Решение № 6747 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2016 г.

Решение № 6747 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. В. П., срещу решение № 2005 от 30.12.2015 г. постановено по адм. дело № 1519 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в мотивите на решението няма разсъждения дали разрешението му за постоянно пребиваване е изтекло и на какво основание. Не е ясно на какво законово основание съдът е приел, че изтекъл срок на документа за самоличност автоматично означава, че разрешението за постоянно пребиваване е невалидно. Не е обсъдено разграничението между постоянен статут на чужденците и другите статути. Незаконосъобразна е констатацията, че щом няма гражданство на Европейския съюз (ЕС) не се ползва от Общностното право. Неотносимо е позоваването на чл. 30, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Пътуването му е директно, без преминаване през други държави членки на ЕС, което да налага издаването на виза. По посочените и по изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Командир на отделение при ГКПП "Аерогара" - Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АС - Бургас е отхвърлил жалбата на А. В. П. против отказ за влизане в страната рег. № 0079415000476 от 01.08.2015 г. издаден от командир на отделение при ГКПП "Аерогара" Бургас. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че на 01.08.2015 г. при влизане в страната на А. В. П. е извършена гранична проверка, при която той е представил руски паспорт № 728537529, издаден на 24.04.2014 г. и валиден до 24.04.2024 г. и разрешение за пребиваване в Република България № BG700477140 издадено на 28.09.2009 г. и валидно до 02.09.2014 г. С отказ за влизане в страната рег. № 0079415000476 от 01.08.2015 г. издаден от командира на отделение при ГКПП "Аерогара" Бургас, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на А. В. П. е отказано влизане в страната, поради изтекло разрешение за пребиваване. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 102 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 45 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи (ПУДМВР), в предвидената в част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите форма (стандартен формуляр за отказ) и при изложени фактически и правни основания за издаването му, а именно липсата на предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ. След анализ на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от ЗЧРБ, чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ (ППЗЧРБ), чл. 57, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и чл. 5, § 1, буква "б" и чл. 7, § 1 и § 3 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Съвета, съдът е достигнал до извод, че отказът за влизане в страната е издаден и в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Посочил е, че при извършване на граничната проверка на ГКПП "Аерогара" - гр. Бургас на 01.08.2015 г. жалбоподателят Пономарев е представил руски паспорт № 728537529, издаден на 24.04.2014 г. и валиден до 24.04.2024 г., както и разрешение за пребиваване в Република България № BG700477140, тип разрешение - постоянно пребиваване, издадено на 28.09.2009 г. и валидно до 02.09.2014 г., като представеното разрешение за постоянно пребиваване е изтекло към момента на влизането му в страната и осъществяването на граничния контрол. Поради това към момента на проверката Пономарев не е притежавал валидно разрешение за постоянно пребиваване и хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗЧРБ е неприложима. По отношение на представеното в хода на съдебното производство копие от издадено на Пономарев разрешение за пребиваване № 700847269 от 15.08.2014 г., валидно до 24.04.2024 г., съдът е посочил, че тъй като към момента на влизането му в страната това разрешение не е било получено от чуждия гражданин, то не следва да се приеме, че са били налице основанията за приложение на чл. 8, ал. 3 от ЗЧРБ. Изложил е, че за влизането, пребиваването или преминаването транзит през територията на Република България на гражданите на Русия е необходима виза, като граждани на държава, посочена в приложение 1 на Регламент № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. Поради това е достигнал до извод, че при липсата на посочените документи Пономарев правилно не е бил допуснат да влезе в страната. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Отказът е издаден от компетентен орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването му. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Оспореният пред АС - Бургас отказ е издаден на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. Случаите, в които не се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България, за транзитно преминаване или летищен транзит са изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ, а именно: 1) когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет или 2) когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. По делото не се спори, че към момента на проверката Пономарев не е притежавал виза, каквато е била изискуема за него, в качеството му на граждани на държава, посочена в приложение № 1 към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (консолидирана версия). Статутът на чужденеца на постоянно пребиваващ на територията на Република България се удостоверява с разрешение за пребиваване (чл. 57 от ЗБДС). В случая издаденото на Пономарев разрешение за пребиваване, което той е притежавал към момента на постановяването на отказа, е било с изтекъл срок на валидност. Следващото разрешение за пребиваване на чуждия гражданин не е било получено от него и не е било представено на административния орган към момента на влизането му в страната. Следователно не може да се направи извод, че чужденецът го е притежавал (че то е било във владението му), каквото е изискването на чл. 8, ал. 3 от ЗЧРБ, за да се допусне влизането му в страната без виза. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение трябва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,