Решение № 12817 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2019 г.

Решение № 12817 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Община Поморие срещу Решение № 691 от 05.04.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 2000/2018 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1480 от 05.08.2019 г. по същото дело. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Община Поморие срещу Решение №РД-08-36-754 от 09.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", с която за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 във вр. ал. 5 от Закона за обществените поръчки е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с ДЗЗД "Би Ес Груп Поморие 2017", и е изменил решението на административния орган в частта, с която е определена основата за налагане на финансова корекция, като е определил за основа допустимите разходи, финансирани със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове по същия договор. Касационният жалбоподател – Община Поморие, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е налице приетото от съда нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Излага доводи за законосъобразността на приетата методика. Твърди, че съдът не е установил противоречието на акта с материалния закон. Органът неправилно е квалифицирал констатациите си за нередност по реда на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), като тази квалификация не съответства на датата на извършване на твърдяното нарушение. Органът е приложил акт, който не е действал към датата на извършване на твърдяното нарушение. Счита за неправилен изводът на съда, че обжалваният акт е мотивиран. Посочването на фактическите и правни основания не дава яснота в какво се състоят нарушенията. Обратно на възприетото от съда, органът не е анализирал и възраженията на общината в нарушение на чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Излага, че неправилно органът е определил и размера на финансовата корекция като е налице нарушение на чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като не са посочени финансовите последици от нарушението. Правилен е изводът на съда за неправилно определяне на основата, но неправилно същият е изменил решението на административния орган, вместо да го отмени, тъй като не разполага с правомощието да променя размера на финансовата корекция. Твърди, че съдът не е установил допуснати от органа в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила: недопустимо смесване на две отделни процедури и на два отделни фактически състава. Органът е смесил процедурата по администриране на нередност и налагане на финансова корекция и по верифициране на разходи и налагане, съответно изпълнение на финансова корекция. Съдът не е установил допуснато от органа нарушение на установената форма на акта, тъй като актът не е мотивиран и не е посочено правното основание за издаването му. За неправилно счита решението и в частта относно присъдените по делото разноски, тъй като спорът е административен, без материален интерес, поради което не може да се направи компенсация между разноските направени от страните спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. Ганева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационните жалби – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", счита същите за неоснователни. Излага подробно възражения по твърденията и доводите на касатора. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. Плочева, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Първоинстанционното съдебно решение, допълнено с решението за поправка на очевидна фактическа грешка, е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните, и провери обжалваните съдебни решения с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 15.09.2016 г. между Община Поморие и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно предоставяне за проект "Енергийна ефективност в сградата на Исторически музей – гр. Поморие" на стойност 575 482, 00 лв. при 100% финансиране. На 11.01.2017 г., с Решение №ОП-11, кметът на Община Поморие открива открита процедура за възлагане на обществена поръча с предмет "Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за обект "Исторически музей, находящ се на адрес ул. "Княз Борис I" № 33 А, гр. Поморие". С утвърдената документация за обществената поръчка е прието, че тя ще се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, определена на основата на критерия оптимално съотношение качество/цена, оценено въз основа на цената чрез "Ценово предложение за изпълнение на поръчката" с тежест 50 точки и показатели: Показател П1 "Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор и неговата организация", с тежест 15 точки; Показател П2 "Измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични и други, свързани с изпълнението на строително-монтажните работи" с тежест 30 точки и Показател ПЗ "Предложен срок за изпълнение на поръчката" с тежест 5 точки. На 09.08.2017 г. Община Поморие сключва договор за обществена поръчка с ДЗЗД "Би Ес Груп Поморие 2017" с предмет "Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за обект "Исторически музей, находящ се на адрес ул. "Княз Борис I" № 33 А, гр. Поморие" на стойност 419 280, 00 лв. без данък добавена стойност. На 24.04.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" уведомява Община Поморие за получен сигнал за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 ЗОП и на чл. 107, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП и предложение за определяне на финансова корекция на в размер на 10 % от допустимите разходи по договора с ДЗЗД "Би Ес Груп Поморие 2017". На 08.05.2018 г. Община Поморие представя възражение. На 09.07.2018 г. ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" определя на Община Поморие финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с ДЗЗД "Би Ес Груп Поморие 2017" за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 5, изречение 3 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. с т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-902 от 25.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж". Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът е спазил административнопроизводствените правила. Приема оспорения акт за съответен на материалноправните разпоредби. Съдът приема за правилен извода на органа за допуснато от възложителя нарушение на чл. 70, ал. 7 във вр. с ал. 5 ЗОП. За неоснователен съдът приема довода на общината за липса на мотиви. Изложени са достатъчни съображения за извършване на съдебна проверка за законосъобразност на решението. За съответни на закона съдът приема мотивите на органа за квалифициране на нередността по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Счита, че са налице трите предпоставки за наличие на нередност. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на първоинстанционният съд е правилен. На първо място касаторът твърди, че съдът неправилно е приел за осъществено нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 5, изр. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. В случая възложителят - Община Поморие, е приела методика, чрез която да осъществи оценяване на представените оферти при избран критерий икономически най-изгодна оферта. В съответствие с така избрания критерий бенефициерът е приел методика, съгласно която комплексната оценка има максимална стойност от 100 точки. 50 точки са за показател 4 "Ценово предложение за изпълнение на поръчката" и 50 точки са за останалите три показателя: П1 "Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор и неговата организация", П2 "Измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични и други, свързани с изпълнението на строително-монтажните работи" и ПЗ "Предложен срок за изпълнение на поръчката". Тежестта на тези три показателя и определените за тях точки е съответно 15 точки, 30 точки и 5 точки. Показател П1 оценява професионалната компетентност на основния персонал за проектиране и авторски надзор и неговата организация, както и предложения допълнителен персонал с различни функции. Точки за основния екип се присъждат по два подпоказателя, които измерват общия професионалния опит и изпълнения брой проекти, като оценките са групирани в три скали. Оценката по показател П1 се получава при следното оценяване: 15 точки за предложения, които отговарят кумулативно на две изисквания: 1.) отговарят на минималните изисквания; предложена е организация за изпълнение на отделните дейности, предложено е разпределение на задачите; предложени са трима или повече допълнителни експерти, чиито функции и отговорности не се покриват с тези, на посочените в методиката, но допринасят за качествено постигане на резултатите; и 2.) имат максимален брой точки от І-ва скала (68 – 80 точки); 7 точки за предложения, които отговарят поне на едно от двете изисквания: 1.) отговарят на минималните изисквания към частта професионална компетентност на персонала и са съобразени с предмета на поръчката; предложени са един до двама допълнителни експерти чиито функции и отговорности не се покриват с тези, на посочените в методиката, но допринасят за качествено постигане на резултатите; и 2.) имат максимален брой точки от ІІ-ра скала (37 – 67 точки); 1 точка за предложения, които отговарят поне на едно от двете изисквания: 1.) отговарят на минималните изисквания към частта професионална компетентност на персонала и са съобразени с предмета на поръчката; не са предложили допълнителни експерти или на предложените функции и отговорности се покриват с тези, на посочените в методиката; и 2.) имат максимален брой точки от ІІІ-та скала (16 – 36 точки); В указанията е посочено, че предимство "ще се счита предложение на допълнителни експерти, извън посочените в настоящата методика", както и че "Посочените показатели за оценка по критерий "Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор и неговата организация" се прилагат по начин, който да е по-благоприятен за участник, когато могат едновременно да му се поставят 7 и 1 точки". При така приетата методика за оценяване на предложенията, както приемат органът и първоинстанционният съд, участник, който е получил точки по втората скала винаги ще получи 7 точки, независимо дали е предложил 0, 1 или 2 допълнителни експерти, тъй като изискването е алтернативно. Участник, който е получил точки по третата скала, т. е. за основните си експерти, но е предложил допълнителни експерти, получава 7 точки, защото изискването е алтернативно, но ако е предложил трима допълнителни експерти – получава 1 точка. Ако участникът не е предложил допълнителни експерти получава към оценката за основните си експерти 1 точка, при първата скала, 7 точки – при втората, и 1 точка – при третата. Приетата скала за оценка на основните експерти не позволява да се оцени колко точки ще получи участник, ако експертите му са изпълнили точно по 2 или по 10 обекта. Наред с това, видно от методиката, касаторът не е включил в основния експертен екип специалист по част "ОВК" – "отопление вентилация и климатизация", а тази част е задължителна за работния проект, което автоматично прави предлагането на такъв специалист задължително и е минимално изискване за изпълнение на предмета на поръчката. Отделен е въпросът, че ако не е предложен допълнителен специалист "ОВК" би следвало участникът да бъде отстранен, тъй като няма да може да изпълни предмета на поръчката. Видно от горното е, че утвърдената от касатора методика за оценка на офертите по показател П1 по никакъв начин не позволява на потенциалните участници да придобият необходимата им информация за това какви следва да бъдат тези допълнителни експерти, въз основа на които биха могли да получат допълните точки, как те ще допринесат за качеството на поръчката, как ще бъдат оценявани. Отделен е въпросът защо са му необходими на касатора допълнителни експерти, ако основният екип му гарантира исканото качество, при положение, че допълнителните експерти значат по-висока цена на изпълнение. Касаторът е приел, че по отношение на показателя П2 "Измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични и други, свързани с изпълнението на строително-монтажните работи" 30 точки ще получи предложение, за което са налице няколко кумулативни изисквания, между които и: 1.) "предложение на техническите предимства, свързани с технологичните параметри на материалите, техниката и механизацията, технологиите на изпълнение на предмета на поръчката", без обаче да е ясно по отношение на кои параметри като база ще се извърши сравнението; направеното от касатора уточнение съдържа следните определения "или други според предложенията на участниците" и "или други материали", които не допринасят за яснотата какво да включват участниците в офертите си; 2.) "да гарантира качествен ефект от прилагането на предлаганите основни технологични параметри на основната техника и механизация" като касаторът е дал дефиниция на "качествен ефект", която съдържа и изискването "от предложението личи, че участникът е оферирал и най-дребните детайли"; направеното от касатора уточнение не въвежда определяемост; 3.) "предложения, които отговарят на предварително обявените условия (изисквания) на възложителя, посочени в техническите спецификации по отношение на бъдещите функционални и/или естетически характеристики на отделните части на строежа и представлява добавена стойност по отношение на експлоатационните качества на изграденото" като касаторът е дал дефиниция на "добавена стойност", но тя не въвежда определяемост и не позволява сравнимост; 4.) предложението съдържа "иновативни характеристики и/или иновативни търговски техники и условия", като абсолютно неясно е отношението на търговските техники към предмета на поръчката; 5.) "са предложени две или повече мерки над базовите изисквания", но касаторът не е определил областта на приложение на този показател. Видно е, че определените от касатора изисквания за оценка с максималния брой точки не предоставят на участниците необходимата информация за правилата на оценка. Наред с това, приетият от касатора подход на оценяване с 15 и 1 точки – на алтернативно изпълнение (и/или) на определени изисквания води до оценка на предложение, което съдържа само едно условие с 15 и с 1 точка, като сравнението на двете описания сочи, че 15 точки се поставят, когато "предложението отговаря на техническите спецификации и техническата документация", а 1 точка – когато "предложението напълно отговаря" на същите изисквания. Видно от изложеното приетият от касатора начин на оценка на двата показателя не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение в съответствие с предмета на поръчката и техническата спецификация, не дават възможност да се сравнят и оценят обективно офертите и не осигуряват участниците с необходимата информация за правилата, които ще се прилагат при оценяването по тези показатели, което е нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП, което от своя страна нарушава изискването за гарантиране на реалната конкуренция, визирано в чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Наред с това следва да се посочи, че принципът на прозрачност изисква указанията за оценяване да бъдат посочени ясно, точно и недвусмислено в обявлението за поръчка и в документацията така, че да дадат възможност на всички разумно информирани и полагащи обичайна грижа участници да разберат техния точен обхват и да ги тълкуват по еднакъв начин, както и да се позволи на възложителя ефективно да провери дали офертите отговорят на критериите – решение от 10 май 2012 г., Комисията срещу Кралство Нидерландия, С-368/10, EU: C: 2012: 284, т. 109. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за осъществено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП са неоснователни. Налице са и двата елемента на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 - действие или бездействие на икономически оператор във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането. За да е налице нередност е необходимо да е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – нарушението да има или да би могло да би има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентична с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия). В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение в частта досежно основанието за определяне на финансова корекция е правилен и обоснован. На следващо място, неоснователни са твърденията за смесване от органа на две отделни процедури и на два отделни фактически състава – по администриране на нередност и налагане на финансова корекция, като органът е трябвало да "развие процедура по общия ред". Безспорно е, както сочи и касаторът, че процедурата по администриране на нередност и процедурата по определяне на финансова корекция са две самостоятелни процедури, което предопределя и различния фактически състав, при който се осъществяват. Процедурата по администриране на нередност предхожда и приключва след влизане в сила на решението за определяне на финансова корекция. Раздел ІІІ на глава пета "Финансово управление и контрол" на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е озаглавен "Администриране на нередност и извършване на финансови корекции". Самият факт, че законодателят е събрал в един раздел разпоредбите относно администрирането на нередност и финансовата корекция ясно показва неразривната връзка между двете действия, но отделното им регламентиране сочи, че става въпрос за две самостоятелни процедури. Процедурата за администриране на нередност е елемент на управлението и контрола на оперативната програма. Управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е споделено управление между държавите членки и Комисията. Споделеното управление, особено в областта на управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изисква пълен и непрекъснат обмен на информация между бенефициерите – по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), националните органи и Комисията, осъществяван посредством електрони системи за обмен на данни – член 122, параграф 3 от Регламент № 1303/2013. Поради това и с цел достъпност и прозрачност на информацията във връзка с усвояването на средствата европейският законодател е въвел изискване за администриране на всеки сигнал за нередност и за нотифициране на Комисията за нередности, които надвишават 10 000 евро принос. Член 69, ал. 2 и 4 ЗУСЕСИФ регламентира, че процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган и въз основа на подаден сигнал от орган, юридическо или физическо лице. Съгласно чл. 69, ал. 5 ЗУСЕСИФ управляващият орган поддържа регистър на постъпилите сигнали и установените нередности. Въз основа на делегацията от чл. 69, ал. 6 ЗУСЕСИФ Министерският съвет е приел Наредбата за администриране на нередностите по Европейските структурни и инвестиционни фондове, която регламентира подлежащите на вписване обстоятелства, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите. Наредбата не създава ред, различен от предвидения в закона, за администриране на нередност, както твърди касаторът, е акт издаден за прилагане на отделни разпоредби на закона в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Процедурата по определяне на финансова корекция е регламентирана в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и се провежда тогава, когато в резултата на администрирането на сигнала органът е установил наличие на нередност, т. е. установил е основанието по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за определяне на финансова корекция. Видно от оспорения акт за никакво смесване на двете процедури и на двата фактически състава в случая не става въпрос. Органът ясно, точно и конкретно е посочил, че приключва сигнал за нередност, т. е. извършил е действията по администриране на сигнала – вписване и проверка, и е приел, че установеното нарушение осъществява фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013, поради което е пристъпил към определяне на финансова корекция с нарочен акт. Извършеното от органа, както правилно приема и първоинстанционният съд, е в съответствие с административнопроизводствените правила и по никакъв начин не е довело до нарушение на правото на защита, както твърди касаторът. Неоснователни са и доводите, че оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията за форма на индивидуалния административен акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като органът не е посочил коя от хипотезите на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ счита, че е налице. В случая, видно от оспорения акт, органът е посочил с думи и с конкретна правна норма – чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, нарушение именно на правилата за определяне на изпълнител. Това значи, че той би следвало да се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Непосочването в цифров вид на тази правна норма формално е нарушение, но в конкретния случай, с оглед на обективираното с думи и чрез позоваване на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП правно основание е безспорно, че именно това е приетото от органа правно основание за определяне на финансова корекция. Наред с това, органът се е позовал и на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, което с оглед на предмета на наредбата визиран в чл. 1, т. 1, обективно и изрично сочи чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Необосновани са доводите на касатора за немотивираност на акта поради липса на анализ на възраженията му – не е посочено нито едно възражение на касатора, което не е обсъдено от органа. Неоснователни са и твърденията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел неприложимостта към процесното нарушение на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като нарушението, за което се определя финансова корекция е осъществено към 11.01.2017 г., когато Наредбата не е била приета. Счита, че органът е трябвало да приложи Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията, отм.). Финансовата корекция не е административна санкция, по смисъла на член 5 от Регламент № 2899/95, а административна мярка по смисъла на член 4 от същия. С оглед на това за нея не е приложим важимия за всяка административна санкция принцип на приложимост на закона, който е действал към датата на извършване на административното нарушение. За основанието и размера на финансовата корекция са приложими разпоредбите, действали към датата на откриване на нарушението. С оглед на безспорния факт, че процесната нередност е установена към 20.04.2018 г. – тогава е постъпил сигнала у ръководителя на Управляващия орган, то към този момент вече е в сила Наредбата, а отменената Методология, с оглед на § 1, ал. 2 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 28.03.2017 г. за приемане на Наредбата е приложима само за програмите от програмен период 2007 – 2013 г., по която очевидно процесният проект не е финансиран. Нередността за нарушение на чл. 70, ал. 7 във вр. с ал. 5 ЗОП органът е подвел към т. 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Органът, след като е оценил характера и естеството на нарушението, е приел размер на корекцията по минимума на предвиденото. По отношение на твърденията на касатора, че съдът няма право да променя размера на определената финансова корекция, същите по принцип са правилни, но в случая съдът не е променил размера на финансовата корекция, който е 5%, а е изменил основата върху която е определена същата, което е въпрос на законосъобразност и е в компетентността на съда. Неоснователни са възраженията на касатора и по отношение на присъдените в първоинстанционното производство разноски. Първоинстанционният съд е присъдил разноски на ответната страна съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Цитираната от касатора практика е неотносима към предмета на настоящия спор, като по арг. от чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, делото е с материален интерес. Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал закона и е подвел доказаните факти към приложимите разпоредби. Това прави решението му правилно. Същото е и валидно, и допустимо, поради което съдът следва да го остави в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Община Поморие да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1 541, 64 лв. адвокатско възнаграждение съгласно анекс №РД-02-29-294/23 от 20.05.2019 г. към Договор №РД-02-29-294 от 27.08.2018 г., фактура № 463 от 21.05.2019 г. и банково извлечение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд