Решение № 710 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2008 г.

Решение № 710 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. от гр. П. срещу решение № 22 от 21.02.08 г. по гр.д. № 985/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът в производството Я. В. З. оспорва жалбата с писмено възражение. Останалите ответници - Е. И. З., Д. Г. А. и Л. К. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните: Л. Г. С. е предявила срещу Д. Г. А. иск за прогласяване нищожност на сделката по нотариален акт № 117, т. 1, рег. № 1296, н.д. № 104/2005 г., с която недвижим имот, съпружеска имуществена общност, е бил продаден на ответника еднолично от съпруга на ищцата - Л. К. С. В хода на първоинстанционното производство е конституиран като ответник и Л. С. - продавачът по оспорената сделка. На основание чл. 117, ал. 4 от ГПК (отм.) са конституирани като ответници и последващите приобретатели на апартамента - Я. В. З. и съпругата му Е. И. З. С решение № 479 от 26.06.07 г. по гр.д. № 303/06 г. на П. районен съд е прогласена на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожността на нотариалния акт, поради липса на съгласие от съпругата за извършената продажба. С обжалваното в настоящото производство решение на П. окръжен съд е обезсилено решението на първата инстанция и производството по делото е прекратено. Прието е, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, докато в обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, сочещи на иск по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) - за обявяване на относителна недействителност на продажбата спрямо ищцата, която не е участвала в нея. Прието е също, че ищцата не е активно легитимирана да води иск за прогласяване нищожността по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на договор, по който не е страна, поради което такъв иск е процесуално недопустим. Освен това - при последващо прехвърляне на собствеността от купувача на трети лица е недопустимо оспорване валидността само на извършената преди това сделка с имота. Решението е неправилно. Действително, въпреки непрецизния петитум на исковата молба, следва да се приеме, че предявеният иск е по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) - за обявяване за относително недействителна спрямо ищцата на продажбата по нот. акт № 117/2005 г., с която съпругът и се е разпоредил с недвижим имот, включен в съпружеската имуществена общност. Ответници по този иск са двете страни по сделката. Искът правилно е насочен срещу ответниците Л. К. С. и Д. Г. А., които са страни по оспорения договор за продажба. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вместо по чл. 22, ал. 3 от СК и е постановил непрецизен диспозитив, като е прогласил нищожност на нотариалния акт, вместо недействителност спрямо ищцата на договора за продажба, материализиран с него. Независимо от това, районният съд на практика е разгледал иска, с който е бил сезиран - чл. 22, ал. 3 от СК, тъй като е обсъдил обстоятелството, че ищцата е оспорила договора, с който съпругът и се е разпоредил еднолично с недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност и затова този договор не поражда права за нея. Макар и непрецизно, първоинстанционното решение е процесуално допустимо и въззивният съд не е имал основание да го обезсилва. Въпросът за квалификацията на един иск е по въпрос по приложението на материалния закон и по тази причина е в правомощията на въззивната инстанция. Въззивният съд е длъжен да даде вярната квалификация на иска и при необходимост - да отмени решението на първата инстанция и да постанови ново решение, с което да даде правилна квалификация на иска. В случая е предявен един допустим иск, постановено е допустимо решение на районния съд спрямо ответниците Л. К. С. и Д. Г. А. и въззивният съд не е имал основание да го обезсилва в тази част и да прекратява производството по иска. В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спрямо конституираните по реда на чл. 117, ал. 4 от ГПК (отм.) ответници Я. В. З. и Е. И. З., които са последващи приобретатели на имота, искът е процесуално недопустим и правилно спрямо тях производството е прекратено. Тези лица не са страна по оспорения договор за продажба и може да бъдат ответници единствено по иск за собственост на процесния имот, какъвто обаче не е предявен. Ищцата има правен интерес от иск за собственост срещу тези лица, който може да предяви и преди приключване на производството по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). Производството по чл. 22, ал. 3 от СК срещу тези ответници обаче правилно е прекратено и в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,