Решение № 16032 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2012 г.

Решение № 16032 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Общински съвет Дряново срещу решение № 83 от 17.07.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г. на Административен съд Габрово, с което е прогласена нищожността на решение № 612 от 08.06.2011 г. на Общински съвет Дряново. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред съда решение Общински съвет Дряново е дал съгласие да се отдаде под наем чрез публичен търг с явно наддаване на срок от 8 години язовир - публична общинска собственост имот № 73465.88.19 /№ 000125/ местност Лъката в землището на с. Туркинча, Община Дряново. Въз основа на решението и заповед № 437/24.08.2011 г. за определяне на участник, спечелил конкурса, е сключен договор № 87/24.08.2011 г. за наем на имот публична общинска собственост между Община Дряново и "Чех&П" с предмет развъждане на риба и осъществяване на спортен риболов. За да обяви за нищожно оспореното решение, съдът е приел, че не са налице правни основания за отдаване под наем на процесния имот, поради което общинският съвет не е могъл да се разпорежда с него чрез отдаване под наем, а чрез концесиониране. Посочено е, че е налице изменение на чл. 14 от ЗОбС, предвиждащо възможност да се отдават под наем свободни имоти публична общинска собственост, освен части от тях, но разпоредбата не е приложима, тъй като разпореждането с този имот е следвало да се извърши съгласно разпоредбите на Закона за концесиите. Обсъдено е представеното по делото като доказателство писмо изх. № 04.00-100/04.02.2010 г. на зам.-министъра на Министерството на земеделието и храните, с което са дадени указания, че сключените договори за наем следва да включват разпоредби, уреждащи възможността сдруженията за напояване, при условие, че такива има, да ползват съответния обект и след изтичане на договора да придобият правото на собственост върху язовира, като за всяко решение на общинския съвет за отдаване под наем на язовири публична общинска собственост е необходимо съгласуване с надзорния орган и съобразяване с разпоредбите на Наредба № 13/29.01.2004 г. Посочено е от съда, че от събраните по делото доказателства не се установява да са регистрирани сдружения за напояване и договорът за наем, сключен въз основа на оспореното решение на общинския съвет, да е съобразен с посочените указания. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите /ЗК/, който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. Последната разпоредба, препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Административният съд е направил правилен извод, че след като язовирът е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е отбелязано и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Аргумент в тази връзка съдържа и в договора за отдаване под наем на язовира за рибовъдство и спортен риболов, а не за напояване. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от общинския съвет акт. Правилни са изводите на съда, че при липса на материална компетентност, решението на общинския съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на посочения в решението имот е нищожно. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение