Решение № 5759 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. А., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. А. Тоскова, срещу Решение 2112 от 07.03.2025 г., постановено по адм. д. 275 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 751 от 21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че А. напуснал Сирия по икономически причини, а ситуацията в страната не се характеризирала с безогледно насилие. В тази връзка се релевират доводи с извършвани атаки от Израел, Турция и САЩ. Отправя се упрек към подхода на АС Хасково да цени единствено наличните по делото справки от дирекция Международна дейност (Д МД ) на ДАБ при МС, което противоречало на Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия изискуем бил цялостен подход и събиране на доказателства от няколко източника при преценката на обстоятелствата относно искането за предоставяне на статут. Подлага се на критика и направеният от съда анализ на наличните по делото справки, по отношение на които касационният жалбоподател счита, че в нарушение на принципите на истинност и съразмерност не били анализирани в цялост. В тази връзка се излагат доводи по същество относно обстановката в Сирия и конкретно в региона на пребиваване на А. Идлиб, с които се аргументира наличието на безогледно насилие. Прави се позоваване на практика, обективирана в постановени решения от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и от Съда на Европейския съюз (СЕС), на позиция на Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН) от 16.12.2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и да спазват принципа за забрана за връщане (non-refoulment), както и на данни на същата организация по отношение на хуманитарната ситуация и сигурността в страната. Въз основа на така изложените доводи се аргументира неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди заседанието депозира писмено становище, чрез представляващ го адвокат, с което поддържа касационната жалба, а по същество моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касация председател на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Кръстева, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентен административен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Формирал заключение, че не е налице нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, явяващо се частен случай на правилото по чл. 35 АПК, тъй като административният орган обследвал всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история. Съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не се установило спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, предвид твърденията и на самия чужденец. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че отсъстват твърдения на лицето в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждали разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Не констатирал твърдения и за съществуване на предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ обстоятелства. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът приел, че не са налице хипотезите по Решение по дело С-456/2007 г. на СЕС. В тази връзка споделил заключението на административния орган, че от съвкупните данни и доказателства по преписката не се достига до извод, че към момента на разглеждане на молбата за закрила на А. на цялата територия на Сирия, конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съдът приел, че нивото на безогледно насилие следва да е изключително, каквото то не било в района откъдето идва лицето Идлиб. Счел, че там ситуацията била стабилна въпреки отделни прояви на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Съобразил и наличието на сведения за завърнали се сирийски бежанци, за които имало осигурен достъп до услуги за закрила. Цитирал данни от представени в хода на съдебния процес справки от Д МД към ДАБ при МС, въз основа на които установил, че обществено-политическата обстановка в страната след падането на режима на Асад била променена, като не била налице ситуация на изключително безогледно насилие, независимо от предизвикателствата при завръщането на бежанците. Направил констатации относно голям брой бежанци, които се завръщали в страната. Взел предвид, че пред административния орган, а и в съдебното производство, А. не споделил конкретни обстоятелства, които да представляват непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Приел, че той напуснал територията на страната по икономически причини. По отношение твърденията му за възможността да бъде взет на военна служба, съставът на АС Хасково счел, че не били посочени конкретни безспорни обстоятелства за възможността да бъде призован реално да отбие военната служба или да бъде привлечен от бунтовническите сили. В тази връзка не кредитирал твърденията му, че два пъти получил призовка и все пак до напускането на Сирия не постъпил в армията. Съдът съобразил и това, че отсъстват данни за извършването на мобилизация, а от наличните такива се установява, че бунтовническите сили се разпускали или се интегрирали в рамките на Министерство на отбраната. По така изложените съображения, съдът приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, поради което направил извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на А. срещу спорното административно решение на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на А. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба по същество не се релевират доводи срещу така формираните изводи на съда. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд съображения във връзка с твърденията на А. за призоваването му да служи в армията следва да се отбележи, че отсъстват данни срещу него да е осъществено преследване поради отказ да отбие военна служба в хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ - национална разпоредба, която транспонира чл. 9, ал. 2, б. д от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това, от представената пред касационната инстанция Справка МД-02-160 от 14.03.2025 г. на Д МД към ДАБ се установява, че опозиционните сили, свалили от власт президента Башар Асад, са заявили, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служби при бившия режим - всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не отчел наличието на предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като съществувала опасност от насилие или преследване на А. поради ситуацията в Сирия. Противно на твърдяното в касационната жалба, изводите на съда са надлежно обосновани и се подкрепят от представените по делото данни, в това число и най-вече от данните в наличните справки, изготвени от Д МД към ДАБ при МС. Неоправдани в тази връзка са доводите, релевирани в касационната жалба срещу подхода на съда да цени преимуществено тези справки, за да формира становище за ситуацията в Сирия. Същите представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена в хода на производството. При това в края на тези документи е удостоверено, че са издадени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните по произход, като е отбелязано също така, че фактите посочени в справките, с изключение на неоспоримите и ноторните, са проверени от няколко източника. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал тези документи. Правилни са и формираните изводи от състава на АС Хасково по отношение на ситуацията в страната по произход на А.. Обосновано е заключението, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В последващите месеци след смяната на властта се установява трайно изразена тенденция за нормализиране на обстановката - сформирано е ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт, което се констатира от приобщената пред касационната инстанция Справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Д МД към ДАБ. Първоинстанционният съд логично акцентира върху показателното обстоятелство за значителен брой бежанци, които са се завърнали в Сирия след смяната на властта, както и на много големия брой вътрешно разселени лица, които са се прибрали в районите си по произход. В тази връзка актуалните данни от Справката от 08.04.2025 г. на Д МД към ДАБ сочат, че по оценки на ВКБООН от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. Следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба позиция на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на Асад, когато ситуацията в Сирия все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Наред с това, макар да са верни констатациите в касационната жалба, че има данни за извършени посегателства през месец март 2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, следва да се има предвид, че от една страна А. не се числи към това малцинство, а от друга в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Не на последно място, твърдяното в касационната жалба наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия, действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут - от една страна няма категорични данни за системно насилие в Идлиб, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където А. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, изцяло обоснован е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Относими в тази връзка са изложените по-горе съображения относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с негов отказ да отбие военна служба. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение