Решение № 456 от 13.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1449/2014 г.

Решение № 456 от 13.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1449/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. В. М. Л. от [населено място], обл. В., чрез неговия защитник - адвокат М. Д., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 281/2014 г. Твърди се, че определеното наказание от второинстанционният съд е явно несправедливо, като се иска неговото намаляване. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 212/12.06.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е изменил присъда № 3/28.01.2014 г., постановена по нохд № 1/2014 г., на Врачанския окръжен съд, като е увеличил наложените на подс. В. М. Л. наказания - лишаване от свобода на четири години и четири месеца, а лишаването от право да управлява МПС на шест години и шест месеца, приспадайки времето през което е бил лишен от това право по административен ред. По жалбата на подс. В. Л., за явна несправедливост на увеличените по размер наказания от въззивният съд: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо според жалбоподателя несправедливост на увеличеното наказание, е основателно. Въззивният съд в мотивите си, е изложил подробни съображения, защо не е споделил извода на решаващия съд относно размера на наказанията. От своя страна, настоящата инстанция счита, че са неточни изводите му за наличие на превес на отегчаващите вината обстоятелства и от там за увеличаване на наказанията в посочените от него размери. По делото е безспорно установено, че подс. Л. е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, изразява самокритичност и съжаление за случилото се. Като отегчаващо вината обстоятелство правилно е отчетено грубото нарушаване на правилата за движение по пътищата, като предишните административни провинения са без съществена тежест, поради липсата на пряка връзка с конкретиката на деянието. С оглед на това очевидно е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и размера на наказанието следва да бъде определен под средния предвиден в закона размер. Поради тази преценка, съставът на ВКС счете, при условията на чл. 54 НК, че то следва да бъде от пет години лишаване от свобода, /т. е. 60 месеца/ и при съобразяване с разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с 1/3, което се равнява на 20 месеца, като окончателно определеното след редукцията наказание лишаване от свобода, е с продължителност от три години и четири месеца. Продължителността на лишаването от правоуправление следва да е с тази на наказанието лишаване от свобода, т. е. пет години, поради влиянието върху нея на същите обстоятелства и изключването му досежно редукцията съобразно чл. 58а, ал. 5 НК. Касационната инстанция счита, че така определеното по размер наказание, се явява справедливо и съобразено с данните по делото, за обществената опасност на деянието и личността на дееца и в най пълна степен ще постигне целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. В посоченият по-горе смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение