Решение № 597 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против решение 6381 от 16.07.2024 г., постановено по адм. д. 323/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Д. А. К. в писмен отговор по касационната жалба и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив отменя по жалбата на Д. А. К. заповед 8121К-1477/09.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл. 197, ал.1, т.6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (т.т.19, т. 76, б. д и б. е и т. 77, б. б и в от Етичния кодекс) и чл. 203, ал. 1, т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач V степен в група Криминална полиция към районно управление (РУ) Стамболийски при ОДМВР - Пловдив . С решението Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати и направените по делото разноски в размер на 910 (деветстотин и десет) лв. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но същата е в противоречие на материалния закон и е необоснована. Констатира, че няма спор по описаната фактическа обстановка между страните, а спорът се свежда до интерпретацията и оценката на фактите. Сочи, че от описаната в заповедта фактическа обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение. Посочва, че към 24.07.23 г., всички събития, генерирали по-късно общественото недоволство от убийството на М. и напускането на страната от лицето Б., вече са се били случили, тъй като каквито и действия да са били извършени в този период от време от страна на органите на полицията и в частност от страна на К., това обществено недоволство, обективирано в различни медийни публикации и организирани протести, с което е мотивирана в заповедта загубата на обществено доверие в полицията, несъмнено е щяло да се прояви и то не като резултат от действията на К.. Сочи, че дали и доколко така извършеното от Д. К., в качеството му на разузнавач в група криминална в РУ-Стамболийски е най-доброто и дали са налице пропуски в организацията е въпрос, на който, какъвто и отговор да се даде при така установените факти, не може да обоснове сам по себе си извършването на тежко дисциплинарно нарушение от категорията на вмененото, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят не е извършил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т.13 - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата от ЗМВР, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК. Законосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Дисциплинарното наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина. Фактическия състав на цитираната норма изисква извършване на деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и едновременно с това, тези деяния трябва да водят да уронване престижа на службата. Под уронване престижа на службата се има предвид такова установено поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Достатъчно е поведението да бъде от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи - Тълкувателно постановление 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 4/2007 г., което не е загубило задължителната си сила по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и е приложимо спрямо действащите норми на ЗМВР, съответстващи на отменените тълкувани разпоредби на ЗМВР (отм.). Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. В процесната заповед е посочено, че с деянието си К. е нарушил: т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява , т. 76 Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприема следните действия: б. д - успокоява ги и ако е необходимо, оказва съдействие за решаване на най-належащите им проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение или произшествие и б. е работи съвестно по конкретния случай и информира пострадалите за неговото развитие , т. 77 В отношенията си с пострадалите от престъпления или произшествия държавният служител: б. б не допуска дискриминация или привилегировано отношение и б. в не показва лично отношение и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент или произшествие от Етичния кодекс, с които деяния е прието, че е уронил престижа на службата. Видно от мотивите на заповедта К. е наказан за действия и бездействия, за периода от 24.07.2023 г. до 26.07.2023 г., създали впечатление у роднините на Д. М., че се касае за умишлено забавяне на разследването и покровителство от страна на полицейските служители на съпричастните към убийството на М. лица. От установената по делото фактическа обстановка съдът правилно приема, че с действията си като полицейски служител Д. К. не е извършил вменените му от административния орган във вина нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по никакъв начин не уронва престижа на ведомството, поради което са правилни направените изводи, че не са събрани доказателства, обосноваващи извод за осъществяване фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и посоченото поведение на служителя не осъществява съставите на нарушенията на служебната дисциплина, всяко от които, ако е доказано е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарна санкция. От свидетелските показания приобщени по делото се установява, че К. е предприел всички възможни действия по разкриване на криминалното деяние във възможно най-кратки срокове. Правилно съдът приема, че породеното недоверие към работата на полицията не е обусловено от отношението на К. към близките на убитото момче, а от спонтанните човешки емоции от загубата на близък човек, която е невъзратима. Следва да се посочи, че голяма роля за масовото отразяване на случая като такъв с негативна оценка са имали и медиите, дали широко поле на изява на майката на убития, представила случващото се единствено от нейна гледна точка без по случая да е подходено обективно и безпристрастно, поради което правилно съдът приема, че твърдението за уронване престижа на службата е провокирано от различни публикации, а вида на наказанието уволнение е определено под натиска на общественото мнение, а не при обективен и безпристрастен анализ на доказателствата. По делото няма доказателства действията на наказания служител да са станали обществено достояние и по този начин да са уронили престижа на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР в случаите когато са извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания, поради което правилно съдът е заключил, че при издаване на оспорваната заповед е нарушен процесуалния закон, тъй като в случая дисциплинарно наказващият орган приема, че служителят К. извършва няколко отделни нарушения, но не посочва наказание за всяко от тях, а с диспозитива на оспорената заповед налага едно наказание уволнение" като по този начин нарушава правилата за индивидуализация на наказанията. Следва да се отбележи, че е допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно която разпоредба при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая при налагане на наказанието, ДНО не отчита тежестта на нарушението и липсата на настъпили от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата на МВР, а именно, че не е допуснал действия, които да уронят престижа на службата. Цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че служителят е бил награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. Тези факти само са констатирани, но не са коментирани и не са съобразени, поради което наложеното наказание не съответства на целта на закона и на изискването за съразмерност по чл.6 АПК. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд Пловдив постановява решение в съответствие със закона. Решението не е необосновано. Съдът не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника и на основание чл. 143, ал.1 АПК следва да се осъди Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. А. К. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв. (хиляда деветстотин и двадесет лева), съобразно представените по делото писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 17.09.2024 г. и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,