Решение № 5740 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба на А. А. М., гражданин на Сирия, с адрес гр.Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв.Е. Станчева, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 7152 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 3334/25г., с което е оставено в сила решение № 2447 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело № 11544/2024 г. на Административен съд София град, първо отделение, 64-ти състав. В молбата се твърди, че с Решение № 6611 от 31.05.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците му е отнет предоставения хуманитарен статут с решение № 6262/30.03.2023г. Твърди, че за него са възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са му били известни и които съставляват основания за отмяна по чл.239,т.1 АПК. Като такива сочи писмо № М – 11431/20.11.2025г. на Държавна агенция „Национална сигурност“, според което за него - А. А. М. няма информация, че представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС не възразява да му бъде предоставена международна защита. Твърди още, че към настоящия момент са разкрити нововъзникнали обстоятелства, свързани с приложението на чл.4,ал.3 ЗУБ, като според информация по отношение на етноса [етническа принадлежност], към които принадлежи и той, е налице геноцид, етническо прочистване и разселване. Като нови доказателства се представят 1цитираното писмо и 2бр. справки от информационни източници. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл.239,т.1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм.д. № 3334/25г. със законните от това последици. Ответният по молбата председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Е. Хичовски взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 7152 от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 3334/25г., Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е оставил в сила решение № 2447 от 23.01.2025г. на Административен съд София град, първо отделение, 64-ти състав, постановено по адм. дело № 11544/2024 г. С последното решение е отхвърлена жалбата на А. А. М. срещу решение № 6611 от 31.05.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците с което му е отнет предоставения хуманитарен статут. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл.239,т.1 от АПК - се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такива се сочат писмо № М – 11431/20.11.2025г. на Държавна агенция „Национална сигурност“, според което за него - А. А. М. няма информация, че представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС не възразява да му бъде предоставена международна защита и справки от информационни източници относно положението на кюрдите в Сирия. Съгласно чл.239,т.1 АПК, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови,т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, касационната инстанция е приела, че спорът между страните е дали са налице законовите условия на чл.17,ал.4 ЗУБ за отнемане на хуманитарния статут поради наличие на предпоставки по чл.12,ал.2 или. Чл.13,ал.1, т.6 и: от същия закон. С решението си касационната инстанция е приела, че касаторът А. А. М. /сега молител в настоящето производство/ е бил привлечен е като обвиняем са престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК, и е сключил е споразумение с Районна прокуратура - Костинброд, одобрено от Районен съд – Сливница по НОХД № 769/2023 г., по силата на което му е наложено наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години и му е наложена глоба. Прието е още, че за това престъпление, съгласно нормата на чл. 281, ал. 2 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и то е „Тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУБ предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7, като актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ, според която хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Добавено е, че въз основа на фактическите установявания по делото правилно е преценено, че в случая се касае не за предположение за извършване на такъв вид престъпление, а за доказано деяние, за което е наложено наказание в предвидения в чл. 281, ал. 2 НК размер, макар и отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, като в хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ органът не дължи преценка дали чужденецът представлява опасност за националната сигурност, защото такава преценка се извършва при прилагане на чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. При това положение обстоятелството дали чужденецът представлява опасност за националната сигурност е неотносимо към издаденото Решение № 6611 от 31.05.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците му е отнет предоставения хуманитарен статут, поради което представеното писмо № М – 11431/20.11.2025г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ не е от значение за спора. По същите мотиви неотносими към спора са и представените справки от информационни източници относно положението на кюрдите в Сирия. Следователно не са налице основанията за отмяна по чл.239,ал.1 от АПК и направеното искане на А. А. М., гражданин на Сирия, с адрес гр.Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв.Е. Станчева, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 7152 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 3334/25г., с което е оставено в сила решение № 2447 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело № 11544/2024 г. на Административен съд София град, първо отделение, 64-ти състав, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн.чл.244 от АПК във вр. с чл.239,т.1 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,