Решение № 5082 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2018 г.

Решение № 5082 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с адрес гр. С.. ул. "Е. Й." .№..., чрез В. Л. - процесуален представител, против Решение № 270 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12236/2016 г. на ВАС, VI отделение, с което е отменено Решение по т. 1 от протокол № 18 от 04.10.2016 г. от заседание на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, с което на съдия П. Г. К. - Т. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт - "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от една година", за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага следните съображения: Върховният административен съд, тричленен състав неправилно е приел, че участието на един от членовете на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет (тук и по-долу СК на ВСС) госпожа С. Н. като чл. на дисциплинарния състав, е съществено нарушение на чл. 10 АПК. Не оспорва обстоятелството, че особеното мнение на госпожа Н. от предложението за образуване на дисциплинарното производство е възприето като мотиви от СК на ВСС, при издаването на обжалваното решение. Счита, че становището й като чл. на дисциплинарния състав не е обосновало съдържанието на акта, защото при формирано единодушие на дисциплинарния състав е прието, че съдия К. не е извършила дисциплинарно нарушение по два пункта от предложението на вносителя. Касаторът поддържа, че становището на госпожа Н. по пункт 3 от решението не е повлияло на вътрешното убеждение на останалите двама членове от дисциплинарния състав, нито на членовете на СК на ВСС, гласували по - късно за налагане на наказание. Счита, че са неправилни съображенията на тричленният състав на ВАС и досежно извода, че Решението на СК на ВСС е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно начина на избор на съдебни заседатели в Софийски градски съд (тук и по - долу СГС). В случая поведението на съдия К. сочело на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, във връзка с чл. 72, ал. 2 ЗСВ и заповед № 983/2010 г. на председателя на СГС. Касаторът намира, че допуснатите нарушения на чл. 72, ал 2 ЗСВ (в приложимата му към момента редакция) са конкретизирани с оглед поведението на съдия К., а съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ (чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ в решението на дисциплинарния състав и особеното мнение към него, съответно на приложимата му към момента редакция на закона), е ясно формулиран и не препятства защитата на дисциплинарно привлечения магистрат. Съдийската колегия на Висш съдебен съвет моли съдът отмени оспореното решение на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение и да постанови решение, с което да остави в сила Решението по т. 1 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., с което на съдия П. Г. К.-Т. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от една година", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Ответникът - П. Г. К.-Т. чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Според нея съдът подробно е обсъдил всички доказателства по делото и е направил обосновани изводи относно липсата на нарушение. В проведеното открито съдебно заседание на 22.03.2018 г. от процесуалният представител на страната се излагат фактите, които сочат на така формирания извод от тричленният състав на ВАС. М. съдът да отхвърли касационната жалба и остави в сила решението на тричленния състав на ВАС. Ответникът - Председателят на Върховния касационен съд, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, подадена срещу Решение № 270/09.01.2018 г., по адм. дело № 12236/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Посочва, че при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Обжалваното решение съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна, и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация - П. Г. К.-Т., е съдия в Софийски градски съд с ранг "съдия ВКС и ВАС". Срещу нея е образувано дисциплинарно производство, започнало по Предложение на председателя на Върховния касационен съд. Като основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, се сочи неизпълнение на решение на ВСС по т. 4 от допълнителния дневен ред от протокол № 46/21.11.2013 г. - използване на механизъм за разпределение на делата, чрез въвеждане на коефициент на натовареност (брой разпределени дела приблизително равен на броя дела, разпределени на останалите съдии за времето на отсъствие на съответния магистрат) при реализиране на случайното разпределение на делата и нарушение на принципа на случаен избор на съдебни заседатели, установен в чл. 72, ал. 2 ЗСВ. По предложението е образувано дисциплинарно дело № 11/2015 г. по описа на ВСС и е избран дисциплинарен състав, който е приключил производството по чл. 316 и сл. от Закона за съдебната власт с Решение № 10 - 00 - 039/29.08.2016 г. С него е предложено на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да приеме, че П. Г. К. - Тропчева, съдия в Софийски градски съд не е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ (до изм. на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/09.08.2016 г.) и не следва да й бъде налагано дисциплинарно наказание. Решението на дисциплинарния състав, е подписано с особено мнение от един от членовете му в частта по т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ, а по т. 1 и т. 2 от Предложението на председателя на Върховния касационен съд, единодушно е решено, че не е извършено нарушение от страна на съдия К.. Особеното мнение по т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ е възприето като мотиви от СК на ВСС при издаване на Решението по т. 1 от протокол № 18/04.10.2016 г., с което на съдия К. е наложено дисциплинарното наказание. За да приеме това решение СК на ВСС е направила извод, че повторяемостта на съдебните заседатели, с които съдия К. - Т. в състав е разглеждала възложените й наказателни дела е наложена от нереализиране на процедурата за случаен жребий, за която тя е следвало да осъществи контрол, в качеството си на заместник на административния ръководител на Софийски градски съд. На стр. 20 от мотивите от Решение № 10-00-039/29.08.2016 по дисциплинарно дело № 11/2015 г. е посочено, че "Повторяемостта на съдебните заседатели за участие в определен брой дела и причините за това, както и възможността за участие в дело да бъде разпределен един или друг съдебен заседател, са обстоятелства, които не са предмет на предложението за образуване на дисциплинарното производство, поради което дисциплинарният състав не събира доказателства в тази насока". Особеното мнение на чл. от дисциплинарния състав е формирано въз основа на публикации в медиите, респ. на докладна записка от инж. Т. Т. от СГС. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че решението, с което на съдия К. е наложено дисциплинарно наказание е взето от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство по чл. 320 ЗСВ. Налице е обсъждане във Висшия съдебен съвет на Предложението за налагане на съответното дисциплинарно наказание от проведеното заседание на 04.10.2016 г., с мотиви относно приемането на обжалвания по делото акт. Дисциплинарното производство е осигурило правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Предложението по чл. 312 ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия П. Г. К. - Т. е внесено от органа, който има правомощие за това - председателя на Върховния касационен съд на 08.04.2015 г. и в рамките на преклузивния срок по чл. 310 ЗСВ. Спазени са административнопроизводствените правила, по които е формиран дисциплинарния състав. В него е участвал и чл. на ВСС - госпожа С. Н., която е била и във временна комисия на ВСС. В. основа на констатираните от комисията резултати от проверката в СГС е изготвено и внесено предложението на председателя на Върховния касационен съд. Прието е от тричленният състав на Върховен административен съд, че макар дисциплинарният състав да е формиран по правилата на случайния избор, то този чл. на Висшия съдебен съвет, не би могъл да не бъде заинтересован. Това е така, защото той веднъж вече е проучвал материалите, формирал е и е изразил външно своето становище, подписвайки доклада изготвен от Временната комисия, приет с Решение на ВСС по протокол № 7/02.04.2015 г. При този извод относно правнорелевантните факти, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 10 АПК. Съдебният състав се е позовал и на съображенията дадени в Тълкувателно решение по т. д. № 7/2015 г. на ОССК на ВАС, според което участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Видно от съображенията на тричленният състав на ВАС, обстоятелството, че дисциплинарният състав, респ. на СК на ВСС е отказал да обсъжда повторяемостта на съдебните заседатели за участие в определен брой дела и причините за това при съдебните състави на съдия К. - Тропчева, не може да бъде поправен чрез инцидентното събиране на доказателства или установяване на тези факти в хода на дисциплинарното производство. Последното е възприето от състава, постановил обжалваното по делото решение, като нарушение на чл. 35 АПК. Това нарушение е довело и до неизяснена фактическа обстановка относно поведението на съдия К., а оттам до въведена неяснота дали членовете на ВСС са сезирани с искането, формулирано по т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ. Дисциплинарният състав е могъл да положи усилия и да изясни случая, а не да се десезира с него. Съдът приема и, че не е бил изяснен от фактическа страна въпроса относно контролните функции на съдия К. в качеството й по това време на заместник - председател на Софийски градски съд. Фактическата му констатация по делото се основава на обстоятелството, че видно от материалите по дисциплинарната преписка, разпределението на съдебните заседатели по състави се е занимавала и гл. специалист Г. от СГС. Правилно решаващият тричленен състав на ВАС, шесто отделение приема, че в решението си дисциплинарният състав и СК на ВСС не е установил правнорелевантните факти за да се приеме, че от обективна страна съдия К. е осъществила състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В този смисъл СК на ВСС не е доказала фактическия състав на отговорността на съдия К. по чл. 309 ЗСВ, досежно тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Настоящият касационен състав приема, че с обжалваното решение на СК на ВСС, на магистрата е