Решение № 10190 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, против Решение 2851/26.04.2024 г. на Административен съд София - Град, постановено по адм. д. 7542 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е прогласена нищожността на РА Р - 22221022006857 - 091 - 001/20.04.2023 г., издаден от О. Г. - възложил ревизията и М. Б. - ръководител нва ревизията, потвърден в оспорената му част, на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.03.2022 г. с Решение 887/28.06.2023 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП. Със съдебното решение са присъдени разноски в в размер на 6310 лева и е изпратена преписката на изпълнителния директор на НАП за администриране и произнасяне съобразно мотивите на решението. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Отделните оплаквания са конкретизирани в КЖ. Позовава се на практика на ВАС. Прилага като писмени доказателства писмо изх. М - 24 - 39 - 75#1/17.04.2024 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, докладна записка НАП, Указание 20 - 00 - 70/29.04.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, Запаовед З - ЦУ - 1659/05.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, Заповед РД - 01 - 287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, Докладна записка 93 - 00 - 5429/03.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, Доклад 93 - 00 - 2957/01.07.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП. Моли чрез процесуален представител за отмяна на съдебното решение, връщане делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, присъждане на разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответникът по КЖ - Ц. Й. Я. с адрес в гр. София, [жк], [улица], я е оспорил с доводи, изложени от адвокат - пълномощник в писмен отговор. Счита, че в първоинстанционното решение липсват мотиви, касателно материалната законосъобразност на РА, поради което касационната съдебна инстанция не следва да се произнася по съществото на спора. Обосновава се обаче с издаден РА, на същото основание и с идентични мотиви, на съпруга Я. Я., който е бил отменен от състав на ВАС по адм. д. 3275/2024 година. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ, т.к. решението на АССГ е в противоречие с риетото от ВАС в ТР 3/2025 г. по тд 2/2024 година. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и валидносттта на процесното съдебно решение, прецени КЖ като допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 2022006857 - 020 - 001/23.11.2022 г., изменена със ЗВР Р - 22221022006857 - 020 - 002/01.03.2023 г., двете издадени от О. Й. Г., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, е възложено извършването на ревизия на Ц. Й. Я., за определяне на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 23.03. до 30.04.2022 година. Срокът за извършване на ревизията е до 09.03.2023 г., като съгласно Заповед З - ЦУ - 1997/04.11.2022 г. са определени органите по приходите, за които да не се прилагат правилата по чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК. В Заповед З - ЦУ - 2181/22.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, е посочено, че служителите на ТД на НАП, описани в първата заповед, издадена на основание чл.12, ал.6 ЗНАП, осъществяват производствата по данъчен осигурителен контрол относнсо лицата, отбелязани в приложение към цзаповедта, за които компетентна ТД, съгласно чл.8 ДОПК, е ТД на НАП - София. В Заповед З - ЦУ - 1997/04.11.2022 г., в раздела относим към ТД на НАП - Варна, са включени О. Й. Г. - в случая орган, възложил ревизията, и М. А. Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна. Съответно със Заповед РД - 01 - 864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП - София, са определени служителите, изпълняващи функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, за които съобразно Заповед З - ЦУ - 1997/04.11.2022 г., не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК. В нея под номер 5 е записан О. Й. Г. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. За резултатите от ревизията е съставен РД, а ревизията е приключила с издаването на процесния РА. Административният съд се е мотивирал, че всяка некомпетентност води до нищожност. Анализирал е разпоредбите на чл.8, ал.1, т.1, чл.12, ал.6, чл.112, ал.2, т.2 ДОПК. Посочил е, че процесната ЗВР е издадена от началник сектор "Ревизии" - Варна в ТД на НАП по отношение на ФЛ с постояне адрес в гр. София, откъдето е направен извод, че административният орган не е разполагал в случая с необходимата компетентност. Посочено е още, че законът не допуска изпълнителният директор на НАП да упълномощава заместника си с правомощието да определя лица, които да възлагат ревизия за всяко лице и за всички видове задължения, за отговорности за данъци и осигурителни вноски. Според съда, законът не допуска и възможносдтта заместник изпълнителният директор да рехвърля компетентност с каквато той не разполага, а само му е прехвърлена по силата на делегация. Съдът е прогласил нищожността на оспоренит РА. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото трябва да бъде отменено, а делото да се върне в друг състав на административния съд за ново разглеждане по съществото на спора. Относимо към разрешаването на правният спор е приетото от ВАС в негово ТР 3/26.06.2025 г. по т.д. 2/24 година, а именно: заключителният акт в ревизионното производство, образувано по възлагане от орган по приходите от ТД, различна от компетентната по чл.8 ДОПК, който е определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл.10, ал.9 ЗНАП и чл.12, ал.6 ДОПК, е валиден. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ, предвиждаща, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В подкрепа на този извод, са приложените от касатора доказателства. Решението на административният съд трябва да бъде отменено, след което делото да се върне за ново разглеждане. Разноски: С оглед на резултата по делото искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и включва юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 12129 лева и държавна такса - 541 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение