Решение № 7068 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2018 г.

Решение № 7068 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Атанасова и Х. Иванов, гр. Пловдив, чрез проц. им представител адв. И. Обретенова, против решение № 1810/9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 252/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Атанасова и Х. Иванов против заповед № РД-17-1789/27.11.2017 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж: "Вътрешно преустройство на избени помещения в жилище", собственост на жалбоподателите, намиращи се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ ІІ-818, 815, К В. 468 - стар, по плана на Трета градска част, с [адм. адрес], като невъведен в експлоатация по надлежния ред. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването на акта решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, поради което е достигнал до неверни правни изводи. Прието е в решението, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на законовите изискавия за нея. Прието е и, че процесният обект е пета категория строеж и подлежи на въвеждане в експлоатация, както и че са налице двете хипотези на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесната заповед. АС Пловдив е отказал да обсъжда направените възражения относно търпимостта на строежа и неговата законност като е възприел тезата, че в производството по обжалването на заповеди по чл. 178 ЗУТ това е неотносимо обстоятелство. Извел е извод, че за процесната заповед от значение е единствено, че процесният строеж се ползва, без да е въведен в експлоатация по установения ред, което обстоятелство е намерил за безспорно установено, поради което е отхвърлил жалбата. Не е извършено изследване от решаващия съд извършвано ли е преустройството, предмет на заповедта, кога е извършено, ако е извършено изобщо и какво представлява - основен или текущ ремонт. В случай че липсва твърдяното преустройство, въведен ли е обектът в ескплоатация, съобразно реда, който е бил приложим към момента на приключването на строителството на сградата - 1958 г. Неправилно АС Пловдив не е изследвал търпимоста на преустройството, с оглед хипотезите на § 16, ал. 1, и § 127, ал. 1 ЗУТ, където изрично е предвидено, че търпими строежи не подлежат и на забрана за ползване. С оглед установяване на периода на строеж на основната сграда, като и периода, от който въпросните складови помещения се ползват като жилищни такива, следва да се вземат предвид и наведените в касационната жалба доводи, свързани с тълкувателна практика на ВС на НРБ касателно задоволяване на жилищни нужди преди 17.03.1963 г., които доводи да бъдат обсъдени в контекста на наличните и новосъбрани доказателства. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав