Решение № 7145 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 825/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1058 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. 592/23г. Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, е отменил по жалба на Булгария инвест те де ЕООД, ЕИК 147039790, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], партер, представлявано от управителя Т. С. Т., Решение 32 92743/09.03.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с която по митническа декларация MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Кацарова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество Булгария инвест те де ЕООД, ЕИК 147039790, чрез своя процесуален представител адв. Р. Василева, взема становище за неоснователност касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Бургас е отменил по жалба на Булгария инвест те де ЕООД, ЕИК 147039790, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], партер, представлявано от управителя Т. С. Т., Решение 32 92743/09.03.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. е отхвърлена митническата стойност на стоката в размер на 1 069,93лв. и е определена нова митническа стойност в размер на 3 516,23лв. и нова данъчна основа в размер на 4 606,26лв. по чл.55 ЗДДС, разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения за доплащане мито в размер на 758,35лв. и ДДС 640,93лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван мотоциклет, катастрофирал, марка Harley-Davidson, модел FLHRI, тип FLHRI, първа регистрация 01.01.2006, цвят 0, работен обем 1500, двигател няма данни, шаси 1HD1FBW176Y627642, представените документи към нея, размера на определените митнически задължения; постъпилото в Агенция Митници писмо рег. 32-441111/16.12.2022 г. (л.86 и превод на български език на л. 156), изготвено от канадските митнически власти Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация, в което писмо е посочено, че във връзка с искане 32-343912 (л.88) по отношение на износител 9396-9053 QUEBEC Inc. са приложени CERS , и търговската дейност на дружеството е търговци на употребявани автомобили ; извършеният последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001008016036R0; констатираното несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока мотоциклет Harley-Davidson, шаси 1HD1FBW176Y627642 декларирана при внос цена 800 CAD, а при износ 2050 CAD, липсата на приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, възникналите съмнения в митническите органи относно действителната цена на стоката; изпратеното съобщение до задълженото лице за откриване на административно производство ; направеното възражение от задълженото лице, издаденото митническо решение. След това първоинстанционният съд е възпроизвел в решението мотивите на административния орган за определяне на нова митническа стойност, както и представените в съдебното производство преводи на документите от административното производство, съставени на чужд език, представените нови доказателства от страните, заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза /стр. 8 9 решението/. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание, актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Прието е още, че при провеждане на процедурата е спазено изискването на чл.22,§ 6, ал.1 от Регламент /ЕС 952/2013, като жалбоподателят е предварително уведомен за резултата от извършената проверка и мотивите, въз основа на които предстои да се издаде решение за определяне на допълнителни митнически задължения. Като неоснователно е определено от административния съд и възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.140,§1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се определи нова митническа стойност. Като такова е определено и възражението за допуснато друго съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липсата на заповед за възлагане на последващ контрол. Посочено е, че законът не изисква издаването на такава нарочна заповед, изключая хипотезата по чл.84,ал.1,т.2 ЗМ, какъвто не е настоящия случай, освен това страната е имала възможност да участва в административното производство и да ангажира доказателства. Решаващият съд е намерил, че в случая е допуснато друго нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че в случаят производството е започнало служебно и за него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, установен с чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, който срок е три години от датата на която е възникнало задължението. Отбелязано е, че задължението е възникнало на 29.01.2020г., когато е подадена митническата декларация , поради което крайният срок изтича на 29.01.2023г., т.е. преди датата на издаване на митническото решение. Първоинстанционният съд е определил така допуснатото нарушение като самостоятелно основание за отмяна на акта, без спорът да бъде разглеждан по същество чл.146,т.3 АПК. Решаващият съд е приел, че издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е приложен неправилно материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадена е регламентация на института на определяне на митническата облагаема стойност /стр.13 от решението/ , като са възпроизведени и тълкувани разпоредбите на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 относно понятието основателно съмнение , и способите за определяне на митническата стойност по чл.70,§1 и §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. От това е обоснован извод, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките ; тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения; съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. 2. Анализирайки доказателствата по делото административният съд е приел, че принципно информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада, съответно писмото от канадските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото е изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В продължение е прието, че това не се отнася за приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, която макар и да има официален характер, удостоверяват единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Прието е, че тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Акцентирано е, че липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Като допълнителен аргумент е посочено, че обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. 3. Изграден е извод, че при тези съображения не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, а именно декларирана при износа стока е действителната стойност, а не тази декларираната при вноса. Посочено е, че при наличие на валидни документи за стойността на внесения мотоциклет, които по същество не са оспорени от митническите органи , липсва основание за неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава. Според съда, митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност, без да са установили предпоставките за прилагане на чл.140,§1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 952/2013. 4. Първоинстанционният съд е приел още /стр.15/16/, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). Аргументите му в тази насока се изразяват в следното:/ в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани ; основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение; липсват данни въобще да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. ; митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения мотоциклет, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки; от друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. 5. На основание изложеното е обоснован извод, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Направен е краен извод, че издаденият митнически акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Бургас е неправилно поради неправилно приложение на закона. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че митническото задължение е определено след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.103,§1 от Регламент /ЕС/952/2013. Поддържа се и оплакване, че неправилно административният съд е приел, че митническия орган е обосновал основателните си съмнения на недостоверни доказателства, както и че при определяне на митническата стойност не е спазил изискванията на чл.74,§2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. На първо място не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че процесното митническо решение е издадено след изтичане на 3годишщния давностен срок. Съгласно чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Според §3, б. б на същия член, сроковете, определени в параграфи 1 и 2 спират, когато в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение. В конкретния случай митническото задължение е възникнало на 29.01.2020г., на която дата е подадена въпросната митническа декларация MRN 20BG001008016036R0. Тригодишния давностен срок започва да тече от тази дата и изтича на 29.01.2023г. От данните по делото е видно, че съобщението до задълженото лице е изпратено от митническия орган на 27.01.2023г. и по този начин давностният срок е спрян. В този смисъл следва да бъде прието, че оспореното митническо решение е издадено в срока по чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и в този смисъл не е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, даващо основание за отмяната на акта само на това основание, каквито аргументи е изложил първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени и мотивите на същия съд, че в конкретния случай митническият орган не е обосновал т.н. основателни съмнения с достоверна информация, тъй като приложената към писмото на канадската митническа служба извадка от канадската митническа система CERS не съставлява официална информация и не е надлежно доказателство по смисъла на чл.84д,ал.1 от ЗМ, тъй като не е придружена от документите, възоснова на които е съставена. Тези негови изводи не могат да бъдат споделени. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл.140,§1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на въпросното моторно превозно средство, декларирано при изнасянето му от Канада е в размер на 2 050канадски долара, а според подадената митническа декларация MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. е 800канадски долара. Прието е, че цената на мотоциклета не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл.70,§3 от същия регламент. Както бе вече посочено, с подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения мотоциклет в размер на 800канадски долара, равностойни на 1 069,93лв., на база на което е заплатено мито в размер на 64,20лв., допълнително мито 267,48лв. и ДДС в размер на 280,32лв. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до канадските митнически власти Canada border Servicec Agency , за предоставяне на информация и документи за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо заведено под 32 441111/16.12.2022г. по описа на Централно митническо управление, канадските митнически власти са предоставели поисканата информация, като същата е предоставена от Агенция Митници на съответните териториални дирекции. При осъществен последващ контрол по отношение на внесения по MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. мотоциклет е установено съответствие в описанието на същия марка, модел, номер на шаси и прочие, като е налице само несъответствие в декларираната цена в митническата декларация при внос е посочена цена 800канадски долара, а в износната в Канада 2 050канадски долара. Принципно административният съд е приел, че информацията , съдържаща се в писмото на канадската митническа служба е официален документ, но като такъв не може да бъде разглеждана приложената към него извадка от канадската митническа система CERS, която не съставлява официална информация и не е надлежно доказателство по смисъла на чл.84д,ал.1 от ЗМ. Този негов извод не може да бъде споделен. В писмото на канадските митнически власти изрично е посочено, че т.н. Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове. Посочената по този начин цена не се компрометира от това, че тя не е придружена от документите, въз основа на които е декларирана. Тези документи касаят вътрешните отношения между продавача/износителя и получателя /купувача, така че, ако някои от елементите на тази цена са за сметка на продавача, то получателят следва да притежава съответните документи и да докаже това. В конкретния случай като допълнително доказателство е обстоятелството, че в приложения по делото линеен каносамент /морска товарителница/ MEDUMT811020/ получателят на стоката съвпада изцяло в посочения в износната информация от Канада. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Както бе вече посочено, с подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения мотоциклет 800канадски долара. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на превозното средство, е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до Канада, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо /посочено по-горе/ Централно митническо управление е уведомила директора на ТД Митница Бургас, че канадските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ / митническа система CERS/ , за декларирани за износ от Канада с дестинация Република България. Както бе вече посочено, съдържащата се там информация е официална и отразява декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния мотоциклет от Канада е 2 050 канадски долара / при посочени 800канадски долара в декларацията в България/. Вече бе посочено, че писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителя ведно с митническата декларация договор за покупко-продажба на вещта. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от канадските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/ - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. По отношение на последното настоящата съдебна инстанция споделя доводите на касатора,изложени на стр. 4 от касационната жалба, л.6 от настоящето дело/, че съдебно-счетоводна експертиза не установява факта на извършено плащане на сумата от 800канадски долара, тъй като експертизата е изготвена само на база данни, предоставени от жалбоподателя, а не след проверка в счетоводството му, липсва електронното платежно нареждане, за да се види конкретното плащане на посочената цена. Поради изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че т.н. основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи, а като е приел друго, административният съд е приложил неправилно закона. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл.74,§3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да изчерпи визираните в чл.74,§2 вторични методи, съответно че изложените мотиви за неприлагането им е твърде обща, без да са налице данни, че е била събирана информация, насочена към ползване на въпросните методи и как е била събрана. Принципно и в съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. Изводите на административния съд, че при издаването на акта е приложен неправилно материалния закон, тъй като не е изяснена увредата на внесения мотоциклет, което да позволява направата на заключения за идентичност или сходство на внесените стоки, съответно справката е извършена само в националната база данни, а не на цялата митническата територията на Съюза, не могат да бъдат споделени. При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният мотоциклет е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия мотоциклет, които го отличават от всички останали мотоциклети от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други мотоциклетни от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят мотоциклета с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и прочие. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на подадената от Булгария инвест те де ЕООД, ЕИК 147039790, MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с която жалбата на Булгария инвест те де ЕООД, ЕИК 147039790, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], партер, представлявано от управителя Т. С. Т., против Решение 32 92743/09.03.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. е отхвърлена митническата стойност на стоката в размер на 1 069,93лв. и е определена нова митническа стойност в размер на 3 516,23лв. и нова данъчна основа в размер на 4 606,26лв. по чл.55 ЗДДС, разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения за доплащане мито в размер на 758,35лв. и ДДС 640,93лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото за 411,20лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,