Решение № 1951 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2019 г.

Решение № 1951 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 1102 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. № 235 по описа на Административен съд гр. Благоевград за 2019 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0339901/13.02.2019 г. издадена от административния орган. От касатора се поддържа твърдение, че обжалвания съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което жалбата на "Разлог инвест" ООД да бъде отхвърлена. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че неточното посочване на датата на издаване на протокола за извършената проверка, респективно неточното из вписване на датата на проверката при която е констатирано нарушението, изискващо налагане на ПАМ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава отмяна на наложената мярка. Касае се за допусната техническа грешка, която не може да опорочи издаването на акта. Последният е цялост от мотиви и диспозитив, поради което погрешното посочване на датата на издаване на протокола за извършена проверка, както и датата на самата проверка не е попречило на търговеца да узнае за какво нарушение му е наложена процесната ПАМ. Безспорно е констатирано по делото, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, поради което органът е бил длъжен да издаде процесната заповед. Извършена е дължимата преценка на тежестта на нарушението, поради което на дружеството е определен 14 дневен срок, в който обектът да е запечатан. Мярката е изпълнена, като с определение № 491 от 2.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3312/2019 г., по описа на ВАС е отхвърлено искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Процесната ПАМ рефлектира неблагоприятно върху дейността на дружеството, но засягането в случай е съразмерно спрямо преследваната легитимна цел - предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес. Въз основа на горното се иска решението на АС гр. Благоевград да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ № 0339901/13.02.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -"Разлог инвест" ООД, в писмено становище приложено по делото от адв. Благоева, оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Споделят се изводите на АС-Благоевград, че при издаването на оспорваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които обосновават отмяна на акта. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като се иска от настоящата инстанция да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище за допустимост на касационната жалба. По същество намира, че същата е основателна. Не са налице допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно посочване на датата в издадената ЗПАМ. Грешната дата е вписана само на едно място в акта, като всички останали позовавания сочат коректната дата и час, когато е констатирано нарушението. В подкрепа на това са и датите на протокола за извършена проверка, разпечатката на дневния финансов отчет, както и разпечатания КЛЕН. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи принудителна административна мярка с посочената заповед, административният орган е приел, че на 3.02.2019 г. /според текста на заповедта/ при извършена проверка в търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр. Разлог, ул. "Стефан Стамболов" № 8, стопанисван от "Разлог инвест" ООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредба № Н-18/2006 г. /, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка, осъществена от органите по приходите преди легитимация им – на козметична процедура "почистване на лице" на стойност от 15 лева, платени в брой. При проверката не са установени други нарушения на фискалната дисциплина. За констатациите е съставен протокол. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград, е отменил процесната заповед за налагане на ПАМ. Аргументите му се основават на обстоятелството, че последната е издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е засегнало правото на защита на търговеца, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Изложени са мотиви, че ПАМ е наложена и без да са налице доказателства за извършено нарушение на 3.02.2019 г. Приложените по делото протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет, фискални бонове и опис на парични средства са с дата 5.02.2019 г., а за описаното в заповедта нарушение липсват доказателства. При тази констатирана липса на доказателства, според решаващият състав издадената заповед е немотивирана, поради което не може да се изпълни целта на ПАМ. Разминаването в датата на извършване на нарушението представлява и нарушение на материалния закон, тъй като не е изпълнено законовото изискване ПАМ да се налага за конкретно, ясно и точно извършено нарушение. При постановяване на решението не са възприети твърденията на административния орган, че е допуснатата, явна фактическа грешка по отношение на датата на извършване на нарушението. Доказателства същата да е поправена по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК, не са представени по делото. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо за конкретно описано нарушение, което е индивидуализирано чрез посочване на извършителя, датата на която е констатирано и обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". При констатиране на извършено нарушение контролните органи са длъжни да наложат ПАМ и не разполагат с възможността да извършват преценка. Въпреки това, налагането на ПАМ не е самоцел, то се осъществява при спазване на установените в ЗАНН и ЗДДС правила. Актът, с който се налага мярката следва да е ясен и безпротиворечив и да се основава на доказателствата в административната преписка послужила за издаването му. Прилагането на ПАМ следва да е съобразено и с обстоятелството, че целите на административната принуда ограничават правата на търговеца и при при издаването на заповед следва се съобразяват изискванията на закона и установените правила. В конкретния случай това не е така. Както е констатирано от първоинстанционният съд при издаването на заповед № 0339901 от 13.02.2019 г. е вписана дата на която в търговския обект не е извършвана проверка и не е констатирано нарушение. Административният орган се е позовал и на съставен протокол от извършена проверка, който е изготвен на дата 29.01.2019 г. Следователно в акта са цитирани три различни дати, които създават неяснота какво точно и кога са констатирали проверяващите. Правилни и обосновани са мотивите на съда, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение и при нарушение на материалния закон. Не може да бъде споделен доводът на касатора, споделено и от представителя на ВАП, че датата на извършване на нарушението, следва да се приеме тази посочена в протокола за извършена проверка, тъй като последният се ползва с материална доказателствена сила. Протоколите, съставени от органите по приходите по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК са доказателства за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Т. е. с протоколите се установява факта на извършеното нарушение с неговите особености относно време, място и т. н. Само по себе си посочването в него на тези обстоятелства не води до действителност на акта, с който се налага ПАМ, доколкото последният е индивидуален административен акт, за който важат правилата за действителност и който трябва сам по себе си да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Освен това в мотивите на ЗПАМ е посочен съвсем друг протокол за извършване на проверка съставен на 29.01.2019 г. За да бъде мотивиран един индивидуален административен акт е необходимо описаните в него факти да кореспондират с доказателствата от административната преписка, послужила за издаването му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се касае за допусната от органа по приходите очевидна фактическа грешка, тя подлежи на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, за което няма представени доказателства по делото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в обжалваната заповед не се съдържат мотиви. Въпреки посочването в заповедта на аргументи относно налагането на мярката и срока на нейната продължителност, те не касаят нарушението за което се сочи, че е извършено на 5.02.2019 г., което от своя страна е равнозначно на липса на мотиви, а това е едно от условията за законосъобразност на административните актове. Горните изводи не се променят и от обстоятелството, че с определение № 4910/2.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3312/2019 г. е отхвърлено заявеното искане от "Разлог инвест" ООД за спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ. Съгласно мотивите на определението, въпросът относно допуснатите съществени процесуални нарушение е по същество на спора и не е обсъждан. Резултатът от произнасянето по искането за спиране на процесната заповед не обуславя произнасянето относно нейната законосъобразност. Предвид изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Разноски се дължат на ответника по касация, като се претендира присъждането им за двете съдебни инстанции. Искането е основателно само по отношение на претендираните разноски пред настоящият съд, тъй като пред АС-Благоевград в полза на "Разлог инвест" ООД са присъдени разноски. В касационното производство не са представени доказателства за сторени разноски, поради което и не следва да се присъждат. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение