Решение № 7751 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2018 г.

Решение № 7751 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Каратзеас, [гражданство], [населено място], [улица][жилищен адрес] срещу Решение № 6270 от 03.11.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 3305/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Каратзеас срещу Заповед № 843 от 09.03.2017 г. на младши инспектор в група 03, сектор 01 в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" – лек автомобил, марка "Мерцедес", модел Ц 230, регистрационен [рег. номер на МПС] за срок от една година.

І. С. на страните:

1. Касационният жалбоподател - Н. Каратзеас, счита обжалваното решение за недопустимо, съответно за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че в хода на административното производство не са нарушени правата му, тъй като по време на проверката е присъствал български гражданин, който е превеждал. Съдът се е позовал на косвено доказателство – пребиваването му в страната от 2012 г., за да направи извод, че разбира български език.

Позовава се на субсидиарното приложение на Наказателно-процесуалния кодекс и на практиката на Съда по правата на човека и сочи, че най-малко е следвало да му бъде осигурен преводач при връчване на акта и на заповедта, тъй като не разбира добре български език. Съдът не е установил, че мярката е постановена в нарушение на материалния закон – от посоченото правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не става ясно защо с акта са иззети свидетелството за управление на моторно превозно средство и свидетелството за регистрация на пътното превозно средство.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски касаторът се представлява от адв. А. Т. и адв. К. Чакова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - младши инспектор в група 03, сектор 01 в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, а правата на касатора не са нарушени, тъй като от 2012 г. пребивава в страната като студент.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Н. Каратзеас е [гражданство], пребивава в страната от 2012 г., от когато се обучава в Медицински университет – С., специалност "дентална медицина". Притежава собствено моторно превозно средство – лек автомобил, марка "Мерцедес", модел Ц 230, с българска регистрация - регистрационен [рег. номер на МПС].

1. На 09.03.2017 г. г-н Каратзеас е управлявал собственият си лек автомобил, когато при проверка контролните органи установяват видимо нетрезвото му състояние, като г-н Каратзеас отказва да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0048851, което не е извършил. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 601549. Със съставянето на акта са иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство, свидетелство за регистрация на пътно превозно средство и два броя регистрационни табели.

1. На 09.03.2017 г. младши инспектор в група 03, сектор 01 в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи издава Заповед № 843, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП прилага на г-н Каратзеас принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

1. На 09.03.2017 г. копие от Заповед № 843 е връчено на г-н Каратзеас, който е поставил подпис под текст, сочещ, че се е запознал със съдържанието й.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на основание чл. 165 ЗДвП на Столичната дирекция на вътрешните работи за служба за контрол по движението по пътищата;

б) Заповед № 513 з-347 от 20.01.2017 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която полицейските органи по чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – държавни служители в отдел "Пътна полиция", са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, буква "а" и т. 6 ЗДвП.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят при установяване на нарушението - Майнолов, и свидетелят П. Емесос, [гражданство], приятелка на г-н Каратзеас.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правото на защита на г-н Каратзеас съдът приема, че не е нарушено, тъй като заповедта е връчена в присъствието на негов приятел – българин, който е бил заинтересован да преведе точно разговора с контролните органи и съдържанието на заповедта. Съдът приема за индиция, че г-н Каратзеас знае в достатъчна степен български език, за да разбере действията на контролните органи и съдържанието на заповедта, факта, че от 2012 г. е студент в Медицинския университет – С.

За безспорно установено съдът приема управляването от г-н Каратзеас на пътно превозно средство при отказ да му бъде извършена проверка за алкохол и при неизпълнено предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за недопустимо и неправилно. Доводи в подкрепа на твърдяния порок недопустимост не сочи. С оглед на задължението на съда по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери допустимостта на съдебното решение независимо от липсата на конкретни доводи за твърдяния порок недопустимост.

За да бъде едно съдебно решение невалидно, т. е. нищожно, е необходимо да е постановено от незаконен състав, да са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма на решението, както и да не може да се изведе чрез тълкуване волята на правораздавателния орган поради неразбираемостта на съдържанието на акта.

Решение № 6270 е постановено от законен състав. Съдът е бил сезиран с жалба по реда на чл. 145 и сл. АПК. Съгласно чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от едни съдия. В случая делото е разгледано от един съдия. Съдебното решение е постановено от съдията, който е участвал в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Решение № 6270 е постановено в искана от закона писмена форма и е подписано от съдията, а съдържанието му е пределно ясно. С оглед на това Решение № 6270 е валиден съдебен акт.

За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да е постановено при липса на процесуални предпоставки за допустимост на производството и при наличие на процесуални пречки. Решение № 6270 е постановено по допустимо оспорване – Заповед № 843 е подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който е оспорен от надлежна страна – с право на оспорване и в срок. Поради това Решение № 6270 е допустим съдебен акт.

С оглед на това твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно.

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за наличието на този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Доводите му са единствено във връзка с преценката на съда на твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила – провеждането на административното производство и на връчването на оспорената заповед без преводач.

Безспорно е, че за да бъдат гарантирани на всеки участник в едно административно производство правата и законните интереси е важно той да разбира смисъла и значението на това, което органът извършва и на последиците от него. Безспорно е също, че в случая предмет на съдебен контрол е индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка. Всяка принудителна административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение – управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици.

Специфичното в случая е, че административното нарушение, което е основание за прилагане на принудителната административна мярка, се установява по реда на Закона за административните нарушения и наказания и на Закона за движението по пътищата, а не по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В Закона за административните нарушения и наказания няма изрична правна норма, която да регламентира езика на административнонаказателното производство. С оглед на това и в съответствие с установената в Закона за административните нарушения и наказания субсидиарна приложимост на Наказателно-процесуалния кодекс – чл. 11 и 84, би следвало, макар и да липсва изрична препращаща разпоредба, приложение да намерят разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език.

Така установената релевантна правна уредба досежно производството по установяване на административно нарушение безспорно изисква, когато нарушителят не владее български език да може да се ползва от родния си или от друг език, за да разбере смисъла и последиците на действията и актовете на актосъставителя.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че касаторът е чужд гражданин, който живее в страната от 2012 г. като родният му език е гръцки. Видно от доказателствата по делото касаторът не е лице, което изобщо не разбира български език. Този факт се доказва както от признанието на самия касатор в – първоначалната и в касационната жалба, в които не оспорва, че говори и разбира български но недостатъчно, така и косвено от факта, че от 2012 г. пребивава в страната като студент. Фактът, че обучението му в Медицинския университет е на английски език не изключва сам по себе си извода, че касаторът има определено ниво на разбиране и говорене на български език. Разбира се, сам по себе си фактът на пребиваване в страната не значи автоматично разбиране на езика, но петгодишният престой е индиция за възможността на касатора да разбере действията на контролните органи. Наред с това от показанията на св. Емесос, приятелка на касатора, [гражданство] и също обучаваща се в България от 2012 г., дадени в съдебно заседание на чудесен български език без преводач, е видно, че разговорът на контролните полицейски органи с касатора е проведен с участието на български гражданин, пътуващ заедно с тях в колата, който превеждал от български на гръцки език. Този факт – на присъствие на български гражданин при комуникацията на касатора с контролните органи, не се оспорва от касатора, а и се потвърждава от показанията на свидетеля на проверката – Майнолов. Това значи, че и двете групи свидетели установяват по безспорен начин, че комуникацията на контролните органи с касатора е извършена на гръцки език благодарение на превода на българския гражданин. Приятелят на касатора – български гражданин, е лице, което има интерес да преведе точно исканията на контролните полицейски органи.

При преценка на защитата на правата на касатора следва също така да се има предвид и факта, че става въпрос за техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (т. нар. breath test). Ноторно е, че този способ за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта е широко използван в Европейския съюз и не би могло да бъде неизвестен и непознат за касатора, дори и конкретното техническо средство да изглежда по форма различно от тези, които използва гръцката полиция. Отделно от факта, че касаторът управлява моторно превозно средство с българска регистрация от 2012 г., което значи, че като водач е бил длъжен да е запознат с техническите средства, чрез които контролните органи установяват концентрация на алкохол в кръвта.

Съвкупната преценка на горните факти сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел в случая липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на акта. Неучастието на заклет преводач при извършване на проверката за алкохол от контролните полицейски органи не е довело до нарушаване на правата на касатора, тъй като той е бил запознат на гръцки език с исканията на контролните органи. Нещо повече, касаторът е имал възможност да направи медицинско изследване на кръвта си, но не го е направил. Впрочем, касаторът не оспорва факта на отказа да бъде изпробван с техническо средство и да направи медицинско изследване, а твърди единствено, че правата му са нарушени поради неучастието при проверката на преводач.

Що се отнася до доводите на касатора за допуснат осъществено нарушение на съдопроизводствените правила поради невръчване на оспорената заповед чрез преводач следва да се посочи, че връчването на заповедта няма отношение към нейната законосъобразност, а към възможността адресатът на акта да упражни правото си на защита. В случая, това право е надлежно упражнено, поради което доводът на касатора е неоснователен.

Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил съответствието на заповедта с материалните разпоредби. Доводите, които сочи, са абсолютно неотносими към оспорената заповед. Оспорената заповед не е с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, каквито доводи касаторът излага, а с правно основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Вероятно касаторът е използвал доводите, относими към другата принудителна административна мярка – тази по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП, приложена му със Заповед № 844 от 09.03.2017 г., чието оспорване е служебно известно съда поради Решение № 4247 от 02.04.2018 г. на Върховния административен съд по административно дело № 9047/2017 г. В случая, фактическите основания на Заповед № 843 съответстват на изложеното в акта за установяване на административно наказание, изрично посочен като основание за издаването й.

Видно от изложеното доводите на касатора за нарушение на правото му на защита поради използването от контролните органи на език, различен от родния му, е неоснователно. С оглед на това неоснователен е и доводът за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на тези нарушения. Неоснователен е и доводът му за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдът не следва да се произнася по искането на касатора за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд