Решение № 1720 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2014 г.

Решение № 1720 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на "Караташ-България" ООД гр. Свиленград, ул. "Д. Новаков" № 3, представлявано от управителя Георги Петков Стоев, чрез адв. Ангел Недев, против Решение № 1777 от 28.07.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3004/2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Караташ-България" ООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261301160/21.06.2013., на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 922/30.08.2013 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД в размер на 19 046.31 лв. с прилежащи лихви и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в частта, с която на РЛ е отказано право на данъчен кредит по две фактури с издател "Титан 99" ЕООД № № 240 и 365 съответно от 02 и 26.07.2010 г. и по две фактури, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД № № 3/555/30.06.2012 г., и 200000537/16.11.2011 г., е отхвърлена.

Против съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на РЛ против РА, в частта му за отказ на данъчен кредит по фактура № 24/21.07.2010 г., издадена от "Титан 99" ЕООД, няма жалба, поради което в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила.

В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на строителни материали по фактурите на "Антъни груп СМ" ЕООД. Съдът необосновано приел, че ревизираното дружество е представило достатъчно съпътстващи фактурите доказателства за реалност на доставките, като изобщо не коментирал противоречията между представените доказателства от прекия и предходни доставчици писмени доказателства. От факта на доказани последващи доставки на стоки от същия вид от ревизираното лице не следва директно, че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития. Заключенията на съдебно-счетоводната експертиза се отнасят само до осчетоводяването на фактурите при жалбоподателя, което няма отношение към главния спорен фактически въпрос. При недоказана реалност на доставките, отказът на данъчен кредит е отменен незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба "Караташ-България" ООД, чрез адв. Недев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за фиктивни фактури от м. 07.2010 г. с издател "Титан 99" ЕООД и две фактури от м. 06 и 11.2012 г., издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД. Не е съобразено доказаното плащане на фактурите по банков път и придружаващите фактурите документи за предаване и транспортиране на стоките. Иска се отмяна на решението и на РА в тази част.

Ответникът по тази жалба ДД"ОДОП" Пловдив, чрез юрк. Калдъшев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДД"ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил посоченият РА, с който на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по фактури на "Антъни груп СМ" ЕООД в размер на 20 823.68 лв. и на "Титан 99" ЕООД в размер на 1 679.04 лв. /общо 22 502.72 лв./ с прилежащи лихви - 2 547.05 лв., за данъчни периоди 03.12.2008 г. - 30.09.2012 г., с предмет на доставките - строителни материали, тухли, керемиди.

1. По жалбата на ДД "ОДОП" Пловдив.

Жалбата е неоснователна.

За да отмени РА, в частта му, относно отказания ДК по фактурите на "Антъни груп СМ" ЕООД, с изключение на фактура № 555/30.06.2012 г., и фактура № 200000537/16.11.2011 г., първоинстанционният съд е съобразил безспорните факти на отразяване на фактурите в дневници за продажби и справки декларации за продажби на доставчика, както и плащането по тях по банков път; взел е предвид представените в ревизионното производство и неоспорени от страна на приходните органи, подписани от прекия доставчик и ревизираното лице, приемо-предавателни протоколи, както и доказателствата за транспортиране на родово-определената стока за сметка на предходния доставчик и потвърдената от съдебно-счетоводната експертиза последваща реализация на стоки от същия вид чрез продажби, директно свързани с процесните доставки като косвено доказателство за реалност на фактурираните продажби.

И в касационната жалба не се твърди да са неавтентични приемо-предавателните протоколи, представени в ревизионното производство като доказателство за предаване на родово-определената стока. Прехвърлянето на правото на собственост върху нея става с индивидуализирането й, което става с предаването по посочения формален начин, като се има предвид, че във всеки протокол е посочен и номерът на фактурата, за която се отнася. При установеното и доказано транспортиране на стоката за сметка на предходния доставчик, неоснователно е касационното оплакване, че не била доказана транзитна продажба и че следвало да се представят приемо-предавателни протоколи, подписани от предходния доставчик и ревизираното лице. Доказателства за прехвърляне на правото на собственост по стоковата верига между предходния доставчик -прекия доставчик - ревизираното дружество са представени от самите пряк и предходен доставчици и обстоятелството, че стоката е директно транспортирана до склад на ревизираното дружество не влияе на фактическите и правни изводи. Вярно е твърдяното в касационната жалба, че последващите продажби на стока от същия вид са само косвено доказателство за реалност на процесните доставки, но освен, че така е приел и първоинстанционния съд, той обосновано е направил фактическите си изводи главно въз основа на установеното предаване и транспортиране на фактурираната стока.

1. По жалбата на ревизираното лице.

Жалбата е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на РЛ против РА, в частта му, на отказан данъчен кредит по фактура № 555/30.06.2012 г. и фактура № 200000537/16.11.2011 г., издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД и по трите фактури от м. 07.2010 г. с издател "Титан 99" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че към фактурите на "Титан 99" ЕООД РЛ не е представило убедителни съпътстващи доказателства, а по издадените от "Антъни груп СМ" ЕООД фактура № 555/30.06.2012 г., няма данни за приемо-предаване и по фактура № 200000537/16.11.2011 г., не е изяснено противоречието относно приемо-предаване и превоз, установено от приходните органи, поради което доказателствената стойност на документацията за осъществяване на сделките по цитираните фактури е разколебана. Именно предаването на родово-определената стока по тези фактури не е доказано, поради което, съдът обосновано е приел, че не е доказано реалното осъществяване на документираните данъчни събития. Този доказателствен дефицит не може да бъде преодолян с доказване на отразяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице, както правилно е приел съдът.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса Дирекция "ОДОП" Пловдив следва да заплати на ревизираното дружество разноски за касационната инстанция по компенсация в размер на 449,76 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение