Решение № 4457 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 499/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на: 1. А. Даскалов, Е. Георгиева, З. Даскалова, К. Колчагов, М. Колчагов, К. Даскалов и Н. Даскалова, чрез адв. П. Стоев и на 2. Общински съвет - гр. Велинград, представляван от председателя му, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Аспарухова против решение 623 от 30.10.2023 г., постановено по адм.д. 277/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените разноски. Ответникът Окръжна прокуратура Пазарджик чрез прокурор Ж. Пенев оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик обявява нищожността на Решение 49, прието с Протокол 2 от 24.02.2022 г. от Общински съвет гр.Велинград за изменение на Общ устройствен план (ОУП) на гр. Велинград, [населено място] и землищата им, в частта, в която е одобрено изменение за ПИ с идентификатори 10450.503.1207, ПИ 10450.503.1376, ПИ 10450.503.1377 и ПИ 10450.503.1378, намиращи се в строителните граници на гр. Велинград и попадащи в УПИ I - за озеленяване, кв. 571 по действащия регулационен план на гр. Велинград, между ул. Осми март и бул. Съединение, кв. Чепино, като съгласно действащия ОУП тези имоти попадат в Зона за озеленяване (Оз), за които се обособява рекреационно устройствена зона (Ок) - територия за средно етажно застрояване с височина на стрехата до 12 м, до 4 етажа, коеф. плътност на застрояване до 30%, кинт до 1,5; коеф. на озеленяване до 50%, с обща площ на четирите реституирани имота S - 5466 кв. м. и обща за четирите имота застроена площ ЗП общо = 1639,8 кв.м., като тези четири реституирани имоти се обособяват в четири отделни урегулирани поземлени имоти (УПИ), всички с отреждане За ЖС, търговия и услуги. С решението Общински съвет гр. Велинград и А. Даскалов, Е. Георгиева, З. Даскалова, К. Колчагов, М. Колчагов, К. Даскалов и Н. Даскалова са осъдени да заплатят на Окръжна прокуратура Пазарджик направените по делото разноски за извършено обявление в Държавен вестник. За да прогласи нищожността на решение 49, прието с Протокол 2 от 24.02.2022 г. от Общински съвет гр.Велинград съдът приема, че приетото в тази част решение, не кореспондира с целите на предприетата политика на общината в областта на озеленяването и поддръжка на парковата система, като се позовава на приета Стратегия за развитие за Община Велинград, в която са заложени цели за превръщането и поддържането на Община Велинград в развит и екологично чист туристически район, сред които е и изграждането на нова и модернизация на съществуващата екологична инфраструктура в общината. Посочва, че след като УПИ I - за озеленяване, в кв. 571, още през 1957 год. е отреден за парк и впоследствие е озеленен и до настоящия момент изпълнява функциите си, промяната на предназначението с предприемане на строителни дейности в него е в противоречие с разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ. Излага съображения, че с процесната част от оспореното решение на Общинския съвет се нарушава посочената правна норма, като във вече реализирания парк се обособяват четири нови УПИ, за които е предвидено застрояване и по този начин се променя предназначението на съществуващата озеленена площ, което води до материална незаконосъобразност на акта, неговото несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК, но приема, че предвид обстоятелството, че решението на ОбС гр.Велинград, в тази част е прието при липсата на предпоставките на приложимата правна норма на чл.62а, ал.1 от ЗУТ, т.е. без да са налице материалноправните предпоставки на посочената разпоредба, се обуславя неговия най-тежък порок нищожност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик в частта по т. ІІ на Решение 49, прието с Протокол 2 от 24.02.2022 г. от Общински съвет гр.Велинград, с което се изменя ОУП на гр. Велинград, [населено място] и землищата им, в частта в която е одобрено изменение за ПИ с идентификатори 10450.503.1207, 10450.503.1376, 10450.503.1377 и 10450.503.1378, намиращи се в строителните граници на гр. Велинград и попадащи в УПИ I - за озеленяване, кв. 571 по действащия регулационен план на гр. Велинград (одобрен с решение 229/04.08.2004 г. на Общински съвет гр.Велинград), между ул. Осми март и бул. Съединение, кв. Чепино, които имоти, съгласно действащия ОУП попадат в Оз. Тези имоти са възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху някой одържавени имоти (ЗВСНОИ) (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.). В решението се сочи, че е изтекъл срока по § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в който общината е могла да отчужди имотите. За посочените имоти в тази част на решението се обособява рекреационно устройствена зона (Ок) - територия за средно етажно застрояване с височина на стрехата до 12 м, до 4 етажа, коефициент плътност на застрояване до 30%, кинт до 1,5; коефициент на озеленяване до 50%, с обща площ на четирите реституирани имота S - 5466 кв. м. и обща за четирите имота застроена площ ЗП общо = 1639,8 кв.м., като тези четири реституирани имоти се обособяват в четири отделни урегулирани поземлени имоти (УПИ), всички с отреждане За ЖС, търговия и услуги. По делото не е спорно, че с решение 63 от 30.06.1998 г. кметът на Община Велинград е възстановил собствеността върху имотите по реда на ЗВСНОИ, на наследниците на К. Досев, Е. Даскалова и Л. Алексиева, като отменя заповед 180 от 16.09.1959 год., с която е извършено отчуждаването. В това решение е посочено, че мероприятието не е започнато. Със Заповед 786 от 31.05.2014 год. на Кмета на Община Велинград е одобрено попълване в кадастъра, по искане на собствениците, като имот планоснимачен 7014 е разделен на четири имота: планоснимачни 7014, 8710, 8711 и 8712, а през 2018 г. е одобрена КККР на гр.Велинград, като имотите са получили идентификатори 10450.503.1207, 10450.503.1376, 10450.503.1377 и 10450.503.1378. В хода на съдебното производство по делото е допусната и приета една комплексна техническа експертиза. Съгласно заключението на вещите лица описаното изменение на ОУП е съгласувано с Регионалната инспекция по околна среда и водите гр.Пазарджик (РИОСВ), която с решение ПК-03-ЕО/2021 г. приема, че не е необходимо да се извършва екологична оценка на процесното частично изменение на ОУП, при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Посочено е, че приетите с процесното изменение на ОУП градоустройствени параметри отговарят на одобрените в ОУП за зона рекреационни дейности Ок, както и за такава зона в курорт, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.2, т.1, 2 и 3 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория и в съдебната практика се възприема, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липса на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че протестираното Решение 49, прието по Протокол 2 от 24.02.2022 г. от Общински съвет гр.Велинград за изменение на ОУП на [населено място], [населено място] и землищата им, в частта, в която е одобрено изменение за ПИ с идентификатори 10450.503.1207, ПИ 10450.503.1376, ПИ 10450.503.1377 и ПИ 10450.503.1378, намиращи се в строителните граници на гр. Велинград и попадащи в УПИ I - за озеленяване, кв. 571 по действащия регулационен план на гр. Велинград, между ул. Осми март и бул. Съединение, кв. Чепино е нищожен административен акт, поради липсата на предпоставките на чл.62а, ал.1 ЗУТ. В процесния случай първоинстанционният съд коментира, че имотите представляват изграден парк, без да обсъди изразеното при възстановяване на тези имоти по реституционните закони през 1998 г., становище, че мероприятието, за което са отчуждени /за парк/ не е реализирано. Настоящата инстанция намира, че административният съд не е извършил анализ на всички приложени по делото доказателствата и не е установил правилно фактите, относими за случая. Съдът е обявил нищожността на обжалвания в съответната част акт, без да изложи каквито и да било мотиви, а обосновката са само цитирани законови текстове и бланкетно посочване, че нарушава нормата на вече реализиран парк. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в отсъствие на доказателства по релевантните за спора факти, в нарушение на служебното начало по чл.9, ал.3 и 4 от АПК. Съдът не е допуснал изисканата от страна на настоящите касационни жалбоподатели физически лица повторна съдебно-техническа експертиза, въпреки направеното от тях искане и въпреки противоречието на тази експертиза с представените писмени доказателства за частна собственост последвала от възстановяването на собствеността поради неосъществено мероприятие. При това противоречие е налице нужда от изслушване на повторна експертиза. Не обсъдено приложението на посочената в обжалвания административен акт като правно основание за постановяването му, разпоредбата на § 70 ПЗР на ЗИД ЗУТ и по този начин не е извършена цялостна проверка за материална законосъобразност на решението с оглед посочените в него правни основания за издаването му. Освен това, съдът е изискал представянето на Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги 200/30.3.2022г. Целта на представянето на този договор е да бъде установено, дали парк Осми март е включен в предмета на обществената поръчка Озеленяване и поддържане на площи в регулация на територията на община Велинград. Посоченият договор е представен, но не са представени приложенията към същия, които приложения биха дали отговор на така поставения въпрос. По изложените съображения, и доколкото посочените нарушения на съдопроизводствените правила липсата на мотиви и неизяснеността на делото от фактическа страна, са съществени, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пазарджик, при което съдът да установи по безспорен начин реализирано ли е озеленяване в процесните имоти от страна на общината след възстановяването им и по какъв начин, ако същите не са били отчуждени, да попълни делото с всички относими доказателства, включително приложенията по договор от л.786-792, назначи повторна експертиза и прецени допустимостта на протеста. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,