Решение № 9702 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2010 г.

Решение № 9702 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариана Живкова Калинчева - Петрова, против решение № 75/15.03.2010 г., постановено по адм. дело № 6/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлено като неоснователно, направеното от нея оспорване на заповед № ДК-11-05/8.12.2009 г. на Началника на РДНСК - Кюстендил, с отменени инвестиционен проект № 309/25.11.2009 г. на Главния архитект на община-Кюстендил и разрешение за строеж № 247/25.11.2009 г. на Началник-отдел "УС" при община-Кюстендил, относно строеж "спортна зала за тихи игри", в УПИ I-7239, кв. 164 по плана на гр. Кюстендил, с възложител Мариана Живкова. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, с отмяна на заповедта, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, жалбата се поддържа от адв. Кръстев - преупълномощен по делото, по съображения, изложени в нея и подробни писмени бележки. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че целия имот е отреден само за озеленяване, не е отчел важното обстоятелство, че имота не е парк или градина, а е УПИ, отреден за спортен обект, като с изрична заповед е изменен ПУП, определен е начина на застрояване, съответно и параметрите - с виза за застрояване, като инвестиционния проект за процесния обект е "Зала за тихи игри". Не са обсъдени събраните по делото доказателства, както и експертното заключение, не е взета предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ, съобразно която, ако в тези терени, отредени за зелени площи попаднат поземлени имоти, частна собственост, то те се отчуждават по предвидения законов ред. Твърде еднопосочен и ясен текст от закона, който касае съществуващи и изградени вече зелени площи. При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Началник на РДНСК - Югозападен район Кюстендил, чрез юрк. Савова, оспорва жалбата, по съображения в приложено по делото писмено становище - отговор по касационната жалба. Съдът правилно е възприел изводите на административния орган, че разрешението за строеж, ведно с проектите, са в противоречие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7/2005 г. и правилно е отхвърлил жалбата срещу заповедта на Началника на РДНСК - Кюстендил, с която са отменени строителните книжа. Кметът на община - Кюстендил, не изпраща представител. Впрочем, същият неправилно е конституиран в процеса, чийто предмет е законосъобразността на издадената от Началника на РДНСК - Кюстендил заповед, по реда на специалното контролно-отменително производство по ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че с издаденото разрешение за строеж е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 7, т. 3 ЗУТ, тъй като в нея се третира извършване на застрояване на "открити обекти за спортни дейности", а процесния строеж - "Спортна зала за тихи игри", представлява строеж на закрита спортна зала и е в нарушение на горната разпоредба. Останалите констатирани нарушения не са от значение за отмяна на издаденото разрешение за строеж - решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. За да постанови горепосочения правен резултат по отношение на процесната отменителна досежно строителните книжа заповед, издадена по реда на чл. 156 ЗУТ при служебна проверка, първоинстанционният съд е приел като законосъобразни изводите на административния орган, че одобреният инвестиционен проект предвижда застрояване, което противоречи на конкретното предназначение на имота и на разпоредбата на чл. 62, ал. 7, т. 3 ЗУТ, вр. § 5, т. 68 от ДР на ЗУТ, а предвиждането на места за паркиране в имота, е в несъответствие с чл. 32, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 4 от Наредба № 7/2003 г., (изм. 2005 г.) за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Отчетен е фактът на влязлата в сила заповед за изменение на ПУП № РД-00-1507/10.09.2009 г., проследени са изискванията и ограниченията по цитираните норми и съответното по тях несъответствие в обсъждания случай. Изложените от съдебния състав изводи, като обосновани, съответни на доказателствата и правилни, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Странно звучи оплакването за наличие на "външен порок" в решението, с оглед посочените в него дати - на 11.02.2010 г., както изрично е посочено, е проведено последното по делото открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното следствие и делото е обявено за решаване по съществото на спора. На 15.03.2010 г. е обявено самото решение - това впрочем е начинът, по който се изготвят всички съдебни актове. Фактът, че са представени всички изискуеми документи по чл. 144, ал. 1 и 2 ЗУТ за издаване на строителното разрешение, че касационната жалбоподателка е собственик на процесния УПИ, в който е предвидено и одобрено изграждането на залата, както и че имотът няма характеристиката на защитена зона, градина или парк, въобще не са спорни. Без основание обаче се твърди, че и административният орган, и съда не са съобразили, че строителните книжа са издадени за частен имот, предвиждането за който, съгласно влязлата в сила заповед за изменение на ПУП е за "озеленяване и спорт" - не е налице разширително или неточно тълкуване на относимите правни норми. Чл. 62, ал. 1 ЗУТ определя, че зелените системи и озеленените площи в урбанизираните територии се определят в съответствие с общите и подробните устройствени планове, с препращане към правилата на Наредбата, а ал. 7 от същия определя в 7 точки какво именно застрояване е допустимо - от една страна в паркове и градини " и " в поземлени имоти, частна собственост, от друга - открити обекти за спортни и културни дейности - (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, съоръжения за поддръжка и т. н., какъвто характер предметната закрита спортна зала (масивен строеж от стоманобетон, тухлени стени и дървен покрив) безспорно няма. Същият е изводът и за относимата разпоредба на Наредбата - чл. 32, по отношение на която се твърди, че касае само обществените озеленени площи (паркове и градини) без промяна на предназначението им. Действително такава е насочеността на общата формулировка в ал. 1, но ако се изключи предвиденото в ал. 4 от същия законов текст, отнасящ визираните ограничения и по отношение на урегулираните поземлени имоти - частна собственост, в които може да се предвиди разполагане само "на обектите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6", като в тези случаи площта за озеленяване "не може да бъде по-малко от 40 на сто". Видно от заключението на вещото лице по делото, (с основание възприето частично от съда, с изложени конкретни мотиви за това), закупените от жалбоподателката реституирани имоти са били със същото по подробния план предназначение - "за озеленяване и спорт", което не е променено с издаването на заповедта за изменение на ПУП № РД -00-1507 от 10.09.2009 г. - (л. 12) по делото. Парцелите са обединени, запазено е предназначението и устройствената зона /Оз/, определени са линиите за застрояване и съответните параметри. Застрояването (10%) обаче не е в смисъла, тълкуван в жалбата, а съобразно въведените и отчетени в акта и потвърдилото го съдебно решение законови ограничения. Ал. 3 на чл. 32 от Наредбата, е относима към местата за паркиране, също предмет на спора, с препращане към правилата на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.). Съвсем не на последно по значение място следва да се отбележи, че изискванията към устройството на територията се определят с устройствени схеми и планове (чл. 10 ЗУТ), конкретното предназначение на имотите - с ПУП, а не с кадастрална карта - обратното становище на вещото лице е неправилно, съдът с основание не го е възприел, без да утежнява процеса с разширена или повторна експертиза.