Решение № 5052 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Костова, от гр. София, против решение 2238/04.04.2022 г., постановено по адм. дело 5313/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РА-30-241/02.03.2021 г. на главния архитект на Столична община за премахване на незаконен строеж. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Костова срещу заповед РА-30-241/02.03.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж: три броя надстройки върху покрив на жилищна сграда пристройки към ателие 24 на кота +11.6 м (позиции 1-3 от окомерна скица към констативния акт), находящ се в жилищна сграда с кафене, магазини, ателиета и гаражи в ПИ с идентификатор 68134.1933.1161 по КККР (УПИ III-1160, 1161), кв. 75, м. Манастирски ливади-запад по плана на гр. София, район Витоша, както и да приведе строежа съгласно одобрените към разрешение 519/20.10.2004 г. на главния архитект на район Витоша СО инвестиционни проекти. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно и жалбоподателката е осъдена да заплати на Столична община направените разноски за първоинстанционното производство. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК и след надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че описаните в заповедта два броя пристройки и навес, изградени на покрива на съществуващата сграда, функционално свързани със собственото на Костова ателие 24, находящо се на IV етаж, не носят белезите на преместваеми обекти, а представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който поради липсата на одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 ЗУТ и издадено въз основа на него разрешение за строеж - чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е незаконен. Приема, че не са налице предпоставките за търпимост превид времето на изграждането му (2010 г. - 2015 г.), поради което обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед, разпореждаща премахването му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касационната жалбоподателка доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради лишаването й от пълноценно участие в процеса са неоснователни. В касационната жалба се твърди, че не й е дадена възможност да ангажира допълнителни доказателства като доведе свидетели и поиска назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи, че разпоредените за премахване съоръжения не представляват незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а преместваеми обекти съгласно § 5, т. 80 ДР ЗУТ срещу сняг, дъжд и други неблагоприятни явления, причиняващи щети както в собственото й ателие, така и на апартаментите, разположени на етажа под плоския покрив. С определение от 22.06.2021 г. административният съд насрочва делото в открито съдебно заседание на 20.09.2021 г. и указва на жалбоподателката, че носи доказателствената тежест за установяване на твърдението си относно характера на изграденото строителство като преместваем обект, като дава възможност на страните в 14-дневен срок да формулират задачи за вещото лице за изясняване на този въпрос. Видно от приложените по делото съдебни книжа жалбоподателката е търсена многократно в различни дни и в различен времеви диапазон на посочените от нея адрес в гр. София и телефонен номер, но не е осъществена връзка по нито един от изброените начини. Съобщение с приложените към него призовка и определение е изпратено по електронен път на заявената пред административния орган електронна поща [електронна поща], на 16.08.2021 г. Съобщението се счита за редовно връчено по силата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 АПК в първия ден след изтичането на срока за изтеглянето му, а именно на 24.08.2021 г. Въпреки това съдът в открито съдебно заседание, проведено на 20.09.2021 г., не дава ход на делото поради нередовното призоваване на жалбоподателката и отлага същото. След извършена служебна справка в Национална база данни "Население", е установено, че постоянният и настоящ адрес на Костова съвпадат с този, на който вече е търсена и не е открита. Разпоредено е ново призоваване за насроченото на 15.11.2021 г. открито съдебно заседание на същия адрес и по телефона. От съдебните книжа по делото се установява, че жалбоподателката е търсена многократно по двата способа, но връзка с нея не е установена. На проведеното на 15.11.2021 г. открито съдебно заседание делото отново е отложено поради нередовното й призоваване. Уведомление за насрочването му за 07.02.2022 г. е залепено на входната врата на адреса на жалбоподателката на 25.11.2021 г. с указания за получаване на съдебните книжа в едноседмичен срок. Призовката е връчена лично на Костова в деловодството на съда на 30.11.2021 г. На 04.02.2022 г. жалбоподателката подава молба за отлагане на делото поради заболяване. С разпореждане на заместник-председателя на съда от същата дата делото е пренасрочено за 07.03.2022 г. по причини, независещи от страните. От приложените по делото доказателства се установява, че на входната врата на адреса на жалбоподателката е залепено уведомление за пренасрочване на делото, което не е потърсено от нея. До проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2022 г., на което е даден ход на делото, Костова не проявява процесуална активност и не прави доказателствени искания въпреки изрично дадените с определението от 22.06.2021 г. указания в тази насока, за които е надлежно уведомена. Делото отново е отложено, като съдът предоставя последна възможност на страната да посочи и ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и във връзка с указаната доказателствена тежест, от която тя не се възползва. При тези данни настоящият състав приема, че жалбоподателката не е била лишена от възможността да участва в процеса и да защити правата и интересите си, противно на твърденията в касационната жалба. Изводите на съда по отношение на квалификацията на обектите, предмет на оспорения административен акт, са основани на събраните от административния орган доказателства. Правилно е заключението, че констатациите в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, надлежно връчен на адресата му, не са оборени в хода на съдебното производство. Изградените обекти, описани в обстоятелствената част на заповедта, издадена въз основа на констативния акт, са определени като незаконен строеж, състоящ се от две пристройки и навес, изпълнени в периода 2010 г. 2015 г., изградени на плоския покрив на сградата, които са приобщени към ателие 24, собственост на жалбоподателката. Пристройките по позиции 1 и 2 от окомерната скица към констативния акт са с размери съответно 5,40 м х 2,70 м и височина до 3,00 м и 3,00 м х 3,50 м и височина до 3,00 м, с дървена конструкция, ограждащите стени са от OSB плоскости, положена е външна изолация и е монтирана дограма прозорци и врати, покривът е от дървени плоскости, покрит е с хидроизолационен материал и на него са монтирани улуци. Захранени са с ел. енергия и са функционално свързани със собственото на жалбоподателката ателие посредством врати. Навесът с размери 3,00 м х 4,00 м и височина до 3,00 м, е с дървена конструкция, стъпва върху съществуващ борд посредством дървени колони, захванат е за фасадната стена на ателие 24 с болтове и метални планки и е покрит с хидроизолационен материал. Направеното от органа описание на обектите като параметри, разположение, материали, от които са изпълнени и начин на свързаност с ателие 24 не е оспорено от жалбоподателката. Оспорена е квалификацията им като строеж с твърдения, че се касае за преместваеми защитни съоръжения, изградени в обща полза и служещи за опазване на сградата. Законосъобразен е изводът на съда, че констатираните от административния орган пристройки и навес представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За преценката относно техния характер предвид безспорното им установяване като местоположение и параметри не е необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза. Тези обстоятелства не подлежат на доказване и със свидетелски показания, допускането на които е поискано от жалбоподателката в подаденото до съда оспорване срещу заповедта. Въпросът дали констатираното строителство носи белезите на строеж или на преместваем обект е правен, като отговорът му е обусловен от установените негови технически характеристики и предназначение. В случая жалбоподателката не твърди, че констатираните надстройки са с разпопожение и параметри, различни от описаните в констативния акт и в оспорената заповед, както и не оспорва функционалната им свързаност с ателието, нейна собственост, а единствено посочва, че от органа не е установен начинът на закрепване на пристройките по позиции 1 и 2, съответно - навесът по позиция 3 не представлява трайно съоръжение. Правилно при определянето на характера на установеното строителство и квалифицирането му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ съдът изхожда от неговите характеристики, местоположение и предназначение. В случая се касае за две пристройки и навес, функционално свързани към ателие 24, което изключва квалифицирането им като преместваеми обекти съгласно § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Независимо от начина, по който са прикрепени към плоския покрив на сградата, те по своето разположение и предназначение (приобщени към самостоятелен обект - ателие с функции за индивидуална творческа дейност) не попадат в обхвата на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За изграждането им са необходими строителни книжа одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито в случая липсват, което ги определя като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид времето на построяването им след 2009 г., когато сградата е въведена в експлоатация, са неприложими хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1- ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решението си при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касатора основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение