Решение № 5075 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2009 г.

Решение № 5075 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Петрунка Гацова Лозанова от с. Кубратово, р-н "Нови Искър", срещу решение № 74/12.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1593/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от нея Заповед № ДК-02-СО-179/20.12.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява Тодорка Гацова Николова от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е частично основателна относно присъдените разноски. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Петрунка Гацова Лозанова, срещу Заповед № ДК-02-СО-179/20.12.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "пристройка към едноетажна сграда", находящ се в УПИ ХI-150, кв. 10 по плана на с. Кубратово. За да постанови решението си съдът приел, че процесният строеж е изпълнен без строителни книжа, както и че разрешението за строеж, на което жалбоподателката се позовава е неотносимо, тъй като строежът е изпълнен в след като разрешението за строеж е изгубило правното си действие, както и че не е доказано да е искано продължаване на действието му. Приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване и че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. В констативния акт, въз основа на който е издадена процесната заповед, е прието, че строежът е изпълнен през периода 1999 - 2003 г. За същият правилно е прието, че не са издавани строителни книжа - не е одобряван проект, не е издавано строително разрешение и не е издаван протокол за определяне на строителна линия и ниво. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, поради което приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Жалбоподателката не е установила с допустимите от закона доказателствени средства, че строежът не е изпълнен в груб вид преди да изтекат сроковете на разрешението за строеж от 1990 г., на което се позовава, съгласно чл. 227, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), които най-благоприятно за жалбоподателката са изтекли през 1995 г. Строежът е започнал след изтичането им - през 1999 г., към който момент разрешението за строеж е изгубило правното си действие, т. е. това е равнозначно на липсата на такова. Не се твърди и не е установено жалбоподателката да е подавала искане за презаверяването на разрешението. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. За същия е неприложима и разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, тъй като строежът не е деклариран в посочения в него срок като незаконен. Съдът е изложил подробни мотиви за законосъобразността на оспорената заповед относно релевантните факти и обстоятелства за това и правните изводи кореспондират с установената фактическа обстановка. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Неправилно жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото, като в случая е неприложим чл. 143 АПК. Последният е приложим само относно присъждане на разноски за участвуващите страни в производството. С определение, постановено в съдебно заседание на 24.09.2009 г., на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК, жалбоподателката е освободена от заплащате на държавна такса и разноски по делото, което не е отменяно. С оглед на това направените такса и разноски не се дължат от нея, които остават за сметка на бюджета на съда. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК