Решение № 524 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 572/2008 г.

Решение № 524 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 572/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения М. Б. С. за отмяна на решение № 74 от 29.05.2008 г. по внохд № 75/08 г. на Габровски окръжен съд, с възобновяване на нохд № 152/2007 г. и отмяна на потвърдената с него присъда № 39 от 26.03.2008 г. на Тревненски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Искането на осъдения С., изготвена от адв. С е на посочените в чл. 348 ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК касационни основания. Твърди се, че участието в престъплението за което е осъден не е доказано по несъмнен начин. Осъдителната присъда се основава на показанията на пострадалия, който е заинтересован от изхода на делото. Пред съда е представил разписка за платена сума с която удостоверява, че е купил дървения материал и заприходил към фирмата. Свидетелят Н. няма доказателства, че е собственик или владелец на веща, която се е намирала в неговия обект. В обвинителния акт е записано че обвиняемият е направил опит, чрез използване на МПС да извърши кражбата, без да е конкретно индивидуализирано, а в диспозитива на присъдата е посочен товарен автомобил "Скания" в Р№ Е* каквото обвинение не е предявено, и не е изменяно. В протокола от съдебно заседание е отбелязано, че на основание чл. 283 НПК са прочетени писмените доказателства имащи значение за решаване на делото, без да са конкретизирани. Не е изследвано семейното и имуществено положение на подсъдимия, с което е нарушен чл. 102, т. 3 НПК. В решението не е отговорено на част от доводите изложени във въззивната жалба. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, или бъде оправдан по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание договорният з. не се явява, както и осъденият, като уведомяват съда, че поддържат искането и делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Прокурорът дава заключение за основателност на искането, тъй като съдът не е обсъдил всички доводи на във въззивната жалба, с което е нарушил чл. 13 НПК. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 39 от 26.03.2008 г. по нохд № 152/07 г., Тревненски районен съд е признал подсъдимия Мnbsp; в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С посоченото решение Габровският окръжен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421 ал. 3 НПК и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Въззивната инстанция е обсъдила доводите във въззивната жалба отнасящи се до оспорване на приетите факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК и за да ги отхвърли като несъстоятелни са изложени съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. В мотивите на решението се съдържат достатъчно констатации и изводи относно приетите фактически положения, анализ на доказателствата и съображения по приложението на закона. В искането по същество се оспорват кредитираните от съда доказателствени източници. Тяхната достоверност не подлежи на преобсъждане и по реда на възобновяването пред касационната инстанция. И в това производство не могат да се установяват нови фактически положения, а само се проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд. При проверката на решението не се констатира, да са допуснати съществени и груби нарушения при формирането на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и фактическите и правни изводи да се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства и да противоречат на правилата на формалната логика. Въззивният съд се е занимал с авторството на деянието и е направил законосъобразния извод, че подс. С. е осъществил престъпния състав за който е бил обвинен и осъден. Изложените в тази връзка съображения са последователни и подкрепени от доказателствата по делото. След обсъждане на противоречията, изразяващи се главно в твърдяното от подсъдимия, че е станал собственик на инкриминираните дървени елементи с представената пред съда разписка, а за св. Н., че не е установено дори да е техен владелец, след като се намирали в неговия обект, са изложени съображения и от двете редовни съдебни инстанции и правилно е прието, че тази теза е защитна позиция, израз на упражненото му право на защита. От показанията на свидетеля Б, който е обработил предоставената му от Н. дървесина и складирал пред ползваната от него работилница, категорично се установява собствеността. Както е подчертано и в мотивите на решението на л. 4, абз. 1 поведението на св. Н да спре товаренето на дървените талпи, да се свърже с подсъдимия за да предотврати извозването им и уведомяването органите на МВР, след напускането на товарния автомобил от фирмата на подсъдимия, убедително сочат за действия на собственик. По делото са събрани и други гласни доказателства за знанието на подсъдимия, че талпите не са негови, нито на св. Б., а са на св. Н. При кредитиране показанията на последния като последователни и логични за произхода на представената от подсъдимия разписка, основателно е отхвърлено твърдението, че описаните в нея 300.00 лв.са за плащане на процесния дървен материал. При установените факти, материалният закон е приложен правилно. Вярно е, че преди приключването на съдебното следствие пред Районният съд с определение е отразено, че на основание чл. 283 НПК са прочетени писмени доказателства по делото, имащи значение за неговото решаване. От защитата не е искано допълване на съдебния протокол по реда на чл. 312 НПК за тяхното конкретизиране. Очевидно, че писмените доказателства са били известни, след като са коментирани от защитата на подсъдимия в пледоарията пред съда. След отказа на подсъдимия да декларира семейното си и материално състояние на (л. 55 от дозн.), разследващия орган не е имал задължението да ги обследва допълнително, както е посочено в искането, след като престъплението за което е обвинен не предвижда имуществени санкции като гроба и конфискация на имущество. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен рег. номер, марка и собственост на товарният автомобил на който е бил натоварен откраднатия дървен материал. В диспозитива достатъчно ясно са маркирани елементите от състава на престъплението и не е необходимо това да бъде отново изписано. Не са допуснати нарушения, които да са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Поради това няма причини за възобновяване на съдебния акт по реда на възобновяването с неговото оправдаване, или връщане на делото в предишен процесуален стадии. Не са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и затова искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,