ангажирана дисциплинарната отговорност, която е лична и се носи за лични действия, които осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Наличието на съмнение за извършено нарушение от страна на наказания магистрат, наложено и чрез публикации в медиите относно участието на съдебния заседател М. К. в заседания със съдия К., на каквито се позовава чл. на дисциплинарния състав и чл. на СК на ВСС, не може д а обоснове тази отговорност. Под хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ се подвеждат онези дисциплинарни нарушения на магистратите, които са служебни и извънслужебни деяния, но осъществяването на които злепоставя извършването на съответната държавна функция. Установи се, че дисциплинарният състав, респ. СК на ВСС, заключава, че съдия П. К. е допуснала нарушение на чл. 72, ал 2 ЗСВ. По същество й е наложено наказание за нарушаване на принципа на случаен избор за съдебни заседатели. При подробен анализ на правнорелевантните факти, установени от тричленен състав на ВАС, СК на ВСС с решението си е наказала съдия К. за непредявено с Предложението на председателя на ВКС нарушение. Според него твърдяното нарушение на чл. 72, ал. 2 от Закона за съдебната власт се отнася единствено за разглежданите от председателствания от съдия К. първоинстанционен състав дела. Съдийската колегия на Висш съдебен съвет възприема изцяло особеното мнение на госпожа С. Н., тогава чл. на СК на ВСС, и съдия К. е наказана за нарушение на чл. 72 от ЗСВ, но по отношение на Наказателното отделение на Софийски градски съд. Нито дисциплинарният състав, нито СК на ВСС са извършили проверка на твърдените факти относно допуснати нарушения на осн. чл. 72 от ЗСВ от съдията, по отношение на цялото Наказателно отделение на СГС. Поради това незаконосъобразно и не в съответствие с материалния закон, на съдията е ангажирана дисциплинарната отговорност по ЗСВ по непредявено с предложението нарушение. Дисциплинарните нарушения не са numerus clausus за разлика от административните. Те са уредени общо, като нарушения на служебната дисциплина и действия, уронващи престижа на съдебната власт. Законодателят не борави с конкретиката на фактическия състав, което обосновава и дискрецията на органа. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК . В конкретния случай наказващият орган не доказва извършването от наказания съдия действия, които могат да се подведат под нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, поради което правилно тричленният състав на ВАС приема, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно. Според съображенията на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. по тълк. д. № 7/2015 г., ОСС на ВАС, I И II колегия, Законът за съдебната власт в редакцията му преди изм. В ДВ, бр. 62/2016 г. не съдържа изрична забрана за вносителите на дисциплинарно предложение да участват в дисциплинарния състав. Съществува обаче нормативен принцип, от който произтича такава забрана - чл. 10 от АПК. Съдийската колегия на Висш съдебен съвет налага дисциплинарни наказания в качеството си на административен орган и неспазването на посочения принцип представлява основание за оспорване по чл. 145, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила. С. Т. решение участието на членовете на висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо, че госпожа Н. не е била вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия К., все пак тя е участва от момента на проучването и събирането на материали, след това в дисциплинарното производство, по-късно излага своето особено мнение по случая, а малко след това и гласува по дисциплинарното наказание в Съдийска колегия на ВСС. К. не опроверга изводите на тричленният състав на ВАС, че съдия Н. като чл. на дисциплинарния състав е имала други съображения относно ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия К., различни от приетите такива в оспорено решение на СК на ВСС. П. и в съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 7/2017 г. е изводът на ВАС, тричленен състав, че участието на госпожа Н. по същество не е могло да бъде безпристрастно. Въведеният в ЗСВ административнопроизводствен ред от законодателя цели именно максимално точно изясняване на фактите в дисциплинарните производства, образувани срещу магистрати, при гарантиране принципите на законност, истинност, равенство, служебно начало, самостоятелност и безпристрастност, достъпност, публичност и прозрачност. Изводите на Върховния административен съд, тричленен състав са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително данните от проверката в СГС и доклада по дисциплинарното производство пред дисциплинарния състав, протокола от заседанието на СК на Висшия съдебен съвет, както и изказванията на неговите членове. Въз основа на съвкупната преценка на установените по делото правнорелевантни факти, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че Решението на СК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание е постановено в нарушение на материалния закон, без да се изяснят обстоятелствата по случая, които да ангажират отговорността на съдия К. по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице изтъкнатите в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,