Решение № 17584 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2019 г.
ВАСI отделение20.12.2019 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4129/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11081/2018 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА Сдружение "Спортен клуб Пулс-София" – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 8 647,03 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17584 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Спортен клуб Пулс-София" – гр. София срещу решение № 4129/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11081/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № Р-22221717001367-091-001/15.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1326/30.08.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 547 785,29 лв. и лихви – 63 918,07 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът изцяло е преповторил констатациите и изводите на органите по приходите в ревизионния доклад и акт, както и на решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София, като напълно тенденциозно е дал превес единствено на твърдения от ответника, без да обсъжда всички представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство и в съдебно заседание аргументи и доказателства. Основното оплакване в касационната жалба се свежда до приетото и от органите по приходите и от съда, че приходите от членски внос на клуба в действителност представляват приходи от стопанска дейност, като според касатора това твърдение и краен извод не се базират на годни доказателства и са в очевидно противоречие с безспорни факти. В тази връзка жалбоподателят в настоящата инстанция възразява, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК, поради което и фактическите констатации на органите по приходите не се ползват с презумпция за вярност до доказване на противното, както и че в съответствие с чл. 170 АПК в тежест на органите по приходите е било да установят и докажат всички основания, въз основа на които определят задълженията на лицето, но съдът при постановяване на решението си не се е съобразил с това оплакване. Касационният жалбоподател обжалва решението и поради това, че нито в административното, нито в съдебното производство не е извършен анализ от органите по приходите и от съда или са ангажирани доказателства, разкриващи характера на отношенията между сдружението и неговите членове и от които да бъде установено, че този характер е търговски или стопански. Относно събраните в хода на ревизионното производство четири писмени обяснения от членове на клуба, установяващи, че членовете на сдружението са повече от 7 000 според касатора те не установяват релевантни факти, както и приемането, че дейността е "търговска" или "стопанска" не е обосновано и не се базира на никакви критерии и същото не е доказано по никакъв начин в рамките на административното и в съдебното производство. Твърди се, че нито Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), нито Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) задължават сдруженията или спортните клубове да извършват конкретни и специфични дейности, които да удостоверят, че дейността им е нестопанска. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил и други доказателства, сочещи за извършваната от сдружението нестопанска дейност съобразно устава, ЗЮЛНЦ и ЗФВС, както и органите по приходите и съдът напълно са игнорирали доказателства за осъществени от клуба мероприятия, като в хода на съдебното производство в съдебно заседание на 15.05.2019 г. е представен опис на множество мероприятия и инициативи, проведени от сдружението. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че няма правно основание отчетеният резултат от нестопанската дейност да сдружението да се приеме за "счетоводен финансов резултат" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО. Възразява се, че доказателства, събрани извън хода на ревизията са недопустими и трябва да се изключат от преписката, като в тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. Касаторът твърди, че не е правилно платеният членски внос от членовете на сдружението да представлява задължение, произтичащо от самото членствено правоотношение да се третира като получен от сдружението приход от реализирана дейност по чл. 1 ТЗ или от "стопанска дейност", както се сочи от органите по приходите, както и че приходите от членски внос, който сдружението получава, се събират от членовете на сдружението на основание чл. 21, ал. 3 ЗЮЛНЦ, което е основно членствено задължение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Милева, както и в представената от нея писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Калоферова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 299 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт, с който на Сдружение "Спортен клуб Пулс-София" – гр. София са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 547 785,29 лв. и лихви – 63 918,07 лв., първоинстанционният съд е приел, че т. нар приходи от членски внос представляват всъщност приходи от стопанска дейност, поради което законосъобразно приходните органи на основание чл. 78 ЗКПО са начислили корпоративен данък. Съдът е установил, че сдружението е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза съгласно ЗЮЛНЦ с предмет на дейност – развитие, практикуване и администриране на културизма и фитнеса на местно и национално ниво на територията на Република България. Установено е от решаващия съд, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Устава на сдружението, Общото събрание на членовете-спортисти се свиква на заседание от УС не по-рядко от веднъж годишно, но от доказателствата по делото не се доказва такива не са провеждани. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че в замяна на членския внос лицата са получавали единствено достъп до ползването на услуги. Според съда сдружението само формално е изпълнявало изискванията на ЗЮЛНЦ, докато на практика е извършвало търговска дейност по предоставянето на услуги, прикрита като членство в юридическо лице с нестопанска цел, като осъществяваната от спортния клуб дейност е източник на регулярен и постоянен доход, а цените на услугите са определени на пазарен принцип. Въз основа на така констатираното съдът е приел, че приходите от членски внос за 2015 г. и 2016 г. следва да бъдат определени като приходи от стопанска дейност. В тази връзка се сочи в обжалваното решение, че за извършването на услугите жалбоподателят е сключил споразумения с "Бънч" ЕООД, "Естим" ЕООД, "Айкомент" ЕООД, "Аксис Комюникейшън" ЕООД и "Стейбълком" ЕООД – всички свързани лица със сдружението. Съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че посочените дружества не са имали кадрова и техническа обезпеченост да извършат посочените услуги. За неоснователно е прието от съда възражението на жалбоподателя, че писмените обяснения на членове на клуба, са недопустими доказателства, тъй като според съда те са събрани в хода на извършените проверки и са изцяло в предоставените на органите на ТД на НАП – София правомощия, поради което няма законова пречка същите органи са се позовават на резултатите в хода на тези проверки. Въз основа на горното решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че Сдружение "Спортен клуб Пулс-София" – гр. София е регистрирано по ЗЮЛНЦ през 2012 г., като осъществява своята дейност в обществена полза в областта на физическата култура. В тази връзка още в хода на ревизионното производство от сдружението е изискана книга на всички членове на спортния клуб на основание чл. 30, ал. 2 от Устава му. Представен е регистър на членовете на клуба, но той не дава конкретна информация за тях, нито за периода на членството им. Първоинстанционният съд подробно е описал относимите към правния спор факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи в подкрепа на констатациите на ревизионния акт. Това не означава, че е преповторил тези констатации, както се твърди в касационната жалба, а е изложил собствени мотиви след преценката на събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че приходите от членски внос на сдружението за 2015 г. са в размер на 1 123 729,44 лв. по кредита на с/ка 712 "Приходи от членски внос" и по кредита на с/ка 721 "Лихви" – 0,02 лв. За 2016 г. приходът от членски внос по кредита на с/ка 712 е в размер на 4 051 328,02 лв. Установено е също така, че и за двете ревизирани години сдружението е подало нулеви ГДД по чл. 92 ЗКПО. При положение, че въпреки поисканите от органите по приходите в ревизионното производство доказателства за членовете на клуба, представеният регистър не дава конкретна информация за тях и периода на членството им, затова и изводите и на приходните органи и на първоинстанционния съд, че отчетените приходи от членски внос представляват прикриване на приходи от стопанска дейнос, са законосъобразни. Освен това при поискване от ревизиращите органи, сдружението не е представило доказателства за проведени съгласно чл. 30 от Устава му Общи събрания, поради което отново не е установен членския състав на спортния клуб и затова констатациите им правилно са възприети от решаващия съд, че са налице регулярни приходи, които носят постоянен доход на сдружението, а цените на услугите срещу членския внос са определени на пазарен принцип, поради което последните правилно са определени като приходи от стопанска дейност. Установено е също така от ревизиращите органи, че всеки член на сдружението заплаща членски внос в зависимост от вида на членството му, както и че срещу платения членски внос т. нар. членове получават карта с чип за достъп до местата, където се извършват услугите. Не е опровергана от касационния жалбоподател и констатацията, че членският внос е определян на пазарен принцип и в зависимост от периодичността на посещение в спортните зали, което правилно и ревизиращите органи и съдът са приели, че се касае до извършване на стопанска дейност, от която сдружението получава приходи, прикриващи ги с т. нар членски внос. От извършените насрещни проверки на част от членовете на клуба, същите са обяснили, че общата че общата членска маса е около 7 000 души. От данните по делото не се установява да са провеждани Общи събрания съгласно Устава на сдружението, в което да участват членовете на клуба – 7 000 души, но доказателства за такава членска маса не е ангажирана от сдружението, въпреки че такава е изисквана от ревизиращите органи в хода на ревизията. Относно сключените от сдружението споразумения с Бънч" ЕООД, "Естим" ЕООД, "Айкомент" ЕООД, "Аксис Комюникейшън" ЕООД и "Стейбълком" ЕООД, които са свързани лица с касатора за извършване на услуги – боди тъмп, ТапАут, кросфит, комбинирана гимнастика, бокс, стречинг, бокс начинаещи, пилатес, спининг, степ аеробика и др., не са ангажирани никакви доказателства за реалното им извършване от посочените свързани с сдружението търговски дружества. В представените по делото ревизионни актове на посочените търговски дружество също е направена обоснована констатация, че са получили парични преводи от сдружението, без реално да са извършвали каквито и да е било услуги, поради което договорените в споразуменията сделки са с цел избягване на данъчно облагане – аргумент от чл. 15 и чл. 16, т. 1 ЗКПО. Освен посочените по-горе споразумения правилно приходните органи, а впоследствие и съда не са признали разходите по фактури, издадени от "Пи Енд Маунтинг" ЕООД през 2016 г. с предмет "предоставяне на хотелски услуги за провеждане на спортни мероприятия" поради това, че не са свързани с дейността на сдружението и затова на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и 2 ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата от 698 592,50 лв. предвид, че процесните доставки доказват извършването на стопанска дейност. Представените справки в съдебното производство за проведени спортни мероприятия и инициативи не променят горните изводи, подкрепящи тезите и на приходните органи и на първостепенния административен съд, тъй като описът без да е подкрепен с конкретни доказателства, не представлява доказателство, че посочените мероприятия са действително проведени. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск Калоферова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 8 647,03 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От юриск. Калоферова е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции по 17 299 лв. за всяка една от тях. Възнаграждението в размер kа 8 647,03 лв. е изчислено при главница 547 785,29 лв. и лихви – 63 918,07 лв. и е съобразено с чл. 8, ал. 1, т. 5 от цитираната Наредба. Освен това с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което е недопустимо повторно такова да се присъжда и с настоящето решение за същата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение