Решение № 2554 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2016 г.

Решение № 2554 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена от пълномощника главен юрисконсулт З. Б. срещу Решение № 3815 от 06.06.2016 г., постановено по административно дело № 12231/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ), в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Д. П. А.- П. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на отмяна на 04.02.2015 г. до окончателното плащане. Касационният жалбоподател СДВР счита решението в обжалваната част за неправилно. По делото е постъпила и касационна жалба на Д. П. А.- П., от гр. С., чрез адв. М. П. срещу същото решение, постановено по административно дело № 12231/2015 г. на Административен съд С.- град, в частта, в която е отхвърлен искът й за заплащане на обезщетение в размер на 66 лева за претърпени имуществени вреди от платени на 22.01.2014 г. услуги на "Център за градска мобилност" ЕАД, както и за обезщетение в размер от 100 лева за претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно. Иска да се измени решението, като се уважи искът до пълния претендиран размер. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател Д. П. А.- П., чрез адв. М. П. в писмен отговор на касационната жалба на СДВР счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Касационният жалбоподател СДВР в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Оспорва изцяло подадената касационна жалба на Д. П. А.- П., като счита, същата за неоснователна, а решението в тази част за правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното решение на АССГ е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи - МВР да заплати на Д. П. А.- П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство по НАХД № 13786/2014 г. по описа на Софийски районен съд, със законната лихва от датата на отмяна на 04.02.2015 г. до окончателното плащане, и е осъдена СДВР да заплати разноски по делото. На следващо място е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за претърпени неимуществени вреди, претендирани от претърпян емоционален стрес и психическо безпокойство, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, както и претенцията за имуществени вреди в размер на 66 лева, платени услуги на 22.01.2014 г. на "Центъра за градска мобилност" ЕАД. За да достигне до този правен резултат АССГ приема, че срещу лицето е било издадено Наказателно постановление № 14-10525-000110 от 19.05.2014 г., на Началник група към СДВР, О. П. полиция, с което е наложено административно наказание- глоба в размер на 30 лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, което е ОТМЕНЕНО с Решение от 05.01.2015 г. по НАХД № 13786/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Приема, че от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, което е издадено при или по повод изпълнение на административна дейност е настъпила имуществена вреда за ищцата, каквато се явява платеният адвокатски хонорар за процесуална защита по делото във връзка с обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление в размер на 300 лева. Първостепенният съд е направил извод, че по делото са доказани направените разходи за адвокат, обезщетение за които се претендира. Намира за установено, че за процесуалното представителство по НАХД № 13786/2014 г. по описа на Софийски районен съд, лицето е заплатило в брой на адвокат Петров договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие серия А 0343752 от 25.09.2014 г. Във връзка от изложеното, решаващият съд е счел, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи разноски, направени за адвокат в производството пред СРС. На следващо място, относно претендираните имуществени вреди в размер на 66 лева, платена такса на "ЦГМ" ЕАД, адм. съд приема, че това плащане е доказано, но не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между отмененото НП и репатрирането на автомобила в специализиран паркинг, което е наложило заплащането на въпросната такса. Относно претендираните неимуществени вреди, адм. съд приема, че такива категорично не са доказани. Предвид изложеното, съдът от първата инстанция е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът и в тази част. Настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни и счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следва да бъде съобразено и Т. Р. № 1 от 15.03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Водим от изложеното, в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Софийски районен съд. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Доказателството за заплащането на адвокатско възнаграждение е представено по НАХД № 13786/2014 г. по описа на Софийски районен съд, като е налице Договор за правна защита и съдействие серия А 0343752 от 25.09.2014 г. с посочена договорена и платена сума в брой от 300 (триста) лева (лист 23 от делото на СРС). Същият платежен документ кореспондира с извършените правни действия по посоченото дело. Настоящият съдебен състав по отношение на претендираните неимуществени вреди счита, че не са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменено НП, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е налице засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Приобщените доказателства по делото в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват негативни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП, поради което настоящият състав напълно споделя изводът на Административен съд С.- град за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. На следващо място обосновано и правилно от АССГ е прието, че заплащането на ЦГМ ЕАД С. на такса- евакуиране и такса- паркинг в размер на 66 лв., не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, а са пряка и непосредствена последица от налагането на принудителна административна мярка (ПАМ). Репатриране на автомобила, не е част от АНП, приключило с издаване на НП, а е самостоятелно производство за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. По делото липсват доказателства наложената ПАМ да е била оспорена и отменена по установения от закона ред, поради което правилно този иск е отхвърлен. С оглед на посоченото решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение