Решение № 3383 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2010 г.

Решение № 3383 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, против Решение № 866/23.04.2010 г., постановено по адм. д. № 74/2010 г. по описа на Административен съд Варна (АСВ) и частна жалба на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна, против същото решение в частта му за разноски. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същите причини е допустима и подадената частна жалба. С оспореното решение АСВ е отменил Решение № РД-9-94 К/302/17.12.2009 г. на директора на Дирекция "Правно нормативно обслужване" (Д "ПНО") при община Варна, компетентен орган по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ съгласно Заповед № 3967/2008 г. на кмета на община Варна, с което на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна е отказано предоставяне на достъп до обществена информация. Делото е върнато като преписка на кмета на община Варна, за произнасяне по подаденото заявление вх. № РД-9-94 К/302/15.12.2009 г., съобразно дадените в мотивите на съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Недоволен от решението, кметът на община Варна го обжалва. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Моли отмяната му, с всички законни последици от това. Становище по частната жалба не взема. Недоволна от решението в частта му за разноските, то се обжалва и от частната жалбоподателка. Последната моли да бъде изменено решението на АСВ в частта му, с която и е отказано присъждането на направените от нея разноски и се постанови друго, с което се присъди разходваната сума изцяло. Ответникът по касационната жалба - Калина Павлова, чрез процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на направените от нея съдебни разноски пред касационната съдебна инстанция. Поддържа частната си жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. По въпроса за разноските, предмет на частната жалба, практически не взема становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе установената фактическа обстановка от АСВ. Тя не се оспорва от касатора, въпреки заявеният довод за необоснованост на решението. Последният е конкретизиран само досежно несъгласието на касатора с извода на АСВ за вътрешна противоречивост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД-9-94 К/302/15.12.2009 г., Павлова е поискала от кмета на община Варна, да `и бъде предоставен достъп до обществена информация и е посочила в 2 точки нейния вид и начин на предоставяне: копия на протоколите от проведените обществени обсъждания на предварителния проект на ОУП на община Варна и на издадените от кмета на общината заповеди на основание чл. 133, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с предварителния проект на ОУП на община Варна. Посочен е и начинът за предоставяне на информацията. В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, управомощеното от кмета лице - директорът на Д "ПНО", се е произнесъл по заявлението, като е отказал предоставянето на търсената информация. Мотив за отказа е, че при така направената редакция на заявлението се иска не достъп до обществена информация, а копия от документи, което сочи на липса на искане за предоставяне на информация. Приел е, че непосочването на вида на искана информация в смисъла, даден й от законодателя, освобождава задължения орган от предоставянето й. Видно от събраните по делото доказателства, на л. 31 е приложен Договор за правна помощ, сключен между Павлова и адв. Ивайло Иванов на 24.03.2010 г. С него страните са се договорили Иванов да представлява Павлова по адм. дело № 74/2010 г. по описа на АСВ. От редакцията на т. 3 от Договора може да се направи категоричен извод, че уговореното между страните възнаграждение от 300,00 лв. за една съдебна инстанция е заплатено от Павлова на Иванов. Коментираното от АСВ посочване, че заплатените разноски се отнасят до "търговско дело № 74/2010 г." фигурира в Списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, представен пред съда и приложен на л. 32. В мотивите на решението е прието, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал произнасяне по него. Исканата от Павлова информация е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в община Варна. Тя би предоставила възможност на заявителката да си състави мнение относно дейността на общината. АСВ е преценил изложените от органа основания за отказ като несъстоятелни и в противоречие със закона. При неяснота по въпроса каква точно информация се иска, органът на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ е бил длъжен да уведоми искателя, че следва да уточни предмета на искането си. Констатирано е и вътрешно противоречие в обжалваното решение, тъй като органът от една страна е приел в мотивите си, че исканите копия от документи не съставляват обществена информация, а от друга е обявява отказа си да я предостави като уведомление на основание чл. 33 от ЗДОИ - т. е. той обявява, че не разполага с исканата обществена информация и няма данни за нейното местонахождение. По тези съображения, отказът е отменен и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по същество с мотивирано решение, съобразно дадените от съда указания. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Изводът на АСВ, че искането за предоставяне на копия от документи, съставени в общината по съществото си е искане за предоставяне на обществената информация, обективирана в исканите копия от документи е обоснован и законосъобразен. Тълкуването, направено от касатора в жалбата му, че по реда на ЗДОИ за да може да се иска достъп до информация, не и до документи като материализиран неин носител е неоснователен и казуистичен. Той не отговаря на целта и духа на ЗДОИ за свободно предоставяне на достъп до цялата необходима на заявителя информация, независимо от нейния носител и вид, Правото да получаваш и разпространяваш информация е конституционно закрепено такова. То не може и не следва да се тълкува ограничително. Неоснователен е и доводът, че "... след като административният орган не може да прецени какви сведения ще се извлекат от посочените в заявлението документи, то безспорно е налице неопределеност на искането". На първо място следва да се посочи, че правото на достъп до обществена информация е право, ползващо искащия да получи такава, а не ползващо административния орган. По тази причина последният не е оправомощен да контролира какво точно да получи заявителя, като ограничи или забрани достъпа до нея (освен в изрично предвидените в закона случаи), а е длъжен да предостави цялата налична при него информация, която е поискана. От друга страна, ако за органа не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ той е длъжен да поиска уточняването й от заявителя. Неоснователен е и третият довод против обжалваното решение. Въпреки, че тълкуването на смисъла на постановен съдебен акт по силата на чл. 251, ал. 1 от ГПК се прави от съда, който го е постановил, ВАС не счита, че от мотивите на решението не става ясно защо е прието наличието на вътрешно противоречие в решението на органа. Както се каза и по-горе, органът е приел от една страна, че исканите копия от документи не съставляват обществена информация, а от друга е обявил, че решението му следва да се счита за уведомление на основание чл. 33 от ЗДОИ по отношение на информацията по пункт 2 от заявлението. За да се изпрати уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, следва исканата информация да е квалифицирана като обществена такава, което е в противоречие с първия посочен извод. Видно от обжалваното решение, в неговите мотиви АСВ е изложил съображения досежно основателността на искането за разноски на Павлова. В същото време липсва отхвърлителен диспозитив за сумите, които според съда се претендират неоснователно. Касационната инстанция може да се произнесе по жалба против съдебен акт само в случаите, когато първоинстанционният съд е постановил изричен диспозитив по искането. Последното обстоятелство води до извод, че подадената от Павлова частна жалба следва да се приеме като молба по смисъла на чл. 248 от ГПК, за допълване или изменение на решението. По аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, такива искания се разглеждат първоначално от съда, постановил самото решение и след спазване на процедурата по ал. 2 на същия текст. Ако страната е недоволна от постановения съдебен акт, тя може да го обжалва пред ВАС. Следва частната жалба, представляваща молба за допълване или изменение на решението в частта му за разноските, да се изпрати заедно с делото на АСВ за произнасяне. При служебната проверка на решението на АСВ по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила в частта му, установяваща незаконосъобразност на обжалваното Решение № РД-9-94 К/302/17.12.2009 г. на директора на Дирекция "ПНО" при община Варна. По делото пред ВАС е направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Видно от Договор за правна помощ от 21.02.2011 г., представен по делото, те са в размер на 450,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъдена община Варна да ги заплати на Павлова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,