Решение № 4664 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 136/2010 г.

Решение № 4664 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 136/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Снежана Иванова Стоилова от гр. Кюстендил, против решение № 366/24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 367/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й срещу заповед № ДК-02-КН-24/10.06.2009 г. на Началника на РДНСК - Кюстендил, за премахване на незаконен строеж "едноетажна пристройка към двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХ-4736, кв. 240, по плана на гр. Кюстендил, ул. "Колуша" № 82. С доводи за неправилност на решението, се претендира неговата отмяна. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната в касацията страна - Началник на РДНСК - Кюстендил, не изпраща представител, депозирал е писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустима, а по същество - неоснователна касационна жалба. Не са налице твърдяните за решението пороци, същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт, АС-Кюстендил е обсъдил всички относими към спора доказателства, въз основа на което и с обективната и точна констатация за липса на процедурни нарушения при издаването на заповедта, е направил обоснования извод за нейната законосъобразност. Решението е правилно, следва да се остави в сила. Неоснователни са възраженията за противоречия с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, поддържани като касационни основания. Видно от представения нотариален акт от м. Х. 2003 г., жалбоподателката е закупила недвижимия имот заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, а процесната пристройка, за която в настоящето производство се сочи, че е строена от предишните собственици и само е ремонтирана, липсва. Обратното, приобщена е на л. 14 по делото нотариално заверена декларация от Стоилова от 6.11.2008 г., съдържаща недвусмислено данните, че обектът е изпълнен от нея, "в периода от м. март, до м. юни 2007 г.". При тези категорично установени с писмени доказателства относими за спора факти, с основание съдът е отказал събирането на гласни доказателства, поискани от жалбоподателката с цел опровергаване на съдържанието на подписаната от самата нея декларация. Затова и след като е безспорно, че пристройката е осъществена, (до конкретизираната с констативния акт фаза), без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, правилна е преценката за наличие на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж, подлежащ на премахване. Това обстоятелство не е опровергано в хода на производството пред първоинстанционния съд, където именно се доказват фактите от значение за спора. Навеждано пред касационната инстанция, твърдението е голословно и неподкрепено от доказателствата. Без значение за законосъобразността на заповедта са новопредставените пред ВАС декларация на съседите и резолюция на Н-к РДНСК - Кюстендил за прекратяване (на процесуални основания) на образуваното административно-наказателно производство. Съдът е обсъдил в мотивите на съдебния акт и неприложимостта на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗИД на ЗУТ по отношение на строежа, както досежно времето на изграждането на пристройката, така и с оглед недопустимостта й по строителните правила и норми, предвид намалените отстояния до границата с УПИ ХIХ-4436. При проверките са изготвени, съгласно изискванията, 2 бр. констативни актове, констатациите по които не са опровергани от жалбоподателката, твърдението, че постройката е заварена от предходните собственици е недоказано, а освен това и не води до извода законност на строителството. С оглед така изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,