Решение № 7480 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11369/2017 г.

Решение № 7480 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11369/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез пълномощника юриск. Д. С. Жалбата е против решение № 5020 от 26.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5563/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. С него е отменено решение № 9172 от 09.05.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната за ново разглеждане съобразно указанията в мотивите на решението. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответниците - Л. А. А., лично и като законен представител на С. М. М., С. М. М., М. М. М., А. М. М. и А. М. М., първата гражданка на Сирия, останалите граждани на Ирак, чрез пълномощника си адв. К. М., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че административният орган не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, изразяващи се в несъобразяване с изисквания на Закона за защита на детето (ЗЗДет) и в необсъждане на бежанската история на съпруга на молителката, който също бил подал молба за предоставяне на статут. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. А. А., лично и като законен представител на С. М. М., С. М. М., М. М. М., А. М. М. и А. М. М., първата гражданка на Сирия, останалите граждани на Ирак, против решение № 9172 от 09.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 9172 от 09.05.2017 г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката за ново разглеждане съобразно указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Като такива съдът е счел несъобразяването от административния орган с въведение с чл. 6а от ЗУБ принцип за най-добрият интерес на детето, както и с чл. 10 от Директива 2008/115 - че преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Съдът е приел, че по отношение на 5-те деца на жалбоподателката Л. А. А. не е извършена подобна преценка, а отказът за тях е постановен като последица от отказа на майката. По отношение на майката Л. А. А. също било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като следвало бежанската й история да се съобрази с тази на съпруга й. Съдът служебно е установил, че спрямо съпруга на жалбоподателката Л. А. А. - М. М. Х., също има постановен отказ с решение № 10146 от 22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, по който има оспорване от последния. Съдът е дал указания да се съобразят изнесени в производството данни, че съпругът М. М. Х. е лице от уязвима група по смисъла на т. 17 от § 1 от ДР на ЗУБ, тъй като има тежък здравословен проблем /един бъбрек/, което обстоятелство също следвало да се прецени как влияе върху молбата за закрила на останалите членове на семейството. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по преписката, кандидатът за международна закрила Л. А. А. е подала лично и като законен представител на малолетните си деца С. М. М., С. М. М., М. М. М., А. М. М. и А. М. М., самостоятелна молба. По тази молба административният орган е образувал производство. При проведеното интервю е изложила бежанска история, която касае нея и петте й деца, на които е законен представител. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства при съпрузите. Както е посочено в решение № 613 от 17.01.2017 г. по адм. дело № 2379/2016 г. на ВАС, трето отделение, те касаят случаите, при които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността и тогава другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут. Произнасянето в отделни производства при съпрузите, не представлява нарушение на административно-производствените правила при постановяване на отказ. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, трето отделение, отразена в множество съдебни решения. В този смисъл могат да се посочат решение № 5779 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 6792/2016 г.; решение № 14271 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 9026/2015 г.; решение № 3825 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 12767/2016 г.; решение № 171 от 9.01.2017 г. по адм. дело № 11182/2015 г., решение № 2559 от 27.02.2018 г. по адм. дело № 3362/2017 г., решение № 6710 от 6.06.2017 г. по адм. дело № 8099/2015 г., решение № 5606 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 11850/2017 г. В последното е направен прецизен анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Направен е извод, че те показват основание за предоставяне на закрила при наличен статут на чл. на семейството, но изискват и преценка на личния статут на всеки заявител и липса на обстоятелствата по чл. 12 от закона. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание по закона. Данните за здравословен проблем на съпруга М. М. Х. са относими за неговата молба за предоставяне на международна закрила, но не и по тази на съпругата му. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обединят и разгледат съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи, противоречи на закона. Неправилно съдът е приел, че в административното производство е допуснато нарушение на чл. 6а от ЗУБ. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДет. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от последния закон, детето се изслушва задължително, ако е навършило 10-годишна възраст. Когато не е навършило тази възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване следва да бъде мотивирано. В случая по време на провеждане на административното производство всички деца са били под 10-годишна възраст, като при приложението на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДет. административният орган законосъобразно е преценил, че изслушването на децата не е необходимо. Тази преценка не подложи на контрол, тъй като само решението за изслушване изисква то /решението/ да бъде мотивирано. Освен това от приложеното по делото писмо се установява, че Дирекция "Социално подпомагане" е била уведомена, с което е изпълнено и изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Най-накрая с процесното решение на председателя на ДАБ е постановен отказ както за Л. А. А., така и за петте деца С. М. М., С. М. М., М. М. М., А. М. М. и А. М. М. Действително за бежанската история, респ. за фактическите и правни основания, послужила за издаване на процесното решение, е налице идентичност. Но това е предпоставено от идентичността в молбата за предоставяне на закрила и идентичността на бежанската история, изложената в проведеното интервю. С оглед на това няма нарушение на чл. 6а от ЗУБ. Чл. 10 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., на която се е позовал административният съд, е озаглавена "Връщане и извеждане на непридружени малолетни или непълнолетни лица". С процесното решение на председателя на ДАБ не е разпоредено връщане и извеждане на децата, нито те са непридружени, поради което разпоредбата не е приложима за настоящото производство. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещите закрила. При постановяване на обжалваното решение, съдът освен неправилно прилагане на материалния закон, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидатите на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и оттам дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. Първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Тава налага първоинстанционното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.