Решение № 6900 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2016 г.

Решение № 6900 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по подадена жалба на "Р. Л." ЕООД, чрез управителя на дружеството Г. Т., срещу решение № 250/20.04.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-706/2015 г., с което се установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "П. Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... В жалбата се твърди, че при постановяване на обжалваното решение съставът на КЗК е направил неправилни правни изводи, некореспондиращи с фактическата обстановка и събраните доказателства по преписката. Според жалбоподателя съставът на КЗК едностранчиво е възприел изцяло изложеното от "П. л." ЕООД и "К." ООД без да съобрази противоречието между тези доводи и съществуващите факти и документи. Твърди се, че "П. Л." ЕООД е получило заплащане от "К." ООД с несъразмерно висока доходност, в резултат на присвояване на вложената работа, респективно разходи, от "Р. Л." ЕООД по заснемане; изработване на монтажни чертежи и съгласуването им със завода производител; изработка на техническа документация; доставка на съоръженията до обекта; както и монтаж на направляващи релсови пътища за кабини и противотежести. Конкретно жалбоподателят се позовава на трудов договор между "П. л." ЕООД и Р. С. К., с който се установява, че това лице по едно и също време е работило по трудово правоотношение, при това на пълно работно време, както в "Р. л. с." ООД /дружество от структурата на РЕЙ ЛИФТ/, така и в "П. л." ЕООД. По този начин това лице е съдействало при осъществяването на нелоялна конкуренция от страна на "П. Л." ЕООД. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез надлежно упълномощени процесуални представители оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна - "П. л." ЕООД моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана и решението на КЗК да бъде потвърдено. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Производството по преписка № КЗК-706/2015 г. е образувано по искане на "Р. Л." ЕООД, гр. С. срещу "П. Л." ЕООД, гр. С. за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и налагане на предвидените в закона санкции. В хода на проучването КЗК е установила, че "Р. Л." ЕООД е с основен предмет на дейност: проектиране, конструиране, производство, монтаж и сервиз на повдигателни съоръжения, транспортни системи, асансьори и съоръжения, като на 20.10.1995 г. "Р. Л." ООД сключва договор с производителя на асансьори -"К. Х. С. А." - Гърция, за изключителни права да продава хидравлични асансьори, в границите на Р. Б.. На 01.08.2012 г. е сключен тристранен Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на 4 бр. асансьорни уредби между K. H. S. A., като производител, "Р. Л." ЕООД, гр. С. като продавач и дружеството "К." ООД като купувач. Предметът на договора е доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на 1) четири броя асансьори /Приложение 1 към договора/; 2) резервни и бързо износващи се части, необходими за двугодишна експлоатация /Приложение 2 към договора/; и 3) Комплектна техническа документация и подробен каталог на резервните части, елементи, възли, електрически схеми и други. На 21.01.2013 г. е съставен Протокол относно констатираните нередности при монтажа на асансьорните уредби на обект "Б.-ц. К.", гр. С., подписан лично от управителя на "Р. Л." ЕООД. Съгласно така подписания Протокол, Р. Л. ЕООД се е задължава да отстрани всички констатирани в 18 точки от Протокола нередности при монтажа. На 01.02.2013 г., управителят на "Р. Л." ЕООД изпраща писмо с приложен списък на лицата, които ще отстранят забележките по монтираните товаро-пътнически асансьори, като сам си определя 3- дневен срок за отстраняване на забележките. Между "Р. Л." ЕООД и "К." ООД започва кореспонденция, свързана с желанието на купувача да се отстранят недостатъците при монтажа и да се изпълнят всички ангажименти по договора от страна на "Р. л." ЕООД. Следват нотариални покани и отговори на същите. На 21.06.2013 г. е съставен Констативен протокол Акт № 61, том I, рег. № 2843/21.06.2013 г. на нотариус А. Ш., вписана под № 631 в регистъра на Нотариална камара-гр. С., с район на действие - Районен съд, гр. С., в който в присъствието на строителния надзор са описани всички несъответствия и нередности по асансьорите, както и всички непредставени от "Р. Л." ЕООД документи. На 26.07.2013 г. "К." ООД изпраща писмо с изх. № 2013- 214/26.07.2013 г. до третата страна по договора-производителя K. H. S. A., с което го кани в десет дневен срок от получаването му да посочи друга фирма, която да изпълни монтажа и въвеждането в експлоатация на асансьорите така, както е договорено със сключения договор, а ако не стори това, ще счита, че е налице мълчаливо съгласие за избор от страна на "К." ООД на фирма, която да извърши монтажа и въвеждането в експлоатация на асансьорите в сградата на "Б.-ц. К.", гр. С.. Това писмо е връчено на адреса на производителя в гр. А., Р. Г. на 05.08.2013 г., но в определения в него срок отговор не е последвал. На 23.08.2013 г. между "П. Л." ЕООД и "К." ООД, е сключен договор за монтаж на два броя асансьори, на обект: "Б. ц. с м. п."-гр. С.. Съгласно т. 4.1.2 от Д. В. се задължава да съдейства за предоставяне на заводската документация за монтажа на съоръженията на Изпълнителя. Съгласно т. 5.1.4 от Д. И. се задължава да осигури подкрепа при проверка от орган за технически надзор на асансьорите, в зависимост от случая и удостоверяването на съответствието на Съоръженията и предпазните му устройства с изискванията на приложимите наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите с декларация за съответствие и маркировка за съответствие На 28.02.2014 г. Л. С. ТУ-С." - нотифициран орган за оценяване на съответствие с Разрешение № 024-ОС/22.10.2009 г., издадено от ДАМНТ и с европейски идентификационен № 2201, е издало 4 бр. Сертификати за проверка на единичен продукт с № № 371; 372; 373 и 374 /АЕ-ПЕП/28.02.2014 г., на "П. Л." ЕООД. На следващо място КЗК е установила, че г-н Р. С. К. е работил като "асансьорен техник", както в "Р. Л." ЕООД, така и в "П. Л." ЕООД. На 10.12.2012 г. г-н Р. К. на длъжност "асансьорен техник" в "Р. Л." ЕООД, подписва декларация, с която декларира, че като служител на дружеството ще опазва фирмена тайна. Няма да изнася извън служебните помещения никакви документи или вещи, съдържащи или носещи поверителна информация. Няма да предава такива документи или вещи на други лица, извън определените от ръководството. Няма да обсъжда с никого информация или данни за дружеството, които е получил или разбрал като служител. Няма да използва в свой интерес или в интерес на други лица информацията, до която има достъп като служител. Подобна декларация е подписвана и от служителката на "Р. Л." инж. С. Я.. От "Р. Л." ЕООД са представени 2 бр. електронни съобщения съответно от 21 февруари 2013 г. и 22 април 2013 г., с адресат г-н Р. К., и подател С. Я., с които са изпратени инструкция и ръководство за монтаж на асансьори на английски и руски език. На 06.02.2014 г. от името на "П. Л." ЕООД, г-н К. е подписал декларация, с която декларира, че не е подавал заявление за оценяване на съответствието на асансьор зав. № КL 174512 до друго лице за оценяване на съответствието. Запознат е с процедурите за оценяване на "Л. с. ТУ-С."-ТУ-С.-Т. ЕООД. Декларацията е представена като приложение към техническо досие на товаро-пътнически хидравличен асансьор с посочения заводски номер, подадено от "П. Л." ЕООД към "Л. С. ТУ - С." - лице за оценяване на съответствието съгласно С. Н. за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм. 25.03.2016 г.). Във връзка с така установените факти, Комисията е приела, че декларацията, подписана от Р. К. от името на П. Л." ЕООД, не е такава с невярно съдържание, поради което не може да се обоснове мотивиран извод за твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти и съответно не може да бъде установено нарушение по чл. 31 от ЗЗК. На следващо място КЗК е отчела, че в действителност клиентът "К." ООД е стартирал договорните си отношения с "Р. Л." ЕООД на 01.08.2012 г., а впоследствие е завършил монтажа на асансьорите в "Б. ц. - К." чрез услугите на ответника "П. Л." ЕООД, но това се дължи на констатирани нередности при монтажа на асансьорите от страна на "Р. Л." ЕООД и съответно липсва нелоялно конкурентно поведение на "П. Л." ЕООД, което да е в причинно-следствена връзка с избора на клиента "К." ООД. С оглед този факт липсва елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. На следващо място Комисията е приела, че в процесния период на "П. Л." ЕООД не е станала достояние поверителна информация на "Р. Л." ЕООД и съответно не може да бъде обоснован извод, че "П. Л." ЕООД се е възползвало по недобросъвестен начин от такава информация, печелейки конкурентно предимство. С оглед на това, Комисията е приела, че от страна на "П. Л." ЕООД не е осъществен състава на нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. На последно място КЗК е отчела, че поведението на "П. Л." ЕООД не попада и под общата забрана за нелоялна конкуренция, поради което е приела, че не е извършено нарушение и по чл. 29 от ЗЗК. В хода на производството по настоящото дело е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е представил своето заключение от което са видни взаимоотношенията между дружествата във връзка с монтажа на два броя асансьори и съответствието на техническите документации. Установява се също така факта, че лицето рамадан К. по време на монтажа на процесните асансьори е бил на трудов договор към фирма "П. л.", като в същото време е извършвал и услуги към жалбоподателя "р. л.". Заключение е прието в съдебно заседание на 10.04.2018 г. и не е оспорено от страните по делото. Настоящият съдебен състав след анализ на релевираните доводи и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК намира жалбата за неоснователна. Аргументите за това са следните: Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя аргументи в посока допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на КЗК. Видно от приложените по делото доказателства, по случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателствата представени от страните, относими към извършеното проучване. По отношение на съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК и в частност чл. 29, по чл. 31, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, настоящата съдебна инстанция приема следното: За да бъде установено нарушение по глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Законодателят с разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва обаче да бъде подчертано, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа - от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. Предвид изложеното и във връзка с предмета на съдебния контрол и релевираните от жалбоподателя доводи, съдът първо ще разгледа дали са приложими специалните състави на глава седма от ЗЗК. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието или общи декларации за конфиденциалност), а за конкретни режими за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент. В настоящия случай "Р. Л." ЕООД твърди, че в изготвената от него документация за узаконяване и въвеждане в експлоатация на процесните асансьори се съдържа информация, която е производствена и търговска тайна на това дружество. Настоящият съдебен състав счита, че "Р. Л." ЕООД не е предприело изискуемите от закона действия по индивидуализиране и защита на чувствителната за своята дейност информация, фигурираща в техническата документация за узаконяване и въвеждане в експлоатация на процесните асансьори. В този смисъл техническата документация съдържа множество документи като монтажни чертежи, спецификации, изчислителни записки, електрически и хидравлични схеми, инструкции и т. н. Част от тези документи са собственост на производителя на асансьорите K. H. S. A и се предоставят на всички партньори и клиенти на това дружество, докато друга част от тези документи е разработена или адаптирана от "Р. Л." ЕООД. Дружеството обаче не е създало различен режим за достъп до отделните документи, като по никакъв начин не е указало на своите служители коя част от документацията е производствена или търговска тайна за това дружество. Подписването на обща декларация за опазване фирмената тайна не може да бъде възприето като необходима мярка за запазване на информация. Предвид липсата на ясно обозначаване кои части от документация за узаконяване и въвеждане в експлоатация на процесните асансьори представляват производствена или търговска тайна на "Р. Л." ЕООД, съдът счита, че липсва елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, поради което не може да бъде търсена отговорност от "П. Л." ЕООД. Неоснователни, разгледани по същество са и релевираните от жалбоподателя доводи, относно неправилно прилагане и тълкуване от страна на КЗК на разпоредите в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика. В конкретния случай, видно от Протокол от 21.01.2013 г., подписан лично от управителя на "Р. Л." ЕООД, както и от Констативен протокол Акт № 61, том I, рег. № 2843/21.06.2013 г. на нотариус А. Ш., "К." ООД е констатирало нередности при монтажа на асансьорните уредби на обект "Б.-ц. К.", гр. С., което е и основанието за преустановяване на договорните отношения между "К." ООД и "Р. Л." ЕООД. В този смисъл прекратяването на договора се дължи на констатирани от "К." ООД нередности при монтажа на процесните асансьори, а не на поведение от страна на "П. Л." ЕООД, поради което не следва да бъде ангажирана отговорност на дружеството по чл. 36, ал. 1 то ЗЗК. Неоснователни, разгледани по същество са релевираните от жалбоподателя твърдения за допуснато нарушение от съда при тълкуването и прилагането на чл. 31 от ЗЗК, водещо като правна последица и до необоснованост на правните изводи в посока осъществяването на фактическия състав на забраната за въвеждане в заблуждение. Съгласно чл. 31 от ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие (изразяващо се в твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно определени обстоятелства), което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност да настъпи заблуждение у потребителите, независимо дали става въпрос за съществени свойства на стоки и услуги или относно начина на използване на тези стоките или предоставяне на услугите. В конкретния случай "Р. Л." ЕООД се позовава на подадена от името на "П. Л." ЕООД декларация до "Лифт сертификат ТУ-С.", с която се декларира, че не е подавано заявление за оценяване на съответствието на асансьор зав. № КL 174512 до друго лице за оценяване на съответствието. Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, че декларацията не съдържа неверни сведения, тъй като не се установява дружеството "П. Л." ЕООД да е подавало заявление до други оценители. Дали съществуват други заявления, подадени от трети лица, дружеството "П. Л." ЕООД не може и няма как да декларира. С оглед така констатираната липса на неверни сведения в процесната декларация, настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде ангажирана отговорност на дружеството "П. Л." ЕООД по чл. 31 от ЗЗК. На последно място съдът намира за неоснователни и възраженията в жалбата относно приложението на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК. Аргументите за това са следните: Жалбоподателят счита, че "П. Л." ЕООД е получило заплащане от "К." ООД с несъразмерно висока доходност, в резултат на присвояване на вложената работа, респективно разходи, от "Р. Л." ЕООД по заснемане; изработване на монтажни чертежи и съгласуването им със завода производител; изработка на техническа документация; доставка на съоръженията до обекта; както и монтаж на направляващи релсови пътища за кабини и противотежести. Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за гражданскоправен спор между страните по настоящото дело относно изпълнението на сключени договори. От твърденията на жалбоподателя става ясно, че от една страна се претендира неизпълнение на сключен договор между него и "К." ООД, а от друга се твърди неоснователно обогатяване от страна на "П. Л." ЕООД, който възползвайки се от вече извършена работа от "Р. Л." ЕООД е получил дължимото възнаграждение без основание. В този смисъл спорът следва да бъде отнесен до съд от системата на общите съдилища, който разполага с компетентност да установи дали и какво възнаграждение се дължи на "Р. Л." ЕООД от страна на "К." ООД и съответно дали "П. Л." ЕООД се е обогатило неоснователно от вече извършената работа на "Р. Л." ЕООД. През призмата на нелоялната конкуренция може да бъде установено единствено дали е налице действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. В случая както вече беше посочено не се установява дружеството "П. Л." ЕООД да е предприело действие в противоречие на добросъвестната търговска практика, поради което не следва да се ангажира неговата отговорност по глава седма от ЗЗК. Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размера, предвиден в чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК и чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,