Решение № 1768 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2020 г.

Решение № 1768 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Орбит" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, против решение № 4340/31.07.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11013/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 171/03.08.2018 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение № Р-468/32-270864/19.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея обаче не се съдържат конкретни доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на решението на Административен съд – София- град и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница Аерогара София и да се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – директор на Териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници, правоприемник на началника на Митница Аерогара София – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Алексиев. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното първоинстанционно решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт по аргумент на чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е било решение № 171/03.08.2018 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение № Р-468/32-270864/19.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Орбит" ЕООД в качеството му на титуляр на разрешение за временно складиране в съоръжение № BG00510000012 на основание чл. 79, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент 952/13/ и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за отклонение на стока от митнически надзор са установени публични държавни вземания по декларация за временно складиране /ДВС/ № 1141/18.01.2018 г. – ДДС – 6 649. 26 лв. със съответните лихви. АССГ е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден е от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМ в предвидената от закона форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като не са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил довода на жалбоподателя за невръчването на протокола от лабораторната митническа експертиза и е обосновал извод, че посоченото обстоятелство не може да бъде определено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като правото му на защита не е нарушено. Той се е снабдил с копие на митническата лабораторна експертиза и го е представил като доказателство в съдебното производство. Според него спорът между страните е за това изпълнил ли е жалбоподателят задълженията си на титуляр на разрешение за одобрен икономически оператор във връзка с коректното приключване на режима и налице ли е отклонение от митнически режим по смисъла на чл. 79, пар. 1, б. "а" от Регламент № 952/2013. Изводът си, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 147, пар. 3 /погрешно посочен чл. 146, пар. 3, но с вярното съдържание/ от регламента съдът е обосновал със следното: Установил е от фактическа страна: За стоката по митническа декларация Т1 с MRN 18 GRTTR200100018480/16.01.2018 г., която по всички придружаващи я документи представлява 10 колета с бруто тегло 10 150 кг скрап /медна жица/, с изпращач Х. Чунджиан импорт експорт трейд ко ООД, Китай и получател "Метеч" ЕООД, е подадена ДВС № 1141/18.01.2018 г. Впоследствие деклараторът "Орбит" ЕООД е подал искане с вх. № 32-18936/18.01.2018 г. за корекция в декларацията поради констатирана разлика между описаните в морския коносамент 141700477261 10 колета с тегло 10 150 кг. и реално разтоварените 401 колета с тегло 9 116 кг. при изправни морска и митническа пломби. Забележка в същия смисъл е направена от отговорното лице на склада и в митническа декларация Т1 с MRN 18 GRTTR200100018480/16.01.2018 г., с която стоките са поставени под режим външен съюзен транзит с отправно митническо учреждение в Република Гърция и получаващо в Република България. Коригиращата декларация е приета. По същите съображения "Метеч" ЕООД е поискало писмено /вх. № 32-199571/19.01.2018 г. / от началника на митницата да бъде извършен физически контрол на стоката, пристигнала в склада на "Орбит" ЕООД на 18.01.2018 г. Извършена е митническа проверка, за която е съставен протокол № 18 BG5100 M003424/29.01.2018 г. Установено, че вместо 10 150 кг. бруто тегло /10 000 кг. нето/ медна скраб реално в склада се намират 401 бр. чували с общо тегло 9 116 кг. и всичките чували съдържат пясъкообразна смес, която видимо се различава от снимките на изпращача. Взет е 1 кг. от съдържанието за анализ. Във връзка с тези констатации "Метеч" ЕООД подава ново искане до началника на митницата /вх. № 32-95325/02.04.2018 г. / за вземане на проби от стоката и изследване в акредитирана лаборатория. По делото е представена митническа лабораторна експертиза № 06_10.04.2018/12.07.2018 г., с която е изследвана проба, взета с протокол от 10.04.2018 г. Резултатът от експертизата показва, че пробата представлява пясъкоподобна маса, получена чрез натрошаване и смилане. Не е спорно между страните по делото, че временното складиране на стоката по ДВС № 1141/18.01.2018 г., статия 1 не е приключено по начина, регламентиран в чл. 149 от Регламент 952/2013 г. С оглед така установените факти първостепенният съд е приел, че при разтоварването на стоката в склада на жалбоподателя е констатирано само несъответствие в теглото й - 9 116 кг. вместо 10 150 кг., но не и несъответствие в нейния вид. Поради това, след като при проверката в склада на 29.01.2018 г. проверяващият митнически инспектор е констатирал, че стоката по ДВС № 1141/18.01.2018 г., статия 1 не се намира там, правилно компетентният административният орган е приел, че е извършено нарушение от страна на титуляря на разрешение за временно складиране по чл. 147, пар. 3 от Регламент 952/2013. Обсъден е и доводът на жалбоподателя, че митническите органи не са изпълнили задължението си за осъществяване на контрол и проверка на стоките и не са присъствали при премахването на пломбите. Обоснован е извод за това, че по аргумент на чл. 134, пар. 1 от Регламент 952/2013 митническите органи не са длъжни да извършват проверка на стоките по всички декларации. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 144 от Регламент 952/2013 несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи. Според чл. 147, пар. 3 от същия регламент титулярят на разрешението по член 148 /за операции в съоръжения за временно складиране/ отговаря за всяко едно от следните: а) да се гарантира, че стоките на временно складиране не се отклоняват от митнически надзор; б) да бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от съхраняването на стоки във временен склад. Според чл. 149, озаглавен "Завършване на временно складиране", несъюзни стоки на временно складиране се поставят под митнически режим или се реекспортират в рамките на 90 дни. С оглед тези разпоредби след приключване на митническия режим транзит и освобождаване на предоставената гаранция са получили статут на временно складиране, т. е. те следва да са налични в съоръжението за временно складиране до поставянето им под митнически режим или реекспортирането им. Фактите по делото сочат, че липсата на стоката, която е на временно складиране, в съоръжението за временно складиране на жалбоподателя е установена от митническите органи след като е приключен режимът транзит и тя е получила статут на временно складирана стока, разтоварена в това съоръжение. До момента на проверката, извършена на 29.01.2018 г., поискана от "Метеч" ЕООД във връзка с констатациите на "Орбит" ЕООД при получаването на стоката, че количеството е по-малко от това по придружаващите я документи, различие във вида на стоката титулярят на разрешението за операции в съоръжения за временно складиране не е твърдял да е констатирано. Правилно АССГ е посочил в мотивите на своето решение, че митническите органи нямат задължение да извършват физически контрол на стоките по всяка една ДВС. Освен че според пар. 1 на чл. 134 от Регламент 952/2013 г. от момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол, аргумент за това е и чл. 146, пар. 1, б. "а", според който не са възможни поправки в ДВС, след като митническите органи са информирали лицето, подало декларацията, за "намерението си да извършат проверка на стоките", а не "до задължителната проверка на стоките". Показанията на свидетелката Несторова, служител на Агенция "Митници", според които проверката след пристигането на пратката от Гърция на Летище София в 10. 40 ч. на 18.01.2018 г. е извършена по документи и в 12. 50 ч. е била освободена гаранцията, с което е приключен режим транзит, не дават основание да се приеме, че митническият орган неправилно е приключил режим транзит без да извърши проверка на стоката, противно на доводите на касатора. След като митническите органи нямат задължение да присъстват при свалянето на пломбите и разтоварването на стоката, жалбоподателят е следвало да осигури присъствието на представител/представители на независими контролни организации, както е приел решаващият орган в своето решение, за да не подава ДВС с данни, несъответстващи на действително получената стока, и да се изключи отговорността му за констатираното при проверката несъответствие в нейния вид. Независимо от изложеното, фактът, че при приемането на стоката е установено несъответствие само в теглото на стоката, но не и във вида й, потвърждава извършването на нарушението. Неоснователен е и доводът на касатора, че след като взетият 1 кг. от установената стока в съоръжението при проверката на 29.01.2018 г. не е бил изследван в митническата лаборатория, а е изследвана само проба, взета на 10.04.2018 г., то това дискредитира резултата от изследването. Разликата между пясък и скрап /медна жица/ е такава, че не е необходимо да бъде доказвана чрез митническа лабораторна експертиза. Наличието в съоръжението за временно складиране на чували с пясък вместо колети със скрап /медна жица/ е констатирано при извършената от митническия инспектор проверка, резултатите от която са обективирани в протокол № 18 BG5100 M003424/29.01.2018 г. Материално отговорното лице Вълкова, служител на "Орбит" ЕООД, не е посочила конкретни възражения по констатациите в него. Поради това правилно АССГ е преценил невръчването на протокола от лабораторната експертизата на "Орбит" ЕООД като нарушение, непритежаващо белег същественост. По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССГ като правилно, постановено в съответствие с приложимите материално правни норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. На основание § 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, което е Агенция "Митници". Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделениe