на работник в "П.", след започналата приватизация на дружеството, които косвено установяват наличието на трудово правоотношение с осигурителя, длъжността, която Х. Б. Х. е заемал през периода 1.04.1995 г. до 31.12.1996 г., както и осигурителния стаж и осигурителния доход и категорията труд. Съдът е възприел, че разпоредбите на чл. 40, ал. З и ал. 5 от НПОС дават възможност да се ползват и други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и възраст. Развил е и съображения в насока, че е доказано, че Х. Б. Х. през периода 1.04.1995 г. до 31.12.1996 г., е бил работник по трудово правоотношение с осигурителя "П." и през започналата приватизация на дружеството и е полагал труд като "шофьор на ИФА"-селскостопански вариант и трудът му следва да се квалифицира като такъв от втора категория по т. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./, поради което даденото от контролният орган на НОИ указание е неправилно. Така постановеното решение на административен съд-П. с което е уважена жалбата на "П." е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, защото оспореното с нея съдебно решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3. предл. 1 и 3 от АПК. При постановяване на решението, съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон и не е приложил материалноправната норма, която урежда установените по делото факти. Кредитирал е избирателно представените по делото доказателства /свидетелски показания и отразяване в трудовата книжка/ в насока, че Х. Б. Х. е полагал труд като "шофьор на ИФА"-селскостопански вариант през периода 1.04.1995 г. до 31.12.1996 г., и е бил работник по трудово правоотношение с осигурителя "П.". Съдът не е съобразил, че за посочения период обаче Х. Х. вече се е осигурявал като самоосигуряващ се и затова контролните органи са задължили работодателя да му издаде осигурителна книжка. След започналата приватизация на дружеството той е бил арендатор. Обстоятелството, че е продължил да полага труд като "шофьор на ИФА"-селскостопански вариант, не обосновава извода, че той е полагал труд по трудов договор, защото за процесния период не е представен надлежно сключен трудов договор. Няма отразяване и в разплащателната ведомост на предприятието. Безспорно установено е, че през м. януари 1995 г. е прекратено трудовото правоотношение на Х. Х. с "П." и му е изплатено и обещетение по чл. 222 от КТ. Издадена му е и осигурителна книжка № 440/15.11.1996 г., като самоосигуряващо се лице. По делото пред първоинстанционният съд не са представени разплащателни ведомости и надлежно оформен трудов договор от които да е видно, че за периода от 1.04.1995 г. до 31.12.1996 г., Х. е бил работник по трудово правоотношение с осигурителя "П.". Липсата на първични счетоводни документи (ведомости за заплати) и надлежно издаден трудов договор, не може да даде основание на съда да приеме за установено, че трудът, положен от Х. Х., като "шофьор на ИФА"-селскостопански вариант е по трудов договор, който следва да се категоризиран и при условията на чл. 52а от ПКТП (отм.) - за втора категория труд. По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е правилен и законосъобразен. Съдът неправилно е приел, че е налице материална незаконосъобразност на процесното задължително предписание, като издадено при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО Като е достигнал до обратния извод и е отменил решение № 2153-14-18/10.09.2015 г., на Директора на ТП НОИ-П. и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., дадени до работодателя /осигурителя/ "П.", Административен съд-П. е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта за разноските, като се постанови друго, с което "П." ООД с ЕИК ********* се осъди, да заплати на ТП НОИ-П., представлявано от директора Г. С. направените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 350 лева. Така мотивирана и на основание чл. 221. ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,