Решение № 1482 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция Социално подпомагане Връбница срещу решение 415 от 25.01.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 7074/2021г. С него се обявява нищожността на Заповед ЗД/Д-С-ВР-025/2.07.2021г. на Директора на дирекция Социално подпомагане Връбница. С нея се прекратява настаняването на детето К. Георгиева в семейството на роднините К. Ненова и Х. Ненов и връща детето за отглеждане и възпитание в семейството на майката Т. Петрова с адрес в гр. София. Поддържат се доводи в касационната жалба за недопустимост на решението и необоснованост- отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответниците Х. Ненов, К. Ненова и Г. Георгиев не се представляват и не вземат становища по жалбата. Ответницата, Т. Петрова лично и като родител на К. Георгиева не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Ненова, Х. Ненов и Г. Георгиев против цитираната заповед, издадена на основание чл. 29, т. 6 и т. 9 от Закона за закрила на детето /ЗЗдетето/. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Обявил нищожността на заповедта, поради некомпетентност на органа да издава такава заповед и соченото в нея правно основание. Решението е правилно. В чл. 1 на Закона за закрила на детето е посочено, че този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейността по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в осъществяването на такива дейности. Съгласно чл. 1, ал. 4 държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие. Органите за закрила са посочени в чл. 6 от ЗЗДетето сред които са и дирекциите Социално подпомагане. Мерките за закрила на детето са посочени в чл. 23 и сл. от ЗЗДетето. В чл. 27 от ЗЗДетето в уредено временно настаняване по административен ред, което се извършва със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане, като в месечен срок от издаването й прави искане до районния съд за произнасяне. Тази заповед се издава и обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така издадена заповедта като административен акт може да се обжалва от адресатите. Настаняването по съдебен ред се извършва от районния съд съгласно чл. 28 и сл. ЗЗДетето. Основанията за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от Закона и се прекратява от районния съд по искане на сочените лица в чл. 30, ал. 1 от ЗЗДетето. Така цитирана уредбата не предвижда правомощие на дирекция Социално подпомагане да прекратява настаняване на детето, извършено като мярка за закрила. Мотивите на заповедта се свеждат до упражняване на родителските права и съобразяване на съдебни актове, както и съобразяване на интереса на детето. Както се посочи, издаването на заповед по чл. 27 от ЗЗДетето е временно настаняване по административен ред, като осъществяване на мярка за закрила. В заповедта не се излагат мотиви, че тя се издава в производство по осигуряване на закрила на дете в риск, нито се сочи, че се издава в производство по закрила на дете, поради което за издаването й няма никакво законово основание, при липса на матерална компетентност, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая компетентен да се произнесе по въпросите, обсъждани в мотивите на заповедта е районния съд, съгласно чл. 30 от Закона. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение