Решение № 300 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2009 г.

Решение № 300 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Ружди Хамид Рушид от с. Ясеновец, общ. Разград, против решение № 47/15.07.2009 год., постановено от Административен съд - Разград по адм. дело № 49/2009 год., с което е отхвърлена, като частично неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-РЗ-4 от 30.03.2009 год. на Началника на РДНСК-Разград, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ - за премахване на незаконен строеж: "гараж, на границата с УПИ VI-663 и на уличната регулационна линия, с размери 16.10/5.80 м; ограда на уличната регулационна линия и стоманобетонова конструкция от колони, греди и плоча на ниво 3.10 м над терена, находящ се в УПИ V-663, кв. 48 по плана на с. Ясеновец, ул. "Тича" № 4, собственост на жалбоподателя. Заповедта е отменена само в частта й, досежно разпореденото премахване на плътната бетонна част от оградата, изградена на уличната регулационна линия, с височина 60 см. Решението се счита неправилно в отхвърлителната му част, настоява се за отмяна и уважаване на първоначалната жалба. От ответната страна - Началник РДНСК - Разград възражение и становище по касационната жалба не е постъпило. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението се счита обосновано и законосъобразно, сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК, е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е частично основателна - само по отношение на ажурната част на процесната ограда. В останалата си част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като в отменителната му част, като неоспорено, то вече е влязло в сила. В мотивите на решението е видим цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените в съответствие с тях изводи, отнасящи се за процесните гараж и железобетонна конструкция (колонада - тераса), се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно осъщественото от касатора строителство и по отношение на трите му самостоятелни обекта, покрива предпоставките за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за които не са налице изискуемите се строителни книжа, затова и правилно са били квалифицирани като незаконни и подлежащи на премахване. Във връзка с възраженията за запазването им, при условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съдът е изложил обосновани и правилни изводи за липсата на едната от кумулативните предпоставки на цитираната норма, досежно гаража и железобетонната конструкция, поради недопустимостта им по действалите по време на изграждането им правила и норми и по ЗУТ. Позоваването е въз основа на констатациите по к. а. от 17.03.2009 г., неоспореното заключение на назначеното по делото вещо лице и гласните доказателства, които са обсъдени с всичките им противоречия, поради което и оплакването в касационната жалба за обратното, е несъстоятелно. Гаражът, който е с двускатен покрив е изграден на около 1 м. от границата на съседния УПИ VI-663, не са налице и законовите отстояния и на последния вертикален елемент от колонадата към съседния парцел, а фактът, че на практика е изградена тераса, прилепена до жилищната сграда, в представените строителни книжа за която липсват данни да е проектирана, не возят до извод за нейната законност. Или, за тези два обекта, за които няма издадени никакви строителни книжа, не са търпими, не са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. и за които няма незавършена процедура по реда на § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ, законосъобразно административният орган е предприел премахването им, а съдът правилно е отхвърлил оспорването в тази му част. Не така стои въпросът с процесната ограда, също част от строежа, предмет на заповедта. Въз основа на декларацията и свидетелските показания, е установено изграждането й преди 1987 год., затова и с основание съдът е отменил акта за премахването й, но неправилно е разграничил отделните й части. Както вече се подчерта, решението в отменителната му за заповедта част е влязло в сила, по отношение на бетоновата 60 сантиметрова основа, заповедта следва да бъде отменена и в останалата, досежно този обект. Дали оградата е осъществена (над основата) с мрежа (за което са данните) или с желязо, което всъщност е подобрението й, установено от св. Ебазер, или напр. с дърво, се касае все за ажурна ограда, допустима по разположение, правила и норми и изградена към относимия за спора момент, определящ запазването й като търпима. Затова и в тази му част решението следва да бъде отменено. По отношение на гаража и колонадата, касационната жалба се явява неоснователна, жалбоподателят не е представил допълнителни доказателства, които да оборят правилните изводи в решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,