Решение № 7132 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2019 г.

Решение № 7132 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], подадена чрез адвокат Табаков от АК - Р., против решение № 18 от 2.04.2019 г. на Административен съд - Р., постановено по адм. дело № 83 по описа за 2019 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на Л. Т. против акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/01138/04/01 от 14.01.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., в частта по т. II за налагане на финансова корекция. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на решаващия състав за отхвърляне на жалбата, че с издаването на покана за доброволно изпълнение от 27.11.2013 г. фактически започва производството по установяване на задължението и е основание по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК за спиране на давността за не повече от една година. Според касатора началото на производството по установяване на процесното вземане от Д. фонд "Земеделие" е открито едва с писмо изх. № 01-153-6500 от 12.10.2018 г. и от падежа на задължението за подаване на заявка за второ плащане в срок - 18.06.2012 г., чиято погасителна давност започва да тече от 1.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г., до 12.10.2018 г. административният орган не е предприел никое от действията изброени в чл. 173 от ДОПК, с които да спре или прекъсне давността. Поради това счита, че са изтекли сроковете за започване на производството по установяване на вземането и издаване на акта и претендираното с акта за установяване на публично държавно вземане задължение за възстановяване на сумата 24 446 лв. е погасено по давност. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане в частта по т. II. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита. Ответникът - директорът на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., чрез пълномощника си юрк. Железарова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представена по делото молба с характер на писмена защита и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение № 18/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 83/2019 г., съставът на Административен съд - Р. е отхвърлил жалбата на Л. Т. против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 15/112/01138/04/01 от 14.01.2019 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" - П., в частта по т. II, в която на оспорващата е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо получено първо плащане по договор № 15/112/01138/18.05.2009 г., което подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА), ведно с дължимата лихва. За да отхвърли жалбата на Л. Т. административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е съобразен с материалноправните разпоредби и целта на закона. Преценил е, че при извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 5. 1, във вр. с т. 3. 1 от договора, сключен с Тончева и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9/03.04.2008 г.), тъй като към 18.06.2012 г., която е крайна дата за подаване на заявка за второ плащане ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Съдът е изследвал предвидените в Наредба № 9/03.04.2008 г. задължения, обсъдил е събраните по делото доказателства и е изложил мотиви защо намира за правилен извода на административния орган, че лицето, като ползвател по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в законоустановения срок, което е предпоставка РА да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Решаващият състав е разгледал възражението на оспорващата за погасяване на установеното задължение по давност, като го е счел за неоснователно. Този извод е обосновал с аргумента, че 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията от 2012 г. започва да тече от 01.01.2013 г., но изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 27.11.2013 г. поставя началото на производството по установяване на публичното вземане и поради това на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК спира давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК до издаване на акта, но не повече от година. Счел е, че е налице действие, с което е започнато производство по установяване на вземането – изпращане на покана за доброволно изпълнение, която съдът е приел за редовно връчена на 06.01.2014 г. в условията на чл. 61, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 47 от ГПК. Приел е, че в настоящия случай надлежен акт за установяване на вземането не е издаден в рамките на една година, поради което давността се счита за спряна до 06.01.2015 г., след която дата давността продължава да тече. Така с оглед спирането на давността същата изтича на 01.01.2019 г. На 23.10.2018 г. обаче на Тончева е връчено писмо, с което е открито ново производство по установяване на публичното държавно вземане. Според съда с това писмо отново е спряна давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК до датата на издаване на АУДПВ – 14.01.2019 г. По тези съображения е приел, че давностният срок не е изтекъл. Така мотивиран съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на задълженията и е потвърдил оспорения акт в тази част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, установени от административния съд. Спорът в настоящото производство е относно законосъобразното приложение на погасителната давност за процесните публични задължения. Основателни са изложените от касатора възражения за неправилно пресметнат от съда момент на изтичане на давностния срок, както и за липса на спиране на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението към ДФ "Земеделие" за връщане на изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане на касаторката възниква от 19.06.2012 г., след изтичане на срока за подаване на заявление за второ плащане, каквото тя не е подала. Погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК е започнала да тече, считано от 01.01.2013 г. и доколкото ЗПЗП не предвижда по-кратък давностен срок, то давността е изтекла на 01.01.2018 г. Настоящият касационен състав установява, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията на чл. 172 от ДОПК за спиране на погасителната давност. Нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК предвижда, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени суми, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 придава на вземанията на РА, възникнали от административен акт, качеството на публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая ДФЗ действа като Разплащателна агенция - чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Следователно, за да се прецени наличието на основание за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, следва да се извърши преценка кога е започнало производството по установяване на задължението и по-конкретно кога е започнало производството по издаване на оспорения АУПДВ. Разбирането на съда, че производството по установяване на публичното задължение е започнало с изпращането на поканата за доброволно изпълнение от 27.11.2013 г., не се споделя от настоящия касационен състав. Изпратената покана, обсъдена от съда и приета за релевантна към спиране на давностния срок е неотносима към правния спор. Основанията за спиране и прекъсване на погасителната давност са уредени изчерпателно в чл. 172 от ДОПК като изпращането на покана за доброволно изпълнение не е сред юридическите факти, които по силата на закона пораждат спиране на давността. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е инициирано от компетентния административен орган, поради което датата на започването му следва да се определи в хипотезата на чл. 25, ал. 3 от АПК – от датата на извършване на първото процесуално действие по неговото издаване. Първото процесуално действие, на което се основава издаването на оспореният акт, съгласно изрично посоченото в мотивите му, е писмо изх. № 01-153-6500/24#4 от 12.10.2018 г., с което ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ. След като задължението е възникнало на 19.06.2012 г. и предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давностния срок, следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.01.2018 г., т. е. към момента на изготвянето и изпращането на писмо изх. № 01-153-6500/24#4 от 12.10.2018 г. задължението е било погасено. Оспореният АУПДВ е издаден на 14.01.2019 г., след изтичане на давностния срок, поради което принудително събиране на сумата не може да бъде извършено. Като е стигнал до различни изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Оспореното решение следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ в обжалваната част. С оглед изхода на спора в полза на Л. Т. следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 2205, 57 лв., които са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,