Решение № 10613 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, чрез юрк. Василева, срещу Решение 609 от 08.02.2024г. по адм. д. 650/2023г. на Административен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, недопустимо и постановено в нарушение на процесуални правила. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Н. Д. Н., чрез адв.Кръстева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е обявил за нищожна Заповед УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община Хасково В ЧАСТТА, с която е наредено на Н. Д. Н. в срок от 15 дни от получаването на заповедта да освободи заградения общински терен и да осигури достъпа до ПИ 00326.132.813 - полски път в землището на [населено място], община Хасково и е отменил Заповед УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община Хасково В ЧАСТТА, с която е наредено на Н. Д. Н. в срок от 15 дни от получаването на заповедта да премахне строеж: дървена ограда - прозирна, и строеж: електронен пастир, находящи се на общински имот по граници на ПИ 00326.132.177, землището на [населено място], община Хасково. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ не се установя и правомощие на кмета на съответната община да задължи собственика на обектите, посочени в заповедта, да осигури достъп до имота, в който тези обекти са поставени. Кметът единствено може да задължи собствениците на обектите да ги премахнат, преобразуват или ремонтират, съответно да извършат необходимите работи в обществен интерес. Според съда, вероятно органът е имал предвид да бъде осигурен достъп до имота фактически, чрез премахване на дървената ограда - прозирна и електронния пастир. Съдът е посочил, че в случая волята на органа е неясна, тъй като се иска осигуряване на достъп до имот ПИ 00326.132.813, за които в разпоредителната част на заповедта липсва обективирано задължение на адресата й да премахне обектите дървена ограда - прозирна и електронен пастир. Наредено е такива да бъдат премахнати единствено от ПИ 00326.132.177. В мотивите на заповедта обаче е посочено, че тези обекти възпрепятстват достъпа до ПИ 00326.132.177 и ПИ 00326.132.813. В този смисъл не се установява защо само по отношение ПИ 00326.132.813 се иска осигуряване на достъп, не и по отношение на ПИ 00326.132.177, както и защо по отношение на ПИ 00326.132.813 се иска осигуряване на достъп, при положение че не е разпоредено премахването на обектите, които пресичат този ПИ, представляващ селскостопански, горски, ведомствен път. Доколкото в чл. 195, ал. 5 от ЗУТ няма изрично включено правомощие на кмета на съответната община да нареди осигуряване на достъп до имот, в който се намират обектите, подлежащи на премахване, се следва извод, че оспорената заповед в тази част е издадена от некомпетентен орган и поради това следва да бъде прогласена нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 - ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК. На следващо място, съдът е приел, че в заповедта са посочени формално фактическите и правните основания за издаването й, като въз основа на тях не се установява каква е действителната воля на органа относно задълженията, които възникват за адресата на заповедта. Според съда, заповедта не е мотивирана с конкретни фактически основания за неподходящност по местонахождение, разположение и вид на разпоредените за премахване дървена ограда - прозирна и електронен пастир. Те не са индивидуализирани в достатъчна степен и е налице неяснота относно предмета на премахване /изцяло и в коя негова част/ с оглед съществуващото и установено от вещите лица фактическо състояние, вид и размери на процесиите обекти. От представената по делото административната преписка и оспорения акт не се установява безспорно кой е обектът, който подлежи на премахване. Видно от разпоредителната част на заповедта /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/, следва да се премахне строеж: дървена ограда - прозирна и електронен пастир, находящи се на общински имот по граници на ПИ 00326.132.177, землището на [населено място], община Хасково, без да е коментирано изложеното в мотивите й /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/ относно ПИ 00326.132.813. Това противоречие между мотиви и разпоредителна част не може да се преодолее за първи път в хода на съдебното производство, вкл. и чрез изслушване на експертното заключение, което е недопустимо да допълни фактите, въз основа на които би следвало да се издаде заповедта. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи, обосноваващи процесното съдебно решение. Обосновано е прието от съда, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ не се установя правомощие на кмета на съответната община да задължи собственика на обектите, посочени в заповедта, да освободят имота, в който тези обекти са поставени. Кметът единствено може да задължи собствениците на обектите да ги премахнат, преобразуват или ремонтират, съответно да извършат необходимите работи в обществен интерес. Вероятно органът е имал предвид да бъде освободен общинския терен фактически, чрез премахване на дървената ограда - прозирна и електронния пастир. Волята му в случая е неясна, включително и по отношение кой точно общински терен следва да бъде освободен - ПИ 00326.132.177 и ПИ 00326.132.813 /видно от мотивите на заповедта/ или само ПИ 00326.132.177, в който се намират процесните обекти, подлежащи на премахване, поради което и доколкото в чл. 195, ал. 5 ЗУТ няма изрично включено правомощие на кмета на съответната община да нареди освобождаване на имота, в който се намират обектите, подлежащи на премахване, се следва извод, че оспорената заповед в тази част е издадена от некомпетентен орган и поради това следва да бъде прогласена нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 - ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК. На следващо място, съдът правилно е установил, че са извършени проверки на двата ПИ 00326.132.813 и ПИ 00326.132.177 и находящите се в тях обекти, резултатите от които проверки са обективирани в констативен протокол /чл. 196, ал. 1 ЗУТ/. По делото не се съдържат данни, че в хода на проверките служителите на община Хасково, комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, са изслушали заинтересованото лице - Н. Д. Н. по смисъла на императивната разпоредба на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, както и, че са събрали достатъчно доказателства, че същото това лице е собственик на обектите, посочени като строежи в КП и заповедта. В нито един от двата протокола не се съдържат името и подписът на лицето Н. Д. Н., от което не се следва категоричен извод, че това лице е присъствало на двете проверки и е запознато с резултатите от тях, включително и, че то е заявило, че е собственик на строежите, и, че е запознато с факта, че те се намират в общински имоти. Неизслушването на лицето представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на Н. Д. Н. и се отразява на правилността на постановения административен акт. Уведомяването на заинтересованите лица, че предстои извършване на оглед на имота, и възможността за представяне на възражения след съставяне на констативния протокол не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. В този смисъл са Решение 11139 от 15.11.2023 г. по адм. д. 7939/2023 г., II отд. на ВАС, Решение 7729 от 12.07.2023 г. по адм. д. 1005/2023 г., II отд. на ВАС. Налице е и нарушение на общите разпоредби на чл. 34-чл. 36 АПК, които гарантират участието на страните в административното производство и изясняването на спорните факти и обстоятелства чрез предоставяне на възможност на страните да ангажират доказателства и да направят възражения преди издаването на акта, който би ги засегнал неблагоприятно. Правилно е прието от съда, че обектите, които подлежат на премахване, не са в достатъчна степен индивидуализирани в оспорената заповед, за да се прецени какви точно задължения възникват на нейния адресат и как следва да бъдат изпълнени те, така че при евентуалното им неизпълнение да би могло да се търси и отговорността му. С оспорената заповед се нарежда да бъде освободен заграденият общински терен, без да е посочено кой е този терен - с идентификатор, площ, съседи. Волята на органа не може да бъде допълнена от съда, нито тълкувана, а трябва да е ясна за лицето, за което възниква конкретното задължение. Поставя се въпросът кой е заграденият общински терен и включват ли се в обхвата на понятието заграден само оградите, които са поставени по имотни граници, или и тези, които се намират вътре в имотите. Вещите лица по КСТЕ са изследвали ПИ 00326.132.177 /частна общинска собственост/, ПИ 00326.201.811 /държавна собственост/, ПИ 00326.132.813 /публична общинска собственост/, ПИ 00326.132.15 /стопанисва от общината/, поради което и предвид разпоредителната част на заповедта се изключва имотът държавна собственост, а предвид мотивите и разпоредителната част на заповедта и имотът, стопанисван от общината. С оспорената заповед се нарежда да се осигури достъпът до ПИ 00326.132.813 - полски път в землището на [населено място], община Хасково, без да е посочено в кои негови части е възпрепятстван достъпът до този ПИ. Волята на органа не може да бъде допълнена от съда, нито тълкувана, а трябва да е ясна за лицето, за което възниква конкретното задължение. Обосновано е прието за недопустимо чрез изслушаното заключение на вещите лица да се дописват фактическите основания за издаване на заповедта. Без значение е в случая, че от заключението се установява наличието на дървена ограда-прозирна с дължина от 129,24 м. и електронен пастир с дължина от 122,10 м. в този ПИ, тъй като премахване на тези обекти в този ПИ не е разпоредено със заповедта. При това не може да се обуслови и категоричен извод следва ли да бъдат премахнати тези обекти, вкл. и доколкото те не са индивидуализирани по местонахождение, разположение, размери, материали, от които са изработени, и премахването им попада ли в обхвата на понятието осигуряване на достъп. Предвид това, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника в касацията следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което е в размер под минималния предвиден за този вид дела за една съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,