Решение № 6839 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2013 г.

Решение № 6839 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Илиан Илианов Георгиев, от гр. София срещу решение по протокол № 3 от 24.01.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което жалбоподателят е отстранен временно от длъжността - прокурор във Военно - окръжна прокуратура - гр. София, до приключване на водените срещу него наказателни производства - н. о. х. д № 420/2012 г. по описа на Военен съд - гр. Пловдив и досъдебно производство № 085 - Сл - I 4/2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен. Жалбоподателят претендира, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяването му за предприетото производство по чл. 230 от ЗСВ. Посочва, че искането на Главния прокурор за временното му отстраняване от длъжност е ненадлежно включено в дневния ред на ВСС като производството е приключило с необявено на страницата на органа решение. Излага твърдения за незаконосъобразност на оспорвания акт и поради несъобразяване на презумпцията за невиновност. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез юрисконсулт Карагонова - Данова изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че временните отстранявания и всички въпроси, касаещи наказателните производства на магистрати не се публикуват на страницата на Висшия съдебен съвет по етични съображения. Приема, че дори и да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила същите са несъществени, за да обосноват незаконосъобразност на атакуваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна и при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, създаващи правила за обжалване на решенията на ВСС, взети на основание чл. 230, ал. 1 от същия закон. Съдът обаче не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането - чл. 127, ал. 2 от АПК. Поради това следва да се приеме, че решението на ВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. По делото е установено, че с искане рег. индекс 11-03-027 от 18.01.2013 г. Главният прокурор на Република България е поискал от Висшия съдебен съвет на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ временно да отстрани от длъжност Илиан Илианов Георгиев - прокурор при Военноокръжна прокуратура - София за извършени престъпления по чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), по които има висящо производство - н. о. х. д № 420/2012 г. по описа на Военен съд - гр. Пловдив и за извършени престъпления по чл. 387, ал. 1 НК, чл. 339, ал. 1 НК, чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, по които има висящо досъдебно производство № 085 - Сл - I 4/2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен. Като основания за искането са посочени чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и обусловената от висящите наказателни производства несъвместимост с определените от закона функции на прокурор. Искането е разгледано на заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.01.2013 г., в съответствие с предварително предложения дневен ред от председателстващия, изпратен до членовете на колегиалния орган на 21.01.2013 г. В обявения дневен ред на интернет страницата на ВСС обаче точка 1, която касае процесното искане и точка 2, която касае искане за отстраняване на друг магистрат не са публикувани. Не е публикувано и решението по протокол № 3 от 24.01.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което жалбоподателят е отстранен временно от длъжността - прокурор във Военно - окръжна прокуратура - гр. София. В административната преписка има данни за уведомяването му за приетото решение, но липсват доказателства за уведомяването му за започналото производство по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. Страните не спорят, че срещу Илиан Илианов Георгиев има висящи наказателни производства за извършени престъпления по чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - н. о. х. д № 420/2012 г. по описа на Военен съд - гр. Пловдив и за извършени престъпления по чл. 387, ал. 1 НК, чл. 339, ал. 1 НК, чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 от НК - досъдебно производство № 085 - Сл - I 4/2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен. Тези факти се подкрепят и от представените по делото обвинителни актове на Военноокръжна прокуратура Сливен и удостоверения, издадени от Военно - апелативната прокуратура. Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България (изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Наказателните производства, по които на жалбоподателя са повдигнати обвинения и е привлечен като обвиняем касаят престъпления против правосъдието, длъжностни престъпления, общоопасни престъпления, длъжностни присвоявания и документни престъпления. Съгласно чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Визираната хипотеза сочи, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, произнасяйки се с решение, което има характер на принудителна административна мярка. (виж решение № 13349 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 16315/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, потвърдено с решение № 3632 от 13.03.2012 г. по адм. дело № 213/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.) В Закона за съдебната власт липсва разписана процедура за издаване на актове като процесния, поради което приложение следва да намерят общите правила по ЗСВ и АПК. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд възприема като основателни доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Такива по аргумент от чл. 26 АПК са неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ и съгласно чл. 33 от ЗСВ непубликуването на дневния ред в неговата т. 1 от заседанието на ВСС, проведено на 24.01.2013 г., както и непубликуването на процесното решение за временно отстраняване от длъжност (чл. 33, ал. 5 от ЗСВ). За да бъдат обаче посочените нарушения на административнопроизводствените правила съществени и оттук основание за отмяна на оспорения акт, тяхното допускане следва да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато ако не биха били допуснати - би могло да се стигне и до друго решение. Ако нарушенията не са повлияли и не са могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите са несъществени. (виж "Административно право", проф. Кино Лазаров, 2001, стр. 126 - 127. В този смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища.). Фактите по спора сочат, че въпреки допуснатите нарушения във връзка с участието на жалбоподателя в административното производство Висшият съдебен съвет е съобразил вярно обстоятелствата по случая, анализирал е правилно посочените основания за отстраняване и е приложил точно материалноправните разпоредби и в частност чл. 230, ал. 1 отЗСВ. Фактическият състав от посочената норма е наличен и допуснатото временно отстраняване е в съответствие с целта на закона. Позоваването от жалбоподателя на презумпцията за невиновност няма отношение към настоящия спор, тъй като за да са налице основанията за отстраняване по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ е достатъчно наличие на висящо наказателно производство за извършени умишлени престъпления от общ характер при осъществяване на съдебната власт. По изложените съображения оспорването е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение