Решение № 6778 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2011 г.

Решение № 6778 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от началника на Митница Пловдив, срещу решение № 975 от 03.06.2011 г. по адм. дело № 2577 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 1646 от 05.11.2010 г., издадено от началника на Митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационна жалба - "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - град Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока - дезодорант марка "Танго" 1883 кг. и хартиени носни кърпички "Танго" 1271 кг., внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 06.10.2010 г. и поставени под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 109177/30.09.2010 г. - 4 325,20 евро с левова равностойност 7 350,40 лв. Началникът на митница незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена, според него, не е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация и митническата стойност е определена въз основа на сходни стоки по две представени митнически декларации пред МБ Шумен и Митница Свиленград. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че митническата стойност може да бъде определяна съгласно тази на сходни стоки, но при положение, че не може да се определи платената или подлежащата на плащане цена по чл. 29 МКО. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обоснован изводът на АС, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната, реално платена цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 4 325,20 евро, поради което не са налице условия за преминаване при определянето на стойността по чл. 30, § 2, буква "б" от МКО. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е различна от декларираната, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока, не е оспорено и съдържанието на квитанцията за размера на платената сума. Съмнението относно размера на митническата стойност не може да се обоснове само при сравнителен анализ на базата данни на Агенция "Митници". Предвид всичко изложено, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение