Решение № 7027 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С Решение 1812 от 20.12.2023 г. по адм. дело 2180/2023 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Я. М. Я. от гр. Варна, срещу издадения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) МД-АУ-3800-1/10.06.2023 г. от инспектор в Дирекция Местни данъци при община Варна, потвърден от директора на Дирекция Местни данъци при община Варна с писмо рег МД-Т23006584ВН-001ВН от 27.07.2023 г. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Я. М. Я., чрез адв. П. Арнаудова от БАК, в която се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния АУЗД. Ответната страна директорът на Дирекция Местни данъци при община Варна, чрез процесуален представител в писмена молба взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд Варна е АУЗД МД-АУ-3800-1/10.06.2023 г. от инспектор в Дирекция Местни данъци при община Варна, с който на Я. М. Я. са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2020 г. 2022 г. и за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г. - 2022 г. в размер общо на 1448, 15 лв. главници, и лихви в размер на общо 421, 45 лв. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. Ж 5305021421/10.08.2015 г. от М. Я. М. е деклариран имот в гр. Варна, [улица], който представлява земя и сграда, обект 1 в таблица 3- къща, РЗП- 478. 90 кв. м., дата на придобиване - 2015 г. със собственици М. Я. М. ½ ид. част и С. И. М. 1/2 ид. част. Впоследствие с декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Я. М. Я. се установява, че с декларация вх. МД- Т23002345ВН/01.03.2023 г. е декларирал имот в гр. Варна, [улица], начин на придобиване - наследство от М. Я. М., починал на 27.08.22 г., обект 1 в таблица 3- жилище, РЗП на обекта- 246. 01 кв. м., дата на придобиване /на промяна в обстоятелствата/ - 27.08.22 г. Към декларацията са приложени нот. акт за собственост 73/2009 г., схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4508.232.3.2, разрешение за промяна на предназначението 35/18.03.2022 г., с което е разрешено на М. Я. М. и С. И. М. като собственици да извършат на основание чл. 147а, ал. 1 ЗУТ промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 10135.4508.232.3.2 "За офис" в "Жилище", удостоверение 14/13.03.2015 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: "Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване - I етап- нова двуетажна сграда". Въз основа на подадената декларация и декларираните данни, както и данните получени от трети лица и организации за характеристиките на имотите, органът по приходите е установил размера на задълженията за данъци и такси по видове /ДНИ и ТБ0 и периоди /2020- 2022 г. за ДНИ и 2018-2022 г. за ТБ0 и след приспадане на внесените суми е определил на Я. М. Я. за довнасяне за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2020 г. 2022 г. и за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г. - 2022 г. задължения общо в размер на 1448, 15 лв. главници и за лихви в размер на общо 421, 45 лв. Административен съд Варна е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, а именно служител на общинската администрация при община Варна, който има правата и задълженията на орган по приходите, съгласно ал. 3 на чл. 4 ЗМДТ, определен със заповед на кмета по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Според първоинстанционния съд на лицето законосъобразно са определени задължения за ДНИ и ТБО. по основание и размер. Решаващият съд е посочил, че с издадения АУЗД на Я. М. Я. са установени задължения за ДНИ и ТБО за неговата ид. ч. от недвижими имоти, придобити в наследство от наследодателя му, като с индивидуалния административен акт са установени като дължими за внасяне задължения за ДНИ и ТБО за имот, деклариран от М. Я. М. и С. И. М. през 2015 г. като жилище, който видно от приложените документи е търговски обект и съгласно приложено удостоверение е въведен в експлоатация като "Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване - І етап - нова двуетажна сграда". Крайният извод на Административен съд Варна е, че АУЗД е законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Между страните не се спори по отношение предназначението на имота преди подаването на декларацията от Я. М. Я. по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирано придобиване на ид. ч. от имота по наследство, както и че е променено предназначението на обект офис с площ 246. 01 кв. м. с идентификатор 10135.4508.232.3.2 В случая с АУЗД МД-АУ-3800-1/10.06.2023 г. са установени задължения, с които само са доначислени задължения за процесния период, съобразно предназначението на процесния имот, който през 2015 г. е деклариран като жилище, а видно от представените в хода административното производство документи е търговски обект съгласно приложено удостоверение е въведен в експлоатация като "Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване - І етап - нова двуетажна сграда". Правилно Административен съд Варна е приел, че съгласно чл. 30, ал. 1 ЗМДТ наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Към момента на откриване на наследството безспорно доначислените ДНИ и ТБО са дължими с оглед предназначението на обекта (търговски, а не жилищен) за периодите, за които са начислени, като същите са определени в оспорения АУЗД в размер съответен за частта на жалбоподателя от наследения имот, съгласно чл. 5, чл. 9 ЗН и чл. 60, ал. 1 ЗН и при съобразяване с 171, ал. 1 ДОПК и чл. 175, ал. 1 ДОПК. Доводите в касационната жалба повтарят твърденията в жалбата пред Административен съд Варна. Аргументите, изложени от първоинстанционния съд, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските пред касационната инстанция: С оглед изхода на спора Я. М. Я. следва да бъде осъдено да заплати на община Варна, в качеството на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения АУЗД, разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случая по делото е представена молба със становище, а процесуален представител на ответника по делото не се е явил в открито съдебно заседание. Наред с това спорът не е с висок материален интерес, не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